Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 9478/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Сливен срещу Решение № 294 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 94/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен /АС - Сливен/, с което е отменена негова Заповед рег. № 343з-503 от 24.02.2023 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал .1, т. 13, чл.226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение " и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д. Д., старши полицай в участък "Ябланово", РУ на МВР - Котел при ОД на МВР - Сливен.
Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Посочва че по отношение на Д. Г. не са били налице някое от основанията по чл.72, ал.1 от ЗМВР за задържане на лице и по чл.85, ал.1 от ЗМВР за използване на помощни средства – белезници и в тази връзка неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Угренова, Миланов и Господинов.
Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на Д. Д. срещу оспорената заповед като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Ответникът – Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.П. Н., с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд.
Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и правилно е установил фактическата обстановка, която не се налага да се преповтаря.
Установява се, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за това, че на 14.10.2022 г. по време на работа мл. инспектор Димов, незаконосъобразно – без законово основание по смисъла на чл.72 от ЗМВР и без да състави изискуемите по случая документи е задържал лицето Д. Г. от [населено място], като за целта със служебен автомобил, в присъствието на колегата си Краев, го отвел на гробищата на [населено място], общ.Котел, където със служебно помощно средство, използвано незаконосъобразно, го закопчал за китката на лявата ръка, а с другия свободен край го закопчал за метална мрежеста ограда в края на гробищата откъм гората, като по този начин го лишил за времето от 20,27 ч. за неопределен период от време – до около 21,11 ч. на същата дата и от негово основно конституционно право – правото на свободно придвижване.
Тъй като действията на мл. инспектор Димов станали достояние на широк кръг от лица, посредством множество публикации в електронните медии и излъчен репортаж по БТВ, същите били счетени от дисциплинарно-наказващия орган като несъответстващи на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно като нарушение на: т. 20 - "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т. 25 - "Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на власт“, т. 31 - "Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Р. Б. е страна", т. 32 – "Държавният служител следва принципа, че всеки обвинен в престъпление се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда“, т. 33 - "Държавният служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение“ и т. 34 - "Държавният служител зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законноустановените случаи и по законосъобразен начин.
Поради неспазването на посочените етични правила – тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на Димов било наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР - прекратено служебното му правоотношение.
Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР, в предписаната от чл. 210 от ЗМВР писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР.
Счел е обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
След подробен анализ на събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства съдът е установил противоречия, компрометиращи доказателствените средства, въз основа на които ДНО е обосновал своите фактически изводи.
Констатирал е различия в сведенията на Д. Г., дадени пред органите по дисциплинарното разследване, а именно: В сведението от 14.10.2022 г. последния е твърдял, че за въпросните 20 лв., които е дължал на Димов /взети от него на заем преди 4-5 месеца/, е ходил с брат си Г. до тях, за да вземат парите, а в сведението от 25.10.2022 г. – че когато Димов го е повикал да се качи в колата, е поискал парите и Г. му ги е дал. На 14.10.2022 г. е заявил, че на гробището, където е бил закаран, Димов го е попитал дали главата му е здрава и го е ударил леко с юмрук по лявата страна на лицето, а в сведението от 25.10.2022 г. е посочил, че когато слезли от колата Димов е отишъл при него и му е ударил шамар "с лявата ръка по дясната буза".
В сведението от 14.10.2022 г., Господинов е твърдял, че след като е скъсал телената мрежа на гробището, където е бил закопчан с белезници и която мрежа е дърпал в продължение на 15 минути и пристигнал в дома на сестра си и полицаите пристигнали 5 минути по-късно, след позваняването на сестра му до Димов, си е подал ръката през една от дупките на вратата и Димов му свалил белезниците, а в сведението от 25.10.2022 г. по същия повод Господинов е посочил, че сестра му не му е давала да си протегне ръката през оградата, но той я промушил, защото много са го стягали белезниците.
Съдът е счел, че твърдението, че едната ръка на Господинов е била с белезници, които е дърпал, докато се скъса мрежата, не кореспондира с отразеното във Фиша за спешна медицинска помощ и с показанията на свид. С. П. – медицински фелдшер, извършил преглед на лицето във ФСМП – гр. Котел същата вечер. Съгласно същите при извършения преглед по тялото на Господинов не са установени травматични увреждания по тялото и по китките на ръцете или следи от насилие – кръв, синини, зачервено, а старата му рана била спокойна.
Съдът не е кредитирал и показанията на свид. Угренова и свид. Миланов, от една страна тъй като са дадени от лица от близкия семеен кръг на Господинов и от друга – поради очевидни противоречия както между дадените от тях и Господинов сведения пред дисциплинарно разследващия орган /ДРО/, така и поради наличието на такива между сведенията и дадените показания пред съда в хода на съдебното дирене. Противоречия са установени във връзка с обстоятелствата по пристигането на Господинов в къщата на сестра му, състоянието в което последния се е намирал, дадена от Господинов информация дали го е удрял Димов и къде, как са му свалени белезниците и др. Наличието на белезници на ръката на Господинов се опровергава от показанията на св.Хасанов, Краев и Петров, като в тази насока съдът е приел че необосновано ДРО е счел св. Краев /колегата на Димов/ за заинтересован от изхода на производството.
Съдът е анализирал и приетото от ДРО относно повторното спиране на патрулния автомобил до гробищата, преди полицаите да отидат в дома на сестрата на Господинов, и предвид липсата на допълнителна проверка до коя врата са спрели, приел че представените по делото разпечатки с графично отразени локации не могат да внесат яснота в тази насока.
Съдът е посочил и, че не е извършен анализ на мотивите на Димов за твърдяното прилагане на физическа сила спрямо Господинов и обсъдил и игнорираните от ДРО и дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ подписка от 306 жители на [населено място] в подкрепа на Димов, характеристика от Кмета на Кметство [населено място] и писмо за подкрепа от Кмета на О. К.
В заключение съдът обосновал извода, че след като оспорената заповед не е постановена при ясна и безспорна фактическа обстановка и събраните в хода на проверката гласни и писмени доказателства не сочат безпротиворечиво на описаното в становището на комисията и възприето от дисциплинарно наказващия орган, е налице необоснованост в изводите на последния.
По изложените съображения съдът отменил оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от чл. 210 от ЗМВР писмена форма.
За да е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се изискват наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, от една страна - извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна – същите да уронват престижа на службата, т. е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.
Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, че нарушението на Димов не е установено с годни, безспорни и безпротиворечиви доказателствени средства, за да се приеме, че на посочената дата същият е извършил описаните в оспорената заповед действия, нарушаващи нормите на т. т. 20, 25, 31, 32, 33 и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
По делото по безспорен начин не се установява Д. Г. да е бил задържан незаконно от Димов и да е бил закопчан с белезници за метална мрежеста ограда на гробището на [населено място], за да се обосноват изводите на ДРО и ДНО.
Дисциплинарно разследващия орган и ДНО не са извършили задълбочена проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са приели безкритично показанията на св. Господинов, Угренова и Миланов /намиращи се в близки родствени връзки/, а не са кредитирани показанията на св.Хасанов, Краев, Петров и др. свидетели.
Предвид противоречието в събраните по дисциплинарното производство гласни доказателства, ДРО не е съобразил отразеното в представения Фиш за спешна медицинска помощ и сведенията на лицето С. П., извършил прегледа на Господинов, като в обобщената справка и становището относно проведеното дисциплинарно производство последните само са маркирани.
Нелогичен е изводът, че престояването около 15 минути с белезници, с опити да се разкъса мрежеста ограда, впоследствие бягането с белезници до къщата на св.Угренова, престояване там с оплаквания за много стегнати белезници, не биха причинили охлузвания на ръката на Господинов, за които да няма никакви белези и зачервяване при извършения преглед и то около час и нещо след посочените събития, като такива не са установени и от полицейските органи при снемането на 14.10.2022 г. на сведенията от Господинов и за каквито не споменават и разпитаните в дисциплинарното производство свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.3 от ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, а ДНО, съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, което в случая не е осъществено в пълнота.
Първоначално заявените от св. Господинов и св.Угренова данни за извършено полицейско насилие от страна на Димов, каквото не е установено от ДРО, наред с изложените от първоинстанционния съд разминавания и несъответствия в показанията им и показанията на останалите свидетели, разколебават достоверността на техните показания.
ДРО не е събрал и данни съществувал ли е конфликт между посочените свидетели и Димов, за да се подложи на безпристрастна проверка показанията на всички замесени в случая.
Предвид изложеното, настоящият състав, за разлика от първоинстанционния съд, намира, че при провеждане на дисциплинарното производство са допуснати нарушения на посочените по-горе разпоредби на ЗМВР, като така установените нарушения на административнопроизводствени правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон и на служителя е наложено дисциплинарно наказание за деяние, което не е установено по категоричен и несъмнен начин.
Неоснователен се явява и наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на решението – съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след анализа им аргументирано е изложил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
С оглед изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие (л.17). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр."първо", предл."първо" от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 94/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. Д. от [населено място], обл. Сливен, с [ЕГН] сумата от 1 000 /хиляда/ лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА