РЕШЕНИЕ

№ 405

гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Бисер Троянов

Членове:Теодора Стамболова

Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова

в присъствието на прокурора А. В. Гебрев

като разгледа докладваното от Б. Т. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200811 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. В. Д., чрез защитника му адвокат С.. Н., за възобновяване на наказателното производство по в. н.ч. д. № 798/2025 г., по описа на Софийския апелативен съд, 12.наказателен състав и отмяна на решение № 270/22.07.2025 г.

В искането за възобновяване осъденият навежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, поради постановяване на съдебния акт от незаконен съдебен състав.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Н. В. Д. не взема становище. Неговият защитник адвокат С.. Н. поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното производство по съображенията, изложени в него.

Представителят на Върховната прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като не е допуснато претендираното от касатора процесуално нарушение.

Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилото искане за възобновяване, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С решение № 270 от 22.07.2025 г. по в. н.ч. д. № 798/2025 г. Софийският апелативен съд, 12.наказателен състав потвърдил изцяло определение № 3060 от 09.06.2025 г. по ч. н.д. № 3301/2025 г. на Софийски градски съд, н. о., 40.състав, с което е извършено групиране на наказанията на осъдения Н. В. Д., наложени му по шест присъди на различни съдилища за престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, като е определено едно общо най-тежкото наказание от 3 години лишаване от свобода, което по реда на чл. 24 от НК е увеличено на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Приспаднати са предварителните задържания и изпълнените наказания от осъдения по отделните наказателни производства, включени в съвкупността.

Осъденият е освободен от затвора на 15.08.2025 г., надлежавайки определеното му общо увеличено наказание с 1 месец и 21 дни. Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, предвиден в чл. 419 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Извършеното групиране на наказанията е правилно определено, но не в това се състои оплакването на касатора и затова материалният закон не е оспорен.

Изтъкнатите доводи на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивния съдебен акт са свързани с нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НПК и на чл. 29, ал. 2 от НПК. В искането за възобновяване се твърди, че въззивният съдебен състав по делото за кумулация (в. н.ч. д. № 798/25 г. на Софийския апелативен съд) е незаконен, защото в него е участвал съдия (Р.И.), който е взел участие и във въззивното производство, с което е разгледано и решено делото за едно от престъпленията, включени в съвкупността (в. н.о. х.д. № 38/2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд – закрит (АСпНС) и по н. о.х. д. № 1732/2020 г. на Специализирания наказателен съд). Затова осъденият счита, че не е спазен чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НПК. Същевременно развива и доводи, че същият съдия е бил предубеден и заинтересован от изхода на делото, защото решението по в. н.о. х.д. № 38/2021 г. на АСпНС (закрит), с което били увеличени наказанията, е изменено по касационен ред и същите били намалени до размерите, определени с първоинстанционната присъда. Прави се извод, че след като този съдия е участвал в постановяване на въззивно решение, с което наказанието е било „незаконосъобразно и несправедливо силно завишено (отменено от ВКС, ІІІ НО)“ същият може да се счита за предубеден и заинтересован от изхода на делото „в посока влошаване правното положение на осъдения Н. В. Д..“

Изтъкнатите доводи в искането за възобновяване са несъстоятелни.

Съдебната практика по наказателни дела и наказателно-процесуалната теория са категорични, че не може да участва в съдебния състав съдия (или съдебен заседател), който е решавал въпросите за наказателната отговорност по същото наказателно производство, но в друга инстанция (чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от НПК), или е участвал (или може да встъпи) в друго процесуално качество (чл. 29, ал. 1, т. 2 – 6 от НПК), или е близък роднина и съпруг на друг участник в процеса или на член от състава на съда (чл. 29, ал. 1, т. 7 и 8 от НПК). В нито една от тези категории посоченият в искането за възобновяване съдия не попада. Той не е проверявал сам себе си. Участвал е в различни наказателни производства, имащи за предмет решаването на самостоятелни и различни един от друг въпроси. По в. н.о. х.д. № 38/2021 г. на АСпС-закрит тези въпроси са свързани с правилността и законосъобразността на обжалваната първоинстанционна присъда за участието на осъдения Д. в престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 209 във вр. с чл. 26 от НК. Докато по в. н.ч. д. № 798/2025 г. на Софийския апелативен съд въпросите са свързани с правилността на извършеното групиране на наказанията, наложени по влезли в сила присъди на различни съдилища, т. е. – предмет на проверка е определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, а с тях не се пререшават въпросите дали има извършено престъпление, участвал ли е осъденият в него, носи ли наказателна отговорност за деянието си, как да се индивидуализира наказанието и други, които са били разрешени по-рано в производството по в. н.о. х.д. № 38/2021 г. на АСпС-закрит. Следователно, персонално укореният съдия не е разглеждал и решавал по предмет едни и същи въпроси, за да превърне съдебния състав в незаконен и да опорочи съдебния акт, за който се претендира да бъде отменен.

Вторият довод е свързан с неправилната преценка на процесуалното поведение на съдията. Претендира се предубеденост и заинтересованост от упражнени съдийски правомощия по закон. Съдебният състав по в. н.о. х.д. № 38/2021 г. е ползвал правомощието, което му предоставя чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК за увеличаване на наказанията на осъд. Д., за което съдът е обосновал своето вътрешно убеждение. Позицията му е мотивирана. Тази преценка впоследствие се е оказала неправилна за касациноната инстанция, която с решение № 220 от 14.05.2025 г. по н. д. № 148/2025 г. е намалила размера на наказанията. Когато съдът решава делото и обосновано прилага законови правомощия, поведението му не може да се счита за израз на предварителна предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Освен ако са налице други убедителни предпоставки (извън правомощията по НПК), които поставят под съмнение законосъобразното и справедливо правораздаване. В случая, от делото не може да се изведе нито предубеденост, нито заинтересованост на членовете на въззивния съдебен състав, чието решение е било изменено от горната инстанция. Вторият довод за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК също не е проявен по делото.

Воден от изложените съображения съдебният състав прие искането за възобновяване за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. Д. за възобновяване на наказателното производство по в. н.ч. д. № 798/2025 г., по описа на Софийския апелативен съд, 12.наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.