О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2092

София, 24.07. 2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 622 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. Г. Г. срещу решение №1492/20.12.2023г. по в. гр. д.№ 1775/2023г. на Апелативен съд София. Потвърдено е решението по гр. д.№ 2208/2021г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска, предявен срещу „Райфайзен банк“ АД с настоящ правоприемник „ОББ“АД, с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че не съществува поради погасяване по давност вземане на банката за сумата 261 954.07лв. - неизплатена главница по договор за банков кредит от 19.06.2008г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.03.2014г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 935/2014г. на ЧСИ С. Я..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Оспорва се правилността на извода, че перемирането на изпълнителното дело е без правно значение за давността. Касаторът счита, че даденото разрешение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касае хипотеза на висящ изпълнителен процес. Поддържа се, че последното изпълнително действие е конституирането на нов взискател срещу Г. на 08.08.2014г. След тази дата, в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия и на 08.08.2016г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Изложено е, че при съобразяване на последното изпълнително действие от 08.08.2014г., откогато тече давността, тя изтекла на 08.08.2019г. пред датата на завеждането на иска по чл.439,ал.1 ГПК. Наведени са доводи за необсъждане на оплаквания и възражения, заявени във въззивната жалба.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си?“ - разрешен според касатора в отклонение от посочена практика по чл.290 ГПК. Твърдението е, че единствените ангажирани от ответника доказателства за предприети изпълнителни действия е удостоверение от ЧСИ, което е оспорено от ищеца, а въззивният съд не е дал отговор на това релевирано в жалбата възражение.

2/ „От кой момент тече погасителна давност за вземането по прекратено изпълнително производство?“ Посочва се, че въззивният съд е приел, че погасителната давност в полза на ищеца е започнала да тече на 26.06.2015г. - датата на приемане на Тълкувателно решение №2 по тълк. дело №2/2015г. на ОСГТК, но със същото тълкувателно решение е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Касаторът възразява, че последващото прието ТР №3/2020г. касае само хипотеза на висящ изпълнителен процес, а не на прекратен такъв.

3/,,Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство?“ като разрешен в отклонение от цитирана практика по чл.290 ГПК.

От насрещната страна „ОББ“АД като правоприемник на „К. Си Би Б. Б. ЕАД с предходно наименование „Р. Б. ЕАД е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба ищецът е въвел фактите за:

- солидарното му осъждане като солидарен длъжник с кредитополучателя „Н.-С“ ООД, представлявано от И. Т. и със солидарния длъжник Н. В. да заплатят на ответника „Райфазен банк“ сумата 200 000 евро - главница по договор за банков кредит, заедно със законна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, а въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я.;

-прекратяване на изпълнителното производство по отношение на ищеца по право на 08.08.2016г. поради изтичане на двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като последното валидно изпълнително действие срещу него като длъжник по принудителното изпълнение е извършено на 08 август 2014 г. - присъединяване на взискател;

-изтичане на срока на погасителната давност относно вземането на 08 август 2019г.

Въвел е, че като длъжник по изпълнителното дело оспорва провежданото изпълнение по съображения, че вземането в размер на 261 954. 07 лева - неизплатена главница по договор за банков кредит, е погасено по давност.

Изводите на съдилищата са основани на следните приети за установени по делото обстоятелства:

-Издаден по реда на заповедното производство изпълнителен лист от 07.03.2014г., срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, какъвто е ищецът. Влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо последния на 22.02.2014г.

-Образувано въз основа на молба на банката от 28.03.2014г. изпълнително дело № 935/2014г. по описа на ЧСИ С. Я., с която е поискано извършване на изпълнителни действия и срещу ищеца - насочване на изпълнението чрез налагане на запори и възбрани върху имущество на Г..

-Осъществено на 08.07.2014г. присъединяване на нов взискател „У. К. А. лизинг“ ЕООД при твърдяно от ищеца такова действие от 08.08.2014г.

-Присъединяване на нов взискател „Уникредит лизинг“ ЕАД на 11.02.2019г. за вземания срещу кредитополучателя и солидарния длъжник И. Г..

-Молба от банката от 27.02.2020г. за пристъпване към изпълнение върху имот на И. Г., който е бил предмет на извършена от него сделка, призната за увреждаща с уважен иск по чл.135 ЗЗД, предявен от банката, налагане на възбрана на 05.03.2020г., опис от 21.07.2020г., насрочена публична продан през октомври 2020г. и нови искания за нова публична продан от януари и февруари 2021г.

Съдилищата са отрекли релевантността по отношение на ищеца на проведени изпълнителни действия, насочени към другите солидарни длъжници по съображения, че се касае за различни изпълнителни правоотношения.

При тези факти, въззивната инстанция е приела, че поради изтичане на повече от две години от извършеното на 08.08.2014г. присъединяване на кредитор на ищеца към образуваното срещу него изпълнително дело, е настъпила перемпция за ищеца като солидарен длъжник. Обосновано е, че перемирането на изпълнението - погасяването на правото на принудително изпълнение за процесното вземане, е без правно значение за давността - за погасяването по давност на изпълняемото право. Посочено е, че погасяване би настъпило само при изтекъл срок на погасителната давност, каквото обстоятелство не е налице: с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната и е спряла да тече, а моментът на преустановяване на спирането е от 26.06.2015г. - ТР №2/26.06.2015г. и ТР №3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС. Счетено е, че до датата на предприетите последващи изпълнителни действия -11.02.2019г. и 27.02.2020г., които на свой ред отново прекъсват давността, общият петгодишен срок не е изтекъл.

По отношение на довода на ищеца за значението на перемпцията са изложени съображенията, че настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК в резултат от бездействието на взискателя за принудителното събиране на вземането, не води до погасяване на материалното право, предмет на изпълнението. Изтичането на двугодишния срок не обосновава недължимост на вземането и не изключва правото на принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да зачете този срок на бездействие на взискателя. При искане за предприемане на действия по принудително изпълнение за вземането по производството, по което перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да ги осъществи при представен и намиращ се в него изпълнителен лист. Правна последица от настъпилата перемпция е необходимостта съдебният изпълнител да образува по това искане ново изпълнително производство, тъй като старото е прекратено по право. Дори и да не е образувано ново изпълнително производство, новото искане за пристъпване към принудително изпълнение има за последица прекъсване на погасителната давност относно вземането, в който смисъл е споделено разрешението, дадено по гр..д.№ 1747/2020г. на 4 г. о. на ВКС. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос, който съставлява касационно оплакване за неправилност, което не е т

Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос, който съставлява касационно оплакване за неправилност, което не е тъждествено на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въпросът е от значение за обосноваността на решението, преценката за която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК правният въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване не е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на аргумента, който се защитава с този въпрос - че ангажираните от ответника доказателства за предприети изпълнителни действия се свеждат до едно удостоверение от ЧСИ, следва да се има предвид обстоятелството, че касаторът е оспорил като релевантни за спора и имащи значение за прекъсване на давността единствено посочените в удостоверението на ЧСИ изх.№ 9874/08.03.2021г. като предприети срещу него изпълнителни действия: по присъединяване като взискател към изпълнителното дело на „А.-ИН“ООД на дата 03.10.2014г., присъединяване като взискател на С. Д. на дата 16.07.2015г. и налагане на запори на дата 10.03.2017г. на вземания на длъжника Н. И., със съображенията, че тези лица се легитимират като кредитори на друг длъжник (Н.И.) в същото изпълнително производство. Изрично в съдебното заседание на 24.02.2022г. пред първоинстанционния съд ищецът е заявил, че иска да проведе насрещно доказване само по тези удостоверени от съдебния изпълнител в посочения документ изх.№ 9874/08.03.2021г. факти и обстоятелства. Останалите посочени в удостоверението на ЧСИ изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело по отношение на длъжника-ищец, не са оспорени като действително осъществени. На страната в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд са допуснати всички поискани доказателства, с които тя е искала да опровергае посочените по-горе като извършени по отношение на нея изпълнителни действия по изп. д. № 935/2014г. на ЧСИ С. Я. и тези действия не са зачетени от въззивния съд като релевантни за спора.

Не следва касационно обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос, на който въззивната инстанция е дала отговор, че погасителната давност в полза на ищеца е започнала да тече на 26.06.2015г. - датата на приемане на Тълкувателно решение №2 по тълк. дело №2/2015г. на ОСГТК.

В мотивите на ТР №3/от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Касаторът не твърди, че изпълнителното дело № 935/2014г. на ЧСИ С. Я. е било прекратено към дата 26.06.2015г. и не е спорно, че към този момент то е висящо и по отношение на него перемпция - изтичане на двугодишен срок и при бездействие на взискателя, няма как да е настъпила, поради което именно възприетото от въззивната инстанция правило е приложимото. Аналогично разрешение е дадено и в новоприетото ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС: по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15г. по тълк. дело № 2/2013г. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в РРBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо. Тъй като в конкретната хипотеза няма спор, че преди датата 26 юни 2015г. не е отпаднало второто от двете условия - не е преустановен ефектът на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД и давност не е текла до този момент, в който смисъл е и възприетото в обжалваното решение.

Не следва да бъде уважено и искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос.

Съгласно т.1 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС: В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

Даденото разрешение опровергава основателността на тезата на касатора, че перемпцията по отношение на него като солидарен длъжник в изпълнителното производство е настъпила на 08.08.2016г. Касаторът сам посочва, че по отношение на другите солидарни длъжници са искани и извършвани множество изпълнителни действия през 2015г., 2016г., март 2017г., януари 2019г., 2020г.

Независимо от изложеното по-горе, с т.3 на същото тълкувателно решение е даден отговорът, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси и - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Въззивното решение се явява съобразено с разрешението по т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, поради което е безпредметно допускането на касационното обжалване по последния поставен от касатора въпрос като се имат предвид и приетите за установени по делото факти, че преди изтичането на срока на погасителната давност - 26.06.2020г. са предприети изпълнителни действия, които са я прекъсвали. Този извод се налага дори като такива да бъдат зачетени тези, извършени през 2020г. - от 27.02.2020г. за пристъпване от банката - кредитор към изпълнение върху имот, по отношение на който сделката по прехвърлянето му от И. Г. е призната за недействителна на основание чл.135 ЗЗД в отношенията между банката-кредитор, длъжника Г. и приобретателя; налагане на възбрана върху имота на 05.03.2020г. (следвани от опис от 21.07.2020г.; насрочена публична продан през октомври 2020г. и нови последващи искания за нова публична продан). Наред с това давността е прекъсната още на 16.01.2019г., когато видно от Удостоверението на ЧСИ от взискателя е депозирана молба за извършване на изпълнителни действия спрямо всички длъжници с налагане на запори на банкови сметки и МПС.

Касаторът следва да заплати поисканите разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт, които следва да се определят в размер на 100лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №1492/20.12.2023г. по в. гр. д.№ 1775/2023г. на Апелативен съд София.

Осъжда И. Г. Г. да заплати на „ОББ“АД сумата 100 лева разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: