6 Р Е Ш Е Н И Е№50012София, 24.07.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

З. Х.

при секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2137 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ИВИ 2006” ООД, представлявано от адв. Н. С., срещу решение № 1240 от 27.05.2022г. по в. гр. д. № 6678/2021г. на Софийски градски съд, IV-А състав, с което е потвърдено решение № 20033174 от 04.02.2021г. по гр. д. № 3130/2020г. на СРС, 61 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против „Пи ем ай” ЕООД иск с правно основание чл.226 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г. за разликата над 3860 лева до 23120 лева и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 38,60 лева до 238 лева.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Твърди, че въззивният съд е обсъждал заключенията на двете съдебнографологически експертизи относно изследваната работна карта за извършени от него СМР на процесния обект през м.11.2018г., но въпросът дали те следва да бъдат кредитирани е ирелевантен, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен предявеният от касатора иск за сумата 3860 лева, представляваща дължимо възнаграждение именно за месец ноември 2018г. Сочи, че поради това не е било необходимо да представи пред въззивната инстанция искания от въззивния съд оригинал на работната карта за м.11.2018г. Твърди, че във въззивната си жалба е изложил конкретни оплаквания във връзка с първоинстанционното решение в обжалваните му части и е формулирал и доказателствено искане. Поради това намира, че доколкото оплакването е свързано с порочното събиране на доказателства, което е поправено във въззивното производство, въззивният съд е дължал обсъждане на новоприетите доказателства и произнасяне по съществото на спора. Намира, че ако въззивният съд беше обсъдил отново представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства в светлината на кредитираното ново заключение на СГЕ, той несъмнено би стигнал до извод за основателност на предявените искове. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени в цялост.

Ответникът „ПИ ЕМ АЙ” ЕООД, представляван от адв. Я. С., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на въззивния съд, че представените доказателства не установяват безспорно извършване и приемане на твърдяната като възложена работа. Сочи, че по делото не е установено наличието на валидна облигационна връзка по договор за услуга със строителни машини с твърдяна дата на сключване 17.05.2018г., че не е налице тъждественост между претендираните от касатора единични цени, установени по размер и материализирани в издадената от него фактура по твърдение на касатора, и евентуално договорената единична цена съгласно представения и надлежно оспорен договор, както и не е налице съставен протокол, обективиращ договореното в чл.5. Поддържа, че всякакви евентуално извършени действия от негови служители не могат да се считат за извършени от името и за сметка на дружеството, доколкото са надлежно оспорени от него, а разпоредбата на чл.301 ТЗ не намира приложение поради своевременно направеното оспорване на сключването на твърдяната сделка и евентуално възникналите от изпълнението й задължения.

С определение № 50001 от 05.01.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните“.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на „ИВИ 2006” ООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него против „Пи ем ай” ЕООД иск с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за услуги със строителни машини от 17.05.2018г. за разликата над 3860 лева до 23120 лева и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 38,60 лева до 238 лева. Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „ИВИ 2006” ООД осъдителни искове за сумата 3860 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа съгласно работна карта за м.11.2018г. по посочения договор за услуги, и за сумата 38,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.12.2019г. до 21.01.2020г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при недопускане с определение от 04.02.2021г. на разширена тройна СГЕ, която пълномощникът на въззивника поради затруднен достъп до сградата на СРС не е успял да поиска при приемането на първоначалната СГЕ в последното о. с.з. 01.12.2020г., когато е даден ход по същество. Намерил е, че при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат, като е възприел фактическите и правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Посочил е, че във въззивното производство са приети нови доказателства, които не променят изхода на спора и е приел, че решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Въззивният съд е приел за основателно направеното във въззивната жалба единствено оплакване за нарушено право на защита. Посочил е, че с определение от 08.11.2021г., с оглед служебно известните му обстоятелства за предприетите противопандемични мерки и свързания с тях усложнен и забавен пропускателен режим в сградата на Софийския районен съд през период, включващ датата на о. с.з. 01.12.2020г., е приел, че по обективни причини страната е била лишена от възможност за защита и поради това на основание чл.266, ал.3 вр. чл.201, предл. 2 ГПК е уважил доказателственото искане по жалбата и е допуснал повторна съдебнографологична експертиза. Посочил е, че наред с това, в същото открито заседание пред районния съд при приемане на заключението вещото лице Г. М. е изразил мнение, че представената за изследване работна карта за м.11.2018г. представлява копие на оригинал. Изтъкнал е, че въпреки постановеното във въззивното производство определение, с което въззивникът е задължен да представи на вещото лице оригинала на оспорения документ - работна карта за м. 11.2018г., такъв не е бил представен и приетата пред въззивния съд повторна съдебнографологична експертиза отново е изготвена въз основа на копие от оспорения документ. Посочил е, че според заключението изследваните работни карти и договорът за услуги със строителни машини от 17.05.2018г. са подписани от лицето Е. Д. Б..

Въззивният съд е посочил, че не кредитира заключението в частта за преписа от оспорения документ, като е изложил съображения, че експертното изследване в тази част за автентичност на подписа въз основа на ксерокопие не е достатъчно за пълно и несъмнено доказване от ответника на оспорването на частния документ, носещ подпис на негов представител, чиято е доказателствената тежест по аргумент на противното основание, черпен от чл.193, ал.3, изр.2 ГПК. Намерил е, че предвид възпрепятстване на доказването от ищцовата страна, при условията на чл.161 ГПК следва да се приеме, че работната карта за извършени СМР в работни часове от м.11.2018 г. не е подписана от името на ответника като възложител. Поради това е достигнал до извод, че възложената работа в тази част не е приета по реда на чл.264 ЗЗД и в полза на ищеца като изпълнител не е възникнало право на уговореното възнаграждение съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД. Добавил е, че поради неизпълнение на вмененото задължение за представяне на оригинала, намиращ се при ищеца, същият документ в съответствие с чл.183, изр.2 ГПК следва да се изключи от доказателствения материал. Изтъкнал е, че въпреки констатацията за нарушено право на защита на страната пред първа инстанция, това само по себе си не води до обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или до отмяната му като неправилно, а в правомощията на въззивният съд е да отстрани последиците от допуснатите нарушения в първа инстанция, като даде възможност на страната да извърши пропуснатите процесуални действия. Посочил е, че в случая при твърдения за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, на основание чл.266, ал.3 ГПК ищецът е разполагал с възможност най-късно с въззивната жалба да направи доказателствени искания и релевира възражения по съществото на спора, но в случая оплакванията по въззивната жалба се изчерпват с позоваването на обективно възпрепятстване на представляващия ищеца да се яви в открито заседание, като последиците от това процесуално нарушение в първа инстанция са преодолени чрез допускане и приемане пред въззивния съд на повторната съдебно-графологична експертиза. Намерил е, че в жалбата отсъстват каквито и да било други правозащитни доводи по същество, касаещи спорното материално право и правнорелевантните факти по делото, както и съответни други доказателствени искания, поради което при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК не дължи служебна проверка за правилност на решението, т. к. в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. По тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете, е правилно.

По формулирания процесуалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.

В настоящия случай въззивният съд се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като, макар да е възпроизвел крайните изводи в заключението на назначената от него повторна съдебнопочеркова експертиза, не е изложил мотиви дали го кредитира в относимата към предмета на спора във въззивното производство част и не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд е изложил съображения единствено във връзка с приетото пред него заключение в частта относно работната карта за м.11.2018г., без да съобрази, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца възнаграждение за работата, отразена в посочената работна карта. Изводът на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявения иск е бил обусловен от кредитираното от него заключение на съдебнографическата експертиза, според което представените от ищеца работни карти за периода м. май 2018г. – м. октомври 2018г. не са подписани от посочения служител на ответното дружество. При направено от ищеца във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната част оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да бъде назначена повторна съдебнографическа експертиза поради оспорване на приетото заключение, което единствено е обосновало отхвърляне на исковете му, и извод на въззивния съд за основателност на това оплакване, обусловил допускане на такава повторна експертиза, въззивният съд е бил длъжен да обсъди приетото във въззивното производство заключение на съдебнографическата експертиза и с оглед на това да формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - постановяване на решението при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

Предвид неправилния извод на въззивния съд относно дължимото от него произнасяне, довел до липса на обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да обсъди приетото във въззивното производство заключение на съдебнопочерковата експертиза и да изложи съображения кое от двете заключения следва да бъде кредитирано, като въз основа на това формира и фактически и правни изводи по съществото на спора.

На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските в исковото производство, включително в касационното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПКР Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1240 от 27.05.2022г. по в. гр. д. № 6678/2021г. на Софийски градски съд, IV-А състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: