О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1715

София, 09.04. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.02.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Десислава Попколева

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2597/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. Б. срещу определение № 236/10.03.2023 г. по в. гр. д. № 385/2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Ц. С. Б. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение № 313/12.12.2022 г. по делото (в. гр. д. № 385/2022 г. на ЯОС), в частта за разноските, с което Ц. С. Б. е осъдена да заплати на ответника по делото дружество „И Ей Суис Сарл“, Швейцария, сумата 16 781.02 лева разноски за процесуално представителство във въззивното производство.

Ответникът по частната жалба дружество „И Ей Суис Сарл“ в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване с частна жалба и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

В частта за разноските на въззивното решение са изложени мотиви за неоснователност на възражението на Ц. С. Б. за прекомерност на по чл.78,, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение:

Съгласно правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и Наредба № 1/2004 г. и Наредбата) адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, а производството по делото обхваща произнасяне по четири обективно съединени и оценяеми искове, като паричното вземане по три от тях е над 10 000 лева, а именно 20...