О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1978
гр. София, 15.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1015 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Билиив“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 740 от 24.11.2022 г. по т. д. № 730/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решение № 16 от 12.05.2022г. по т. д. № 51/2020 г. на Видински окръжен съд са отхвърлени предявените при условията на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове по 135 ЗЗД от кредитора „Билиив“ ЕООД, с конституиран съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ - синдика на „Ромекс инс“ ЕООД /н./, срещу ответниците „Ромекс инс“ ЕООД /н./, [населено място] и „Неман БГ“ ЕАД, [населено място] за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс инс“ ЕООД /н./ на извършения апорт чрез учредителна вноска в капитала на „Неман БГ“ ЕАД на 99 % идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда в [населено място], подробно индивидуалиризани в диспозитива на въззивното решение.
В касационната жалба са поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че предявените искове по чл. 649 вр. чл. 135 ЗЗД са погасени по давност, тъй като към момента на депозиране на исковата молба – 24.08.2020 г. е бил изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Касаторът счита, че от пасивността на кредиторите на несъстоятелния длъжник, свързана с липсата на предплащане на разноските по несъстоятелността, не могат да се черпят правни аргументи във връзка с погасяване на права, имащи отношение към попълване на масата на несъстоятелността. Мотивира разбиране, че изводите на решаващия състав не отчитат, че издирването и уточняването на имуществото на длъжника е в правомощията на синдика. Изразява становище, че правото на кредиторите на несъстоятелността да предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността е несамостоятелно право, предпоставено от назначен синдик на длъжника. Касаторът поддържа, че изводът на състава на САС, че погасителната давност тече в периода от постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ до възобновяване на производството с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ е неправилен, като черпи аргументи от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително и за иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ?; 2. Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително и за иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и влизането на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в сила, когато решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ е обжалвано от длъжника?“ Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Въвежда въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага доводи, че въззивният акт е очевидно неправилен.
Ответниците по касационната жалба длъжникът „Ромекс инс“ ЕООД /н./ и „Неман БГ“ ЕАД са депозирали отговори на касационната жалба, в които изразяват становища за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Синдикът на длъжника в несъстоятелност Р. Р. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка за допустимост на предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, като е посочил, че ответникът „Ромекс инс“ ЕООД е легитимиран да отговаря по исковете по чл. 135 ЗЗД, независимо, че е поръчител, а не длъжник по договора за заем, от който ищецът „Билиив“ ЕООД черпи права, както и че ищецът като цесионер е легитимиран да предяви исковете с посоченото основание.
В обжалваното решение е изложено, че въззивните жалби на ответниците не съдържат оплаквания досежно установеното от съда по релевантните факти по исковете по чл. 135 ЗЗД – извършен апорт от ответника „Ромекс инс“ ЕООД на 99% от процесните недвижими имоти в новоучредяваното дружество „Неман БГ“ АД, вписано в ТР на 19.08.2013 г.; не се оспорват изводите на съда за увреждащия характер на сделката – решение по учредяване на АД с учредителна апортна вноска - специфичен прехвърлителен способ, който проявява транслативния си ефект с вписване на дружеството, както и че предвид спецификата на последния не се изисква съгласие от страна на учредяваното дружество, респективно не следва да се доказва знание за увреждането или намерение за увреждане от страна на новоучреденото дружество.
Във въззивния акт е формиран извод за основателност на единственото поддържано от ответниците възражение по съществото на спора, а именно за погасяване по давност на съдебно предявеното право да се претендира относителна недействителност на апортите поради изтекла обща петгодишна давност. Решаващият състав е приел, че давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на нейното сключване, като потестативното право на кредитора да иска обявяване за недействителни по отношение на него на увреждащите го актове на длъжника се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
По тези съображения и като е отчел установените по делото факти, САС е приел, че предвидената в нормата на чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност за упражняване на потестативното право по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на процесните апорти е започнала да тече на датата 19.08.2013 г., когато е вписано в ТР дружеството „Неман БГ“ АД, и петгодишният срок е изтекъл към датата на депозиране на процесната искова молба в съда – на 24.08.2020 г. Счел е за неоснователни поддържаните от ищеца доводи, че давността не е текла в периода от 15.01.2018 г., когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Ромекс инс“ ЕООД на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, до датата 14.08.2020 г., когато производството по несъстоятелност е възобновено. Изложил е съображения, че императивните норми на закона, уреждащи погасителната давност, не могат да бъдат тълкувани разширително, и същите лимитативно уреждат хипотезите, при които давностният срок спира да тече или се прекъсва, като измежду последните не е постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Изтъкнал е, че такъв резултат не може да бъде постигнат и с предявяване на други, различни от иска по чл. 135 ЗЗД, претенции. Подчертал е, че в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, която е специална, също не се предвижда нещо различно. Възпроизвел е разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че уреденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ срок за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност е преклузивен по своя характер, поради което не може да се прекъсва и спира течението му.
Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на ищеца „Билиив“ ЕООД, че за кредиторите на масата на несъстоятелността и за него лично е била налице правна невъзможност да упражнят правата по чл. 135 ЗЗД срещу длъжника. Изтъкнал е, че: постановяването на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ е предпоставено от пасивно поведение на кредиторите – липсата на предплатени от кредиторите съобразно определената от съда с определението му по чл. 629б ТЗ и при даден срок за последното сума на началните разноски; периодът, през който производството по несъстоятелност ще остане спряно, също зависи от активността на кредиторите, които могат да привнесат определените от съда разноски във всеки момент, което ще има за последица възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик. Съставът на САС е изложил съображения, че откритото производство по несъстоятелност на длъжника, не е пречка всеки от кредиторите да предяви сам иск по чл. 135 ЗЗД и да защити така своя интерес да бъде обявен по отношение на него за относително недействителен процесният апорт. С оглед поддържаното от ответниците възражение за давност и изтичането на установената в закона такава по отношение на потестативното право на кредиторите да искат обявяване на относителната недействителност на процесните апорти, съдът е счел, че предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос, който се отнася до течението на давностния срок по отношение на правото по чл. 135 ТЗ да бъдат обявени за относително недействителни на увреждащи правни действия и сделки на длъжника в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ, е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче въведените от касатора допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, на противоречие с което се позовава касационният жалбоподател, във връзка с началния момент на течение на преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /след измененията с ДВ, бр. 66 от 2023 г. този срок е двугодишен/ за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност, е прието, че за да започне да тече този срок трябва да са се осъществили кумулативно две предпоставки: 1. наличие на висящо производство по несъстоятелност и 2. назначен синдик като носител на правото на иск. С оглед отсъствието на втората предпоставка при постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ в тълкувателното решение са дадени разяснения във връзка с хипотезата на произнасяне по молбата по чл. 625 ТЗ с такова решение. Изтъкнато е, че при решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ началният момент на неподлежащия на спиране и прекъсване преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е обявяването в търговския регистър на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава синдик в производството по несъстоятелност. Посочено е, че законодателят предвижда само в хипотеза на начално спиране на производството едновременно с откриването му по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ да започва да тече от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като няма легитимирано лице (синдик), което да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ. С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС хипотезата на постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ГПК е свързана само с изключение относно началния момент на течението на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, а не и с изключения досежно давностните срокове и основанията за спиране и прекъсване им, за които липсва специална разпоредба в ТЗ и същите са уредени изчерпателно с императивните разпоредби на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Друг извод не следва и от посоченото във връзка с тълкувания въпрос по т. 2 от цитираното тълкувателно решение, че невъзможността синдикът да предявява по време на спряно производство по несъстоятелност искове за защита и попълване на масата на несъстоятелност ще доведе и до неприемливия резултат – изтичане по време на спряното производство по несъстоятелност на погасителната давност по някои от исковете за защита на масата на несъстоятелност, по които синдикът упражнява правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 7, пр. 2 ТЗ, доколкото изложеното касае запазването на правомощията на синдика при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ГПК. Въззивният съд се е придържал към задължителната практика на ВКС по тълкувателното решение, чиито разяснения бяха възпроизведени, поради което не са налице въведените от касатора допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Вторият въпрос на касатора не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд отделно от първия въпрос, във връзка с който вече бяха изложени съображения. Същевременно касаторът не е обосновал в съответствие с изискванията на т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съществуването на двете предпоставки, формиращи общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, спрямо този въпрос. Според т. 4 на посоченото тълкувателно решение формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая касационният жалбоподател не е навеждал такива доводи, нито е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. Въпросът се поставя във връзка с оспорването от касатора на аргументите на въззивния съд, че периодът, през който производството по несъстоятелност ще остане спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ зависи от активността на кредиторите. Доводите на касационния жалбоподател са, че изразеното от съда становище не може да бъде отнесено до хипотезата на обжалване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ от длъжника. Във връзка с тълкуването и приложението на императивната разпоредба на чл. 632, ал. 2 ТЗ е налице последователна практика на ВКС, която съответства на становището на въззивния съд, че възобновяването на производството по несъстоятелност е в зависимост от активното поведение на кредиторите на несъстоятелността. Съгласно ясната разпоредба на чл. 714 ТЗ решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно, подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 714 ТЗ, като от вписването на решението в ТРРЮЛНЦ започва да тече преклузивният едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, относим към молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност съобразно константната практика на ВКС /решение № 99/23. 06. 2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 203/05. 02. 2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., , решение № 73/11. 05. 2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и , решение № 166/12. 03. 2016 г. по т. д. № 3596/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о./ В този смисъл, независимо от обжалването на решението по чл. 632, ал. 1 ГПК от длъжника, легитимиращият се като кредитор на длъжника може да подаде молба за възобновяване на производството по несъстоятелност след постановяване на подлежащото на незабавно изпълнение решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, както и да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ, като възобновяването на производството по несъстоятелност е предпоставено от депозирането на молбата в едногодишен срок, считано от вписването на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
В случая не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Касаторът не е аргументирал очевидната неправилност на атакувания съдебен акт отделно от оплакванията за неправилност на аргументите на въззивния съд, изложени при отхвърляне на тезата на касатора, а именно, че независимо от откриването на производството по несъстоятелност за кредитора остава открита възможността да предяви самостоятелно иска по чл. 135 ЗЗД. Касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК не са тъждествени с основанията за очевидна неправилност на въззивния акт. Извън това, в случая се касае само до допълнителен аргумент на въззивния съд, изложен наред с основните му съображения за липса на основания за спиране или прекъсване на погасителната давност за упражняване на правото да се иска обявяването на относителната недействителност на процесните апорти.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този резултат по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат, както следва: 300 лв. – на „Ромекс“ ЕООД /н./ и 8863 лв. – на „Неман БГ“ ЕАД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 740 от 24.11.2022 г. по т. д. № 730/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Билиив“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Ромекс инс“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА „Билиив“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Неман БГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 8 863 лв. /осем хиляди осемстотин шестдесет и три лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.