О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2815

София, 08.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: В. Х.

Е. А.

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 529 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК по частна жалба на „Хук-Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АГ, чрез адв.Л. Т. от САК, срещу решение № 23/09.01.2025г. по възз. гр. д.№ 2602/2023г. на САС в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 264717/29.08.2023г. по гр. д.№ 9610/2017г. на СГС.

Незаконосъобразността е обоснована с доводи, че при приложението на чл.78, ал.5 ГПК не са взети предвид всички релевантни обстоятелства - представените данни и анализ на приложимото материално право на Германия, във връзка с което са допуснати основна и повторна експертизи; необходимостта от изясняване наличието на съпричиняване и допуснатите в тази връзка основна и повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертизи и разпит на делинквента; необходимостта от установяване на твърденията на ищците за претърпяно от тях увреждане и допуснатата в тази връзка комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологичска експертиза; проведените за събирането на тези доказателства осем ОСЗ; отмяната на хода по същество и уважаване на искането на ищците за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и необходимостта от анализиране на решението на СЕС и изследване на българското материално право в контекста на европейската нормативна рамка; голямата продължителност на делото, значителния размер на предявените претенции и обичайния размер на хонорарите, които се уговарат при такъв размер на претенциите. По тези съображения искането е за отмяна и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на направените от частния касатор пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и депозити в общ размер от 32 954.14лв.

Като обосноваващ допускането на касационно обжалване в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният процесуалноправен въпрос: При какви предпоставки уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и може да бъде намалено от съда на основание чл.78, ал.5 ГПК ?

По него е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи, че е необходимо създадената съдебна практика по приложение на чл.78, ал.5 ГПК да бъде осъвременена с оглед измененията в законодателството и в обществените отношения, които произтичат от отричането обвързващия характер на наредбата на ВАС относно размерите на адвокатските възнаграждения с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/21 на СЕС и измененията в Наредбата на ВАС, обн. в ДВ бр.14/18.02.2025г., с които се променя нейният предмет–адвокатските възнаграждения при липса на уговорка с клиента.

С писмен отговор насрещната страна, ищците, чрез адв.Н.Д., намират частната жалба за неоснователна.

Производството е и по молба на „Хук-Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АГ, чрез адв.Л. Т. от САК, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение в частта на разноските на постановеното по делото определение № 2535/19.08.2025г. чрез присъждане на пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 23 939.36лв., равностоини на 12 240 евро.

С писмен отговор насрещната страна, ищците, чрез адв.Н.Д., оспорват молбата и молят да бъде оставена без уважение.

Съставът на I т. о., след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

По частната жалба:

С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено постановеното по чл.248 ГПК определение № 264717/29.08.2023г. по гр. д.№ 9610/2017г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на „Хук-Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АГ за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която, по релевирано възражение, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, са намалени направените от него пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 31 919.14лв. на 20 000лв.

За да сподели извода, че заплатеното от частния касатор за първата инстанция адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено, въззивният състав се е позовал на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. и на формираната след неговото постановяване съдебна практика/определение № 50015/16.02.2024г. по т. д.№ 1908/2022г., I т. о./, която приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. на ВАС размери могат да служат само като ориентир за съда при определяне на възнагражденията на особените представители, но без да са обвързващи за съда, а тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса и извършените от адвоката процесуални действия, фактическата е правна сложност на делото. В случая е отчел, че делото се отличава с висока правна сложност, предвид необходимостта от установяване и прилагане на чуждо материално право, със значителна фактическа сложност и дълга продължителност, но и, че през голяма част от този период производството по делото е било спряно в изчакване на решението на СЕС по преюдициалните запитвания. Въз основа на всичко това е направил извод, че адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 20 000лв. е справедливо.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на отнесения до съда възникнал между страните спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.

Значимостта на поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос за крайния изход на спора следва да бъде отречена. Преди всичко въпросът не кореспондира с въведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност. Той не съответства и на мотивите на въззивния съд, който не е отрекъл прилагането на обективни критерии при преценката на съответствието на направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото при релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Въпросът е израз на тезата на частния касатор, че, за да са прекомерни, направените разноски от страната за адвокатско възнаграждение, трябва да надхвърлят значително справедливия размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл поставеният въпрос касае правилността на съдебния акт, която обаче стои извън предмета на селективната фаза на касационното производство. Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане на въведената по въпроса допълнителна предпоставка.

По молбата с правно основание чл.248 ГПК:

С постановеното по делото определение № 2535/19.08.2025г. не е допуснато касационно обжалване на обжалваното от ищците въззивно решение и в тяхна тежест за присъдени направените от ответника „Хук-Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АГ разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора в размер на 12 248 лева.

Видно от приложените договор за процесуално представителство и съдействие, фактура, извлечение от сметка и списък по чл.80 ГПК действително направените от ответника разноски за подаване на отговора са в размер на 23 939.36лв., равностойни на 12 240 евро.

Тъй като не е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, липсва основание за преценка на прекомерността на така направените разноски.

Ето защо определението по чл.288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 23 939.36лв., равностойни на 12 240 евро.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д ЕЛ И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 23/09.01.2025г. по възз. гр. д.№ 2602/2023г. на САС в частта, с която е потвърдено определение № 264717/29.08.2023г. по гр. д.№ 9610/2017г. на СГС.

Изменя в частта за разноските определение № 2535/19.08.2025г. по т. д. № 529 по описа на ВКС за 2025г., като

Осъжда Р. Р. и Д. Р., действаща лично и чрез баща си А. М., двете общо, да заплатят на„Хук-Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АГ направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 23 939.36лв., равностойни на 12 240 евро, вместо посочения в определение № 2535/19.08.2025г. по т. д. № 529 по описа на ВКС за 2025г. размер от 12 248лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: