Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 9630/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Банишора, ул. “Скопие” № 1А, срещу Решение №4886 от 18.07.2023 г. на Административен съд София – град по административно дело №3891/2023 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед №272 от 14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и Решение на Комисията по т. 46 съгласно Протокол № 10 от 08.03.2023 г., е забранено на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предлага за продажба в хипермаркет “К. Б. - Изгрев”, находящ се в гр. Бургас, ул. “Транспортна”, № 23, спиртна напитка “Слънчев бряг”, която рекламира като бренди “Слънчев бряг” чрез поставен търговски етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина на производство между видовете напитки.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът неправилно приема, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Посочва, че съдът не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и конкретно факта, че при издаването й не е изяснена пълната фактическа обстановка от дружеството, не е било изискано становище и не е отчетен фактът, че след извършената проверка от страна на дружеството са предприети коригиращи действия.

Твърди, че издадената заповед касае дейността на веригата в цялата страна и води до сериозни правни последици, изразяващи се в по-високи санкции при евентуални нарушения, без да е съобразено от административния орган, че дори да е налице пропуск, той касае само един филиал.

Счита, че от страна на административния орган не е изложен анализ за наличието на всички елементи от фактическия състав на нелоялната търговска практика и неправилно е прието, че същите са налице кумулативно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Председателят на Комисия за защита на потребителите, не изразява становище.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че при проведена кампания на Комисия за защита на потребителите, съвместно с представители на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Национална агенция по приходите (НАП) е извършена проверка в хипермаркет “К. Б. - Изгрев”, находящ се в гр. Бургас, ул. “Транспортна” № 23, резултатите от която са обективирани в КПН №2737139 от 17.02.2023 г., при която е установено, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка “Слънчев бряг”, като на поставения от търговеца етикет, се съдържа информацията - “Слънчев бряг, бренди, 40 %, 0,7 л. бутилка, цена 11,99 лв. (1 л. = 17,13 лв.)”, а етикета трайно залепен от производителя съдържа следната информация “Слънчев бряг, алк. 40 об% by vol, Е 70 кл/cl, спиртна напитка, произведена от винен дестилат съзрявал минимум 12 месеца в дъбови бъчви и етилов алкохол от земеделски произход в съотношение 70%:30% алк. съдържание”.

От административния орган е посочено, че на 20.02.2023 г. от страна на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, е представен протокол за изпитване №П-706 от 05.10.2020 г. издаден от Изпълнителната агенция по лозата и виното, Изпитвателна лаборатория – Пловдив, в който е посочено, че напитката е изпитвана като “Спиртна напитка”, съгласно Регламент (ЕО) 110/2008 г., а не като “Бренди”, като допълнително са представени и копия от фактури, където напитката е записана като наименование “Слънчев бряг СН 0,7 40 гр.”.

На 08.03.2023 г., с решение по т. 46, Протокол №10, Комисията за защита на потребителите решава, че "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, при упражняване на своята дейност прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. Първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

На 14.03.2023 г., със Заповед №272, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, от председателя на КЗП, на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, като представя невярна информация, която следователно е и подвеждаща, относно предлаганата за продажба спиртна напитка “Слънчев бряг”, която рекламира като бренди “Слънчев бряг”, чрез поставен етикет със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържане, качество и суровина за производство между тези видове напитки.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Анализирайки относимата нормативна уредба, съдът приема, че в конкретния случай са налице всичките елементи от фактическия състав на “заблуждаваща търговска практика”.

Приема, за безспорно установено, че търговецът при етикиране на стоката заблуждава крайните потребители, като предлага за продажба в посочения магазин от веригата си, спиртна напитка “Слънчев бряг”, която рекламира като бренди “Слънчев бряг”, която се отличава със значителна разлика в характера, естеството и свойствата, съдържанието, качеството и суровината, от която е произведена в сравнение с реално продаваната напитка.

Счита, че търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставя невярна информация на средния потребител, което действие би могло да доведе до взимане на решение от същия, което той не би взел, без използването на невярната подвеждаща информация за вида на продаваната от него напитка.

Първоинстанционният съд счита, че оспорваният административен акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.

Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на дружеството.

Решението е правилно.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика.

Съгласно 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.

При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В конкретния случай както обосновано приема и първоинстанционният съд е налице търговска практика, свързана с продажбата на стоки - алкохолна напитка, която е и заблуждаваща предвид поставения от търговеца етикет със съдържание бренди “Слънчев бряг”, което не отговаря на посочените характеристики на поставения от производителя на продукта трайно прикрепен към бутилката етикет спиртна напитка “Слънчев бряг” и действителното съдържание на същата.

Видно от представените доказателства пред административния орган, в това число протокол за изпитване и фактури за произход, действително проверявания артикул е спиртна напитка “Слънчев бряг”, а не както е било посочено на етикета на същия артикул в проверения търговски обект - бренди “Слънчев бряг”.

От изложеното следва, че изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществен от търговеца първия и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен.

Противно на доводите на касатора, правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, тъй като несъмнено действията на служителите на касатора представляват предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителя в заблуждение и същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.

Несъмнено при закупуване на стоката потребителят първо проверява съдържанието на етикета поставен от търговеца, на който е посочена и цената на артикула, а не този който е поставен от производителя, поради което е недопустимо информацията предоставена в тях да се различава една от друга или както е в конкретния случай да се отнася за две различни по съдържание и специфични характеристики алкохолни напитки.

С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото.

Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4886 от 18.07.2023 г. на Административен съд София – град по адм. дело №3891/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА