Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. П. по административно дело № 9740/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Държавна консолидационна компания“ /„ДКК“/ ЕАД гр.София, чрез процесуалните представители адв. К. П. и адв. К. К., против решение №4172 от 22.06.2023г. по адм. Дело №8618/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221421003994-091-001/13.04.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1197/01.08.2022г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба и в становище по съществото на спора касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди процесният ревизионен акт в оспорената му част. Претендира се присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Василева, в становище по съществото на спора излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
По делото е постъпила и частна жалба от „ДКК“ ЕАД, подадена чрез процесуалните представители адв. П. и адв. К., срещу определение №6600/01.08.2023г., постановено по адм. Дело №8618/22г. на АССГ, с което е уважено искане за изменение на решението на АССГ в частта за разноските и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба – директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП – оспорва основателността й.
Участващият по делото прокурор от Върховна прокуратура развива становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната и частна жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна.
Касационната жалба, разгледана по същество е неоснователна.
С първоинстанционното решение на АССГ, по жалба на „ДКК“ ЕАД е изменен РА № Р-22221421003994-091-001/13.04.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1197/01.08.2022г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП като вместо установените с РА задължения за внасяне – ДДС в размер на 1 184 496,75лв. и лихви в размер на 174 750,93лв. за данъчен период 01.04.2021г. до 30.04.2021г. са определени задължения в размер съответно на 1 090 142,83лв. за ДДС за внасяне и 101 149,12лв. лихви за забава. Жалбата срещу РА е отхвърлена в останалата й част.
В частта, в която чрез изменението на РА, същият е отменен, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
За да потвърди РА в останалата му част, административният съд е приел, че РА е действителен, допустим и законосъобразен административен акт. Приел е, че в същият е издаден от компетентни приходни органи, в законоустановената форма и при спазване на формалната ревизионна процедура.
Въз основа на събраните писмени доказателства, представени с ревизионната преписка и приети в хода на съдебното производство, съдът е установил фактическата обстановка по спора. Приел е че, спорът е правен като основният въпрос, на който следва да даде отговор е възникнало ли е задължение за ревизираното дружество да издаде фактури и начисли ДДС по отношение на собствениците на обектите, за които обекти са изпълнени ремонтно-възстановителни работи от изпълнителя „Монтажи“ ЕАД като „ДКК“ ЕАД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от изпълнителя.
Съдът е мотивирал положителен отговор на въпроса като е възприел за обосновани и законосъобразни изводите на приходните органи в издадените РА и РД, както и в потвърдителното решение на данъчния директор. Намира, че РЛ като търговско дружество със 100% държавно участие в капитала си е ДЗЛ, което не попада в изключенията по чл.3,ал.5 ЗДДС, поради което и независимо от начина на финансиране на РЛ, от гледна точка на данъчното облагане дейността следва да се третира по общите правила и според статута му на ДЗЛ. Приел е, че с факта на приемането на 15.04.2021г. от РЛ като получател и „Монтажи“ ЕАД като изпълнител и доставчик на възложени СМР, при условията на чл.25,ал.2 ЗДДС е настъпило данъчно събитие – извършени услуги като възмездни и облагаеми доставки по смисъла на чл.9 и чл. 12 ЗДДС. Във връзка с извършените и приети услуги – ремонтно –възстановителни работи - са издадени данъчни фактури от изпълнителя „Монтажи“ ЕАД и РЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, както и по кредитни известия към фактури на същото дружество. От друга страна е прието, че резултатът от изпълнението и подобренията са настъпили директно в патримониума на собствениците на имотите, поради което не е необходимо допълнително оформяне на приемо-предавателни протоколи между тях и РЛ. Приетите от РЛ ремонтно - възстановителни дейности на язовирни стени и съоръжения в тях са в обекти – пет язовира, собственост на О. Т. О. Р. О. С. О. К. и О. Х. Съдът е приел за неоснователна тезата на РЛ, че не извършва доставки на услуги към тези общини, тъй като при извършване на независима икономическа дейност във връзка с получаването на същите услуги е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Счита, че доставките не са и безвъзмездни, тъй като по силата на правилото на чл.79,ал.2 ЗДДС се следва корекция в пълен размер на ползвания данъчен кредит, което води до същия размер на дължим ДДС за внасяне. Не възприема и тезата във връзка със започнали процедури по прехвърляне на собствеността върху язовирите от горепосочените общини поради липса на данни за приключили процедури към датата на данъчното събитие по доставките.
Решението на АССГ в обжалваната му част е допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, изр. Последно АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се навеждат следните доводи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на решението на АССГ в обжалваната му част :
РА е немотивиран и неясен, в него липсват мотиви, от които да се установи конкретно размерът на начисления ДДС. Възражението е неоснователно. Ревизионният доклад от 02.03.2022г. съдържа подробно развити фактически и правни съображения и съставлява същинските мотиви към РА, така както константно и безпротиворечиво се приема в съдебната практика. Обратно на твърденията в жалбата, не се констатират неясноти или противоречия в РД и РА, такива, че да е препятствана възможността на адресата да се защити или да съставляват пропуски или разминавания между мотиви и разпоредителна част. Жалбоподателят също така е имал процесуална възможност да обоснове твърденията си за констатираните от него неясноти и несъответствия чрез иницииране на проверка и използване на специални знания от вещо лице по реда на събиране на доказателствени средства – назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, в който смисъл не са правени искания в процеса.
Според касатора съдът и приходните органи не са съобразили приложението на чл.10б ЗДДС. Според него специфичната цел, възложена на избраното от МС на РБ търговско дружество- „ДКК“ ЕАД, целевото отпускане на средства само и единствено за нуждите за ремонт и реконструкция по РМС №495/13.07.2018г. и липсата на доказателства за облигационна връзка между РЛ и Общините, собственици на язовирите, изключват тезата, че са налице облагаеми и възмездни доставки към последните. Възражението е неоснователно.
На първо място не почива на данъчните принципи твърдението, че РЛ е само получател на стоки и услуги, но не и доставчик на такива. Основание за такова твърдение не само липсва в текста на пар.4в от Закона за водите, на който се позовава дружеството, но обратното – разпоредбата на пар.4в ал.5 ЗВ предвижда задължение за възстановяване на разходите за ремонтите и реконструкциите на язовирите,. т. е доставките се определят като облагаеми и възмездни. Соченото в същия текст изключение – „освен когато правото на собственост върху тях /язовирите/ се прехвърли безвъзмездно на държавата след решение на общинския съвет“, както правилно е посочил административният съд, в случая не е налице. Започналите процедури по прехвърляне на собствеността не са приключили към релевантния момент – дата на настъпване на данъчното събитие, посочена в РА, поради което са неотносими и не следва да бъдат съобразявани, независимо дали приключат или не приключат като процедури впоследствие /данни за приключена процедура има само по отношение на О. С. в по-късен данъчен период/.
Твърдението на дружеството, че е само получател на доставки, но не е доставчик на такива, ако се възприеме за меродавно, би влязло в противоречие с основополагащи принципи на данъчното третиране по ЗДДС, а именно – използване на получените доставки за целите на независимата икономическа дейност на получателя, при което данъчният кредит по доставките от „Монтажи“ ЕАД би бил начислен неправомерно и на основание чл.70,ал.5 ЗДДС би следвало да се откаже, т. е. размерът на дължимия данък в тежест на РЛ би бил същия.
Дали впоследствие са заплатени разходите по смисъла на пар.4в, ал.5 ЗВ също е без значение, защото дори доставките от РЛ към петте общини да са останали безвъзмездни /въпреки че не са отчетени и третирани като такива/, то тогава и предвид ползвания данъчен кредит от РЛ като получател на услуги във връзка с тези доставки, би следвала корекция в пълен размер на ползвания данъчен кредит по фактурите, издаден от „Монтажи“ ЕАД. Резултатът за внасяне на ДДС за периода би бил идентичен.
Що се отнася да направеното за първи път в касационната жалба позоваване на разпоредбата на чл.10б ЗДДС, касационният съд не приема, че има основание за него. Според тази разпоредба не е доставка безвъзмездното предоставяне от ДЗЛ на подобрени или ремонтирани от него елементи на техническа инфраструктура, които са публична държавна или общинска собственост и се използват от ДЗЛ в рамките на неговата независима икономическа дейност. Не са налице твърдения и направени фактически установявания в ревизионното производство и в първа инстанция, при забрана за такива в касационното производство на основание чл.220 АПК, относно кумулативно необходимия елемент – използване на техническата инфраструктура, която е публична общинска собственост от ДЗЛ в рамките на неговата независима икономическа дейност.
Касаторът счита също, че не е налице данъчно събитие на 15.04.2021г., така както е прието от приходните органи – поради липса на приемо-предаване между РЛ и всяка от петте общини, собственици на язовири. Възражението е неоснователно. Резултатът от извършените и приети от ДЗЛ СМР е настъпил директно в патримониума на третите лица – петте общини. По силата на възлагането по ред, различен от този на директно договаряне с общините като собственици на имотите, липсва необходимост от нарочно приемане на доставките от тяхна страна. Доставките са налице с факта на предаването им от изпълнителя „Монтажи“ ЕАД и получаването им от РЛ като възложител като резултатът настъпва на същата дата за собственика на обектите.
По изложените съображения и предвид възприетата правилност на първоинстанционното решение, обосновано и съответстващо на материалния закон, същото следва да се остави в сила.
„ДКК“ ЕАД обжалва с частна жалба определение №6600/01.08.2023г., постановено по адм дело №8618/2022г. по описа на АССГ. За да измени решението си в частта за присъдените разноски чрез присъждане на сумата в размер на 67 527лв., вместо присъдените с решението 37,368,65лв., съдът е отчел материалния интерес на спора и се е позовал на разпоредбите на чл.161,ал.1 ДОПК вр. с чл.8 вр. с чл.7,ал.2,т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за размера на адвокатските възнаграждения, при направена компенсация с направените разноски от жалбоподателя във връзка с материалния интерес на акта в отменената му част. В частната жалба не се спори за изчислението на разноските, определени върху общия материален интерес на спора, а за основанието са плащането им. Според частния жалбоподател незаконосъобразно разноските на ответника са определени по реда на Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, а не по реда на чл.78,ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Възражението е неоснователно. Правилно съдът се е позовал на специалното правило на чл.161, ал.1 ДОПК, което се явява специално по отношение на правилата в АПК и ГПК, тъй като се съдържа в глава 19 ДОПК – съдебно обжалване на ревизионния акт, поради което намира директно приложение, т. е. няма основание за субсидиарно прилагане на АПК и ГПК по реда на пар.2 ДР ДОПК. Изрично в разпоредбата на чл.161,ал.1 ДОПК е уредено, че в полза на администрацията за всяка инстанция се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Възнаграждението е определено по материалния интерес в минимума по чл.161,ал.2 ДОПК вр. с чл.36 ЗЗД и чл.7, ал.2 вр. с чл.8 от Наредба №1 към ЗЗД. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното с нея определение следва да се остави в сила.
По отношение на разноските в касационната инстанция. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер според материалния интерес, съгласно списък на разноски, искането е основателно. На основание чл.161,ал.1 и 2 ДОПК вр. с чл.36 ЗЗД и чл.7,ал.2,т.7 вр. с чл.8 Наредба №1 към ЗЗД, при съображения за прилагането им изложени по-горе, в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника по касация се присъжда сума в размер на 69 734лв. за разноски в касационното съдебно производство. Сумата е в минимален размер, поради което не е основателно възражението й за намаляване поради прекомерност.
Мотивиран така и на основание чл.221,ал.2 и чл.2 вр. с чл.236 АПК касационният съд
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4172/22.06.2023г., постановено по адм. Дело №8618/2022г. по описа на Административен съд София-град, в обжалваната му част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №6600/01.08.2023г., постановено по адм. Дело №8618/2022г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „Държавна консолидационна компания“ ЕАД със седалище гр.София, с [ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 69 734лв. /шестдесет и девет хиляди и седемстотин и тридесет и четири лева/ за разноски в касационното съдебно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА