Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 9666/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Спорът се разглежда за втори път от касационната инстанция.

Образувано е по касационна жалба подадена от С. С., срещу решение № 4659/12.07.2023 г. по адм. дело № 10614/2020 г. на Административен съд София-град (АС София град/ АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Българската народна банка, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 13190/23.10.2020г. по адм. д. № 9548/2019г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 3931/11.06.2019г., постановено по адм. д. № 6647/2017г. по описа на АССГ в частта, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Стоянова обезщетение в размер на 806 697,80 лв., представляващи разликата между неизплатеното платежно нареждане № 32/27/00108431 от 20.06.2014г. и изплатения размер на гарантирания депозит и заделени 112 125,30 лв. в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.06.2014г. – 19.06.2017г. в размер на 5 000 лева, както и съдебни разноски в размер на 310 лева. В тази част ВАС е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Безспорно установено е, че с платежно нареждане 32/27/00108431 от 20.06.2014г. в 12:08 ч., Стоянова е наредила експресен валутен превод за 570 000 евро, депозирани в „КТБ“ АД към сметка в Германия. В 11:45ч. „КТБ“ АД е информирала УС на БНБ на 20.06.2014г., че са спрени всички банкови операции поради недостиг на ликвидност. Не се спори и, че в деня на превода – 20.06.2014г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, с решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя „КТБ“ АД под особен надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014г. БНБ отнема лиценза на КТБ. Установено е също така, че на 04.12.2014г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите като гарантираният депозит от 196 000 лева е изплатен на ищеца.

Твърдението на ищцата (настоящ касатор) е, че е получила известие за излъчване на превода, но прехвърлените средства не били получени в банката – получател, т. е. сетълментът, или окончателното прехвърляне на средства, не бил завършен. На 28.06.2014 г. Стоянова получила известие за връщане на паричните средства в сметката й в „КТБ“ АД.

При спазване на указанията дадени от Върховен административен съд, при новото разглеждане съставът на АССГ е установил от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, че в [Фирма 3] не е генерирано SWIFT съобщение, не е изпратено "нареждане за превод" от „КТБ“ АД към платежната система TARGET 2, съответно искане/заявка за сетълмент за процесното платежно нареждане не е постъпвало в платежния модул, нито в платежния модул RINGS, с агент БНБ. От фактите по делото следва, че за процесното платежно нареждане от страна на [Фирма 3] не е издадено „нареждане за превод“, което да попадне въобще в приложното поле на Директива 98/26/ЕО, и по-специално за да се прилага правилото за неотменимост на сетълмента по чл.3, параграф 1 от нея.

Съдът е обърнал особено внимание на момента на постъпване на преводното нареждане на ищцата. Изявлението на управителните органи на „КТБ“ АД до Управителния съвет на БНБ е от 11:45ч. на 20.06.2014г., и гласи, че от страна на банката са спрени всички банкови операции поради недостиг на ликвидност. Това решение е обективирано от законните представители на кредитната институция до орган - УС на БНБ, с правомощие да провери изявлението и да вземе съответните принудителни мерки във връзка с въпросното решение и срещу кредитната институция.

Съдът е приел, че изпращане на „нареждане за превод“ до поставянето на банката под особен надзор, не е осъществено по решението на самата кредитна институция - „КТБ“ АД. Предвид моментът на приемане на процесното платежно нареждане – 12:08 ч, а именно след решение за спиране всички на банкови операции, поради което същото не е и прието за „сетълмент“ от самата кредитна институция.

С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение Административен съд София-град е отхвърлил исковете на С. С. против Българска народна банка за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Осъдил е ищцата да заплати на БНБ разноски по делото в общ размер на 3 085 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е обосновал извод за липса на противоправно поведение на БНБ, тъй като не е била сезирана с нареждането за превод, не е анулирала или отхвърлила платежното нареждане, тъй като същото не е регистрирано чрез заявка в системата TARGET2. В този смисъл БНБ не била задължена по смисъла на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ /отм./, съответно по чл. 3, § 1 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г., да одобри и изпълни посоченото задължение. Съдът е приел, че горната разпоредба има предвид въвеждането в платежна система на „нареждане за превод“, а не приемането от кредитна институция на „платежното нареждане“, подадено от титуляр на банкова сметка и въвеждането му в нейната счетоводна система. Съдът е подкрепил мотивите си с решение от 19.01.2019г. по преюдициално дело C-639/17, SIA „KPMG Baltics“.

Съдът е приел, че в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, които да обосноват необходимост от репариране на понесени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Така мотивиран е отхвърлил исковата претенция в нейната цялост.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Исковата молба е подадена преди приемане на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, която определя, че вреди от административна дейност по чл.1, ал.1 се разглеждат по реда на АПК, с оглед което правилно АССГ е приел за приложимо даденото тълкуване, по т.6 от диспозитива на Решението по преюдициално дело С-501/18: Принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск. Също по т. 5 от диспозитива, първото тире на решението на СЕС, е дадено тълкуване за допустимост на национална разпоредба, която изисква предварителна отмяна на действието/ акта или бездействието, от които се претендират вредите, което съответства на предвиденото по чл.340, пар.1 Предмет на делото е ангажиране на отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията на Република България), като производствата за обезщетения по Глава единадесета от АПК - чл. 203 и следващите, предвиждат вредите да са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност - чл. 203 от АПК и чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест тежи върху ищеца.

При изпълнение на указанията на ВАС, съдът правилно е преценил, че дейността на БНБ в качеството й на свързана централна банка от Евросистемата, поради което и на оператор на системния компонент TARGET 2 BNB, който е част от Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET 2), е подробно регламентирана в Насоки на Европейската централна банка от 5 декември 2012 г., както и в Правила за работа на системния компонент TARGET 2 – BNB, утвърдени със заповед № РД 22-2828/19.12.2012г. на подуправителя на БНБ, приети по силата на делегацията на чл. 8 от Насоките.

Съдът е направил обосновано разграничение на понятията „платежно нареждане“ и „нареждане за превод“, респективно от клиента към банката и от банката към системата (платежната система). В чл. 3, ал. 1 ЗПУПС (отм.) са посочени доставчиците на платежните услуги, измежду които са и банките по смисъла на Закона за кредитните институции. Съгласно т.19 от ДР на ЗПУПС, „платежно нареждане“ е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно т. 20 от ДР на същия закон „платец“ е всяко физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане.

Съгласно чл. 22 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2 BNB под № РД22-2828/19.12.2012г. платежните нареждания се считат за въведени в TARGET 2 BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул. Посоченият член касае дебитиране на сметката в платформата на участника в платежния сегмент TARGET 2 BNB, какъвто участник в случая е[Фирма 3]. Ищецът, като физическо лице, не е участник в системата на TARGET 2 BNB, поради което платежното му нареждане от 20.06.2014г. не подлежи на проверка и одобрение от БНБ, а както е изложено и в приложените по делото експертни заключения, подлежи на етапи на вътрешни проверки и обработки, след които[Фирма 3] следва да генерира съобщение и да изпрати платежното нареждане към платежната система TARGET 2 BNB за нареждане на превод. Сетълмент на превод се извършва от платежната система TARGET 2 BNB, към която конкретно нареждане за превод е насочено, не когато е прието от банката, а когато е прието от самата платежна система TARGET 2 BNB. Преводното нареждане на Стоянова е прието от[Фирма 3] за обработка след като са преустановени всякакви банкови операции, което обстоятелство както е установено и от експертите, е препятствало по-нататъшни действия и е довело до липса на данни в специализираните платформи.

Моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, когато банката - „КТБ“ АД е получила по съответния договорен ред, платежното нареждане от платеца. В процесния случай, както и по-горе бе посочено, този момент е 12:08 ч. на 20.06.2014г. след като „КТБ“ АД е информирала УС на БНБ в 11:45ч. на 20.06.2014г., че са спрени всички банкови операции поради недостиг на ликвидност.

Така установените обстоятелства и действия на платеца по процесното нареждане –[Фирма 3], обуславят извод за неоснователност и недоказаност на твърденията на ищцата за противоправно поведение на БНБ. Последната не би могла да осъществи заявените от ищцата действия и бездействия по отношение на посочения превод, тъй като по никакъв начин не е била сезиран, в качеството му на агент по сетълмента и опериращ модул на TARGET 2 BNB. БНБ не се е разпореждала със средствата по процесния валутен превод, за да възникне задължение да уведоми ищцата за предприети или неизпълнени функции относно превода.

Съдът обосновано е приел, че не е налице изискуемата кумулация предвидена в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за претендираните вреди – не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, което изключва ангажирането на отговорност за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ.

Отделно от изложеното не следва да се омаловажава възможността ищцата да получи средствата си в качеството си на кредитор в масата по несъстоятелността в производството по несъстоятелността на „КТБ“ АД.

Така мотивиран административният съд се е произнесъл и по подадения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода 20.06.2014 г.– 19.06.2017г., като е намерил същия за неоснователен.

Не може да се приеме, че безпокойство на ищцата е причинено конкретно от забавата на Българската народна банка да приеме решение, което да открие за изплащането на депозитите от вложителите. Негативните емоции може да се коренят в предхождащи обстоятелства, а именно липсата на ликвидност на "Корпоративна търговска банка" АД, а не от последващи действия на БНБ. Дори със закъснение, депозитите със сигурност биха били изплатени в откритото производство по несъстоятелност. Отделно от горното до размера от 196 000 лева, плащането е гарантирано от държавата, а това изключва настъпването на твърдените от ищеца морални вреди като пряка и непосредствена последица на допуснатото от централната банка нарушение.

При касационната проверка не се установяват твърдените касационни основания, неоснователни са наведените касационни доводи, водещи до касиране на атакуваното съдебно решение. Предвид изложеното, същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касатора разноски не се следват. Претенцията на ответника по касацията също не следва да бъде уважена, поради ограничението предвидено в действащата към момента на подаване на исковата молба, разпоредба на чл. 10 от ЗОДОВ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4659/12.07.2023 г. по адм. дело № 10614/2020 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА