Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 9676/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив срещу Решение № 1464/01.08.2023 г., постановено по адм. дело № 11/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-28-239 от 14.12.2022 г., издадена от директор РЗОК Пловдив, с която на УМБАЛ С. Г. ЕАД в качеството му на изпълнител по Индивидуален договор № 161331/25.02.2020 г. и всички допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК, е приканено на основание чл. 76а ал. 1 от ЗЗ0 да възстанови неоснователно получената сума в размер на 800 лева.

Със съдебното решение РЗОК Пловдив е осъдена да заплати на УМБАЛ С. Г. ЕАД деловодни разноски в размер на 530лв.

С касационната жалба са наведени възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената покана за възстановяване на суми. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът УМБАЛ Св. Георги ЕАД, чрез процесуален представител адвокат Р. В., оспорва основателността на касационната жалба в подаден писмен отговор. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-28-239 от 14.12.2022 г., издадена от директор РЗОК Пловдив, с която МБАЛ Св. Георги ЕАД в качеството му на изпълнител по Индивидуален договор № 161331/25.02.2020 г. и всички допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК, е приканено на основание чл. 76а ал. 1 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗ0/ да възстанови неоснователно получената сума в размер на 800 лева.

На основание Заповед № РД-25-2259/21.11.2022г. на директора на РЗОК-Пловдив, от 21.11.2022г. до 05.12.2022г. във връзка с Жалба-декларация с вх. № 16/94-02-778/17.11.2022г. e било възложено да се извърши извънпланова, тематична, самостоятелна, проверка на жалбоподателя УМБАЛ С. Г. ЕАД - гр. Пловдив, относно изясняване на факти и обстоятелства.

Проверяващите са констатирали, че лечебното заведение не е изпълнило условието на 1, т.2 от ДР на НРД 2020-2022г. по КП № [номер] [заличен текст] за ЗОЛ С. А..

За резултатите от проверката е бил съставен Протокол № РД-25-2259-1/05.12.2022г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25- 2259-2/05.12.2022г., в които е отразено, че дружеството жалбоподател дължи възстановяване на суми, получени без правно основание, съгласно чл. 76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, по Договор № 161331/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване клинични процедури с НЗОК, в размер на 800 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган но без да е установил фактическите основания за издаване на акта и изпълнение на законовите изисквания при издаването му съобразно чл. 170 АПК.

Съдът е посочил, че административният орган изцяло е кредитирал декларираното от С. А., че по време на престоя й в УМБАЛ С. Г. ЕАД, гр. Пловдив, в клиниката по обща неврология от 06.07.2022г. до 11.07.2022г. не й е било извършвано изследването [заличен текст], без да е отчел обстоятелството, че тя е била реално извършена предвид на отразеното в издадената епикриза. При издаването на адм. акт не е взето предвид представен и приет по делото Протокол за изследването № 363 от 11.07.2022г./л.6/, видно от който на г-жа А. е била [заличен текст]. Поради горното съдът приел за основателно оплакването, че няма данни проверяващите да са извършили непосредствена проверка на съставената в лечебното заведение медицинска документация по ИЗ № 44011/22.

Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 от АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана.

По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая решението не е обосновано с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа и правна обосновка поради какви причини не е отчетен Протокол за изследването № 363 от 11.07.2022г., видно от който на г-жа А. е била направена [заличен текст]. Проверяващите не са извършили непосредствена проверка на съставената в лечебното заведение медицинска документация по ИЗ № 44011/22, а са възприели единствено декларираното от С. А..

Посочването на фактическите и правни основания за постановяване на административният акт осигурява правото на защита на страните срещу същия. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяваният контрол за законосъобразност, като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденият административен акт. В случая изискването за мотивиране не е изпълнено, което води до незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, така както правилно е приел и Административен съд Пловдив.

Тежестта за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на индивидуален административен акт е на административния орган. При недоказване на относимите за предмета на спора факти и обстоятелства за административния орган следва отмяна на издадения от него акт.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че за оспорената писмена покана е налице основание за отмяната й.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Районна здравноосигурителна каса Пловдив, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 17.01.2024 г. (л.31 и сл.), в размер на 300 лева (триста лева) и при липсата на възражение за прекомерност, заявено от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1464/01.08.2023 г., постановено по адм. дело № 11/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса Пловдив да заплати на УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ ЕАД , със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66, ЕИК 115576405, съдебни разноски в размер на 300 лева (триста).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ