№ 345
гр. София, 25.01.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2629/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. М. чрез адв. Й. против определение № 6056/16.05.2023 г. по гр. д. № 4381/2022 г. на Софийски градски съд (СГС). С последното е оставена без уважение молбата на М. М. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по горното дело решение № 930 от 24.02.2023 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска то да бъде отменено.
Ответната страна по жалба – „Юробанк България“ АД е подало отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалвания резултат, СГС е застъпил принципната постановка, че разноските са направените от страните разходи за водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Посочил е, че тази процесуална материя е уредена с императивни норми, съдържащи се в ГПК. Изтъкнал е, че процесуалният закон изисква предварително внасяне на разноските за събиране на доказателства от страните в определения от съда размер, както и че отговорността за разноски, която по своето...