1 № 60542 София,04.11.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2049/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ири трейд“ АД против решение №433/09.07.2021г. по в. т.д.№164/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260021/15.10.20г. по т. д.№104/19г. на Окръжен съд Перник, с което са отхвърлени предявените от „Ири трейд“АД срещу Р. С. К. иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане на „Ири трейд“АД от Р. С. К. за предаване владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672, за което на 11.0.2019г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.240/19г. на РС Брезник, както и евентуален осъдителен иск между същите страни с правно основание чл.87 ал.1 ЗЗД вр. чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД - за предаване владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с двигател COMMINS/QSC 6 цилиндров, с работен обем 8300 куб. м.,мощност по 2000/25/СЕ-206 киловата, 280 к. с. с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5м, брой шини на барабана – 10 броя, брой сламотръси – 5 броя, обем на бункера – 9000 литра, кабина с климатик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер в бяла жътва – 6 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух, поради развален договор №SOR_2001479/РП_ИТ/24.06.2015г. за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до заплащане на цената, като в полза на ответника за присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяна от касационната инстанция в частта, постановена по главния иск с уважаването му, а евентуално – в случай на потвърждаване на решението в тази му част – да бъде уважен евентуално предявеният осъдителен иск.Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи, че изводът на съда за липса на идентичност между движимата вещ, обект на продажбата и тази чието владение се иска да бъде предадено, е произволен и направен без да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства и при липса на спор между страните по отношение на този факт. В тази връзка сочи, че определянето в исковата молба на подлежащия на връщане зърнокомбайн с модела на двигателя му - COMMINS/QSC , а не с индивидуализиращите го белези като номера на шаси и двигател, представлява нередовност на исковата молба, която препятства развитието на процеса и приключването му с акт по същество и не може да бъде основание за извод, че се касае за друга вещ, както е приел съдът. Освен това твърди, че изводът на съда за липса на идентичност, между вещта, посочена в договора и тази, предмет на исковете, противоречи и на събраните в хода на делото доказателства, които и двете инстанции, в разрез с житейската и формалната логика, съзнателно са игнорирали. Необсъждането на същите е наведено от касатора и като довод, свързан с оплакването му за допуснато от съда процесуално нарушение при постановяването на атакувания съдебен акт. Що се касае до индивидуализацията на зърнокомбайна, извършена по установителния иск с посочване на номер на рамата ROAСR5600987142, вместо действителния й такъв ROAСR560008714, касаторът твърди, че е налице допусната от него техническа грешка, установена едва след постановяването на първоинстанционното решение, която, според него, може да бъде поправена и във въззивното производство, без да представлява такова действие изменение на иска и, поради това, не би могла да обоснове извод за липса на идентичност, какъвто е направил съдът. Счита, че в негово задължение е да предприеме действия по отстраняването й чрез иницииране на процедура за поправка на очевидна фактическа грешка.В заключение в касационната жалба са изложени аргументи за наличие на законоустановените предпоставки, налагащи извод за основателност на евентуално предявения осъдителен иск.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивния акт до касационен контрол се сочи очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/, обосновавана с доводи за постановяването му при явна необоснованост и грубо нарушаване на правилата на формалната логика, изразяващи се в пълно игнориране на събраните по делото доказателства и неотчитане на факта, че липсва спор между страните, че предадената по договора вещ се намира във владение на ответника. Поддържайки тезата си за такова процесуално поведение на съда, касаторът поставя като значим за изхода на спора процесуалния въпрос Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Като релевантна такава цитира ППВС №7/27.12.1965г. и решения по гр. д.№510/11г. на второ г. о., по гр. д.№130/11г. на първо г. о., по т. д.№1512/17г. на първо т. о., по гр. д.№4744/08г. на първо г. о., по т. д.№456/09г. на първо т. о. и др. Касаторът намира за обуславящи изхода на делото пред въззивната инстанция въпросите: Следва ли въззивният съд да вземе предвид при постановяване на решението направеното пред него от ищеца изявление за допусната техническа грешка при изписване на номер на рамата на моторно превозно средство, предмет на договор за покупко-продажба?; Следва ли при договор за покупко-продажба на двжима вещ, която в същия е индивидуализирана посредством техническите си характеристики, при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК или при предявяване на иск за предаване на владението, в заявлението или в исковата молба вещта да бъде индивидуализирана посредством същите технически характеристики или може да бъдат добавени и други индивидуализиращи белези, като номер на рама и двигател? и Добавянето на други индивидуализиращи белези на вещта в заявлението и в исковата молба прави ли вещта различна от тази, описана в договора или съдът следва да изведе извод за идентичност или не на вещта въз основа на събраните по делото доказателства? По отношение на така формулираните три въпроса касаторът счита за осъществен допълнителният критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, сочейки, че по тях липсва постановена съдебна практика и същевременно разрешаването им е от значение за развитието на правото.
Ответникът Р. С. К. в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По същество излага аргументи за правилност на възприетите в решението на апелативния съд разрешения по правния спор, респ. – за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания.
Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Пернишки окръжен съд е бил сезиран от „Ири трейд“АД с предявен срещу Р. С. К. установителен иск по чл.422 ГПК, евентуално съединен с осъдителен такъв по чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 ал.1 ЗЗД. Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 24.06.2015г. между страните е бил сключен договор за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до изплащане на цената, като обект на продажбата е зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672, по който ответникът се задължил да заплати разсрочено уговорената цена - на три части, последната от които платима до 30.05.2016г. Поради неизпълнение на задължението на купувача продавачът поискал с нотариална покана да му бъде върната фактическата власт върху вещта, а с нарочно изявление в друга – развалил договора. Тъй като предаване на владението не последвало, ищецът се възползвал от изрично предвидената в договора възможност да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл.414 ГПК. С петитума на исковата молба ищецът е поискал съдът да признае за установено съществуването на негово вземане от ответника за предаване владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672, за което е издадена заповедта за изпълнение, а в случай, че отхвърли този главен иск, да осъди ответника да му предаде владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с двигател COMMINS/QSC 6 цилиндров, с работен обем 8300 куб. м.,мощност по 2000/25/СЕ-206 киловата, 280 к. с. с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5м, брой шини на барабана – 10 броя, брой сламотръси – 5 броя, обем на бункера – 9000 литра, кабина с климатик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер в бяла жътва – 6 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух, поради развалянето на договора за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до заплащане на цената. С решението си окръжният съд е разгледал последователно и отхвърлил и двата иска.
За да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на сочения в исковата молба, сключен между страните, договор за продажба на селскостопанска техника, която в подписания от тях протокол за предаване и приемане от 05.08.2015г. е индивидуализирана като зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 със сериен №ROAСR560008714, двигател 2240672, хедер ROPS06 00006366, количка 006841.Констатирал е, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че номерът ROAСR560008714 е посочен като номер на рама на предадения зърнокомбайн в приложените по делото застрахователни полици, договор за търговска продажба между „Ири трейд“АД и „Агро скай“АД, както и в издадена от „Агро трейд“АД фактура за продажбата; зърнокомбайн със същия номер на рама /шаси/ е описан и в издадена от „Ири трейд“АД на Р. К. фактура, осчетоводена от двете страни /последният – в качеството му на земеделски производител/, като същата е включена в дневниците за продажби, респ. за покупки и в справки декларации; зърнокомбайн със същия индивидуализиращ белег е поискано да бъде върнат с изпратена от ищеца на ответника нотариална покана. Установил е, че с подаденото от ищеца заявление за издаване за заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е поискано осъждане на ответника да предаде владението върху вещ – зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672, какъвто не е бил описан в договора от 24.06.2015г., а в нотариалната покана за връщането му зърнокомбайнът е посочен от самия продавач с индивидуализиращия го номер на рама ROAСR560008714 /който е различен от сочения в заявлението/, но въпреки това с издадената заповед за изпълнение искането е уважено. Тъй като от тези данни, съдържащи се в заповедното производство, не би могъл да бъде направен извод, че документът по чл.417 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за връщане на вещта, която е обект на покупко-продажбата, е заключил, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по предприетия от ищеца ред. Доколкото предмет на установяване с иска по чл.422 ГПК е съществуването на вземане за предаване на вещ с посочените в заповедното производство индивидуализиращи белези /зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672/ въззивният съд е направил извод, че същият подлежи на отхвърляне. Като неоснователен е преценен от него и евентуално предявеният осъдителен иск за връщане на даденото по развален договор, след направена от него констатация, че с петитума на исковата молба се иска връщане на зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с двигател COMMINS/QSC 6 цилиндров, с работен обем 8300 куб. м.,мощност по 2000/25/СЕ-206 киловата, 280 к. с. с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5м, брой шини на барабана – 10 броя, брой сламотръси – 5 броя, обем на бункера – 9000 литра, кабина с климатик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер в бяла жътва – 6 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух, какъвто по делото няма данни да е бил предаден на купувача по разваления договор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира за необосновани законоустановените критерии за провеждане на селекцията по отношение на предявения първи, главен иск. Основният решаващ мотив на въззивния съд при постановяването на резултата по този иск се свежда до констатираната от съда липса на съответствие между вещта, такава, каквато е описана в соченото от заявителя изпълнително основание по чл.417 ГПК /договора за покупко-продажба/ и тази, за предаването на която е поискано издаването на заповед за изпълнение и направеният въз основа на това извод, че не е удостоверено подлежащо на изпълнение вземане за връщане на посочената в заявлението вещ, респ. – за липса на формалните предпоставки за издаване на заповедта. По този извод касаторът не е формулирал обуславящ въпрос.
Първият, поставен от него с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК въпрос от процесуален характер не е такъв по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, нито извършените от въззивния съд процесуални действия по разглеждането на спора и произнасянето му с акта по същество са в противоречие с формираната по него съдебна практика на касационната инстанция. Съгласно правната теория и съдебна практика, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение негово вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, като исковото производство е своеобразно продължение на заповедното. Последното от своя страна е строго формално, поради което ако съдът, разглеждащ установителния иск констатира, че не са били налице формалните предпоставки за издаване на заповедта, е длъжен да отхвърли иска без да излага съображения за валидното възникване, съществуване, изпълнение или погасяване на вземането. Ето защо констатацията на съда, разглеждащ установителния иск за несъответствие между описаната в изпълнителното основание /договора/ вещ и тази в депозираното от правоимащия заявление по чл.417 ГПК,чието предаване по реда на заповедното производство се търси с него, е достатъчна да обуслови на формално основание извод за липса на подлежащо на изпълнение вземане такова, каквото се претендира.
Останалите три въпроса също нямат характер на правни, като обуславящи крайните изводи на въззивната инстанция.В тази връзка понятие като „допусната /от страната/ техническа грешка“ законът не свързва с дължимо от съда процесуално поведение, поради което и такъв довод, като стоящ извън предмета на делото, съдът не е бил длъжен да обсъжда.Освен това възможността при предявяването на вземането в заповедното производство вещта да бъде индивидуализирана с допълнителни /но не и различни от сочените в изпълнителното основание/ технически характеристики не е била отричана от съда. Не е обоснована във връзка с така поставените въпроси и необходимост от съдебно тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите, разяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е обоснована по отношение на главния иск и предпоставката за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – поради очевидната неправилност на решението в тази му част. Еднозначно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че, за да е налице това основание съдебното решение следва да страда от особено тежък порок, установим веднага при прочита му и директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /за съобразяването му с приложимия материален закон, за спазване при постановяването му на процесуалните правила и за достатъчно обосноваване на крайния резултат/. В случая такъв порок като например прилагане на отменен закон или прилагане на действащ такъв в противоречие с неговия смисъл, драстично нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или наличие на изводи, формирани в явно противоречие с правилата на формалната логика, или явна липса на обоснованост на решението, не се констатира. Наведените от касатора, изложени в пет пункта от изложението, аргументи за очевидна неправилност от една страна касаят изводи на съда, формирани на базата на конкретните данни по делото, а от друга или представляват собствена на касатора неправилна интерпретация на законова разпоредба /тази на чл.247 ГПК/ , или внушават различен от вложения смисъл на формираните от съда изводи.
Поради това с настоящото определение касационната инстанция следва да откаже допускането на контрол по същество на въззивното решение в частта му, постановена по установителния иск по чл.422 ГПК.
С оглед наведените в касационната жалба оплаквания за постановяване на решението по евентуалния иск при нередовност на исковата молба и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно служебната ангажираност на касационния съд да следи за допустимостта на въззивното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК и задължението му, ако съществува вероятност решението да е недопустимо, да го допусне до касационен контрол, за да извърши следващата се за това проверка по реда на чл.290 ГПК,решението в тази му част следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК.
На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 5400 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №433/09.07.2021г. по в. т.д.№164/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260021/15.10.20г. по т. д.№104/19г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ири трейд“АД срещу Р. С. К. иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане на „Ири трейд“АД от Р. С. К. за предаване владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с шаси/двигател №ROAСR5600987142/2240672, за което на 11.0.2019г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.240/19г. на РС Брезник
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №433/09.07.2021г. по в. т.д.№164/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260021/15.10.20г. по т. д.№104/19г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ири трейд“АД срещу Р. С. К. евентуален осъдителен иск с правно основание чл.87 ал.1 ЗЗД вр. чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД - за предаване владението върху зърнокомбайн марка ROSTSELMASH модел ACROS 560 с двигател COMMINS/QSC 6 цилиндров, с работен обем 8300 куб. м.,мощност по 2000/25/СЕ-206 киловата, 280 к. с. с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5м, брой шини на барабана – 10 броя, брой сламотръси – 5 броя, обем на бункера – 9000 литра, кабина с климатик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер в бяла жътва – 6 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух, поради развален договор №SOR_2001479/РП_ИТ/24.06.2015г. за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до заплащане на цената.
УКАЗВА на „Ири трейд“АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 5400 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението, че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.