О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60392

гр. София, 03.11.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 2176/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба“/ на Агенция по вписванията - [населено място], срещу определение № 454 от 16.07.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 656/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решение № 260629 от 15.04.2021 г. по т. д. № 655/2021 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение, по повод подадена от Л. А. С. жалба, е отменен отказ № 20210330161728/31.03.3021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление вх. № 20210330161728, и е указано на агенцията да впише по партидата на „Ню П. С. ЕООД поисканите със заявлението промени.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ има характер на охранително и че Агенция по вписванията няма правен интерес да оспорва правилността на постановения в това производство съдебен акт, който засяга нейни права и законни интереси. Излагат се доводи, че с измененията на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ бр.105/2020 г., е призната процесуална легитимация на Агенция по вписванията да подава жалба срещу решението на съда в производството по чл.25 ЗРРЮЛНЦ, с което се отменя отказа на длъжностно лице от състава й да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване във водените от нея регистри. В подкрепа на тезата, че след изменението на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията има качеството на страна в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация и е легитимирана да обжалва съдебното решение за отмяна на отказа, се препраща към мотивите на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ и се акцентира върху промените в цитираната разпоредба, с които е предвидена възможност за агенцията да подаде отговор по жалбата и да представи доказателства /ал.2/, уредено е правилото, че препис от съдебното решение се връчва на агенцията /ал.4/ и е признато право на страните /в т. ч. и агенцията/ на разноски по чл.78 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Л. А. С. - подател на адресираната до Софийски градски съд жалба срещу отказа за вписване, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е приел, че подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решението на Софийски градски съд, с което е отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на „Ню П. С. ООД, поискано с подадено от Л. А. С. заявление, е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея решение. Въззивният съд е мотивирал извода си за недопустимост на сезиращата го жалба и на образуваното по повод на нея производство със следните съображения :

Производството по вписване и заличаване на обстоятелства, респ. обявяване на предвидени в закона актове, по партидите на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително и има едностранен характер. Отказът да се впише или заличи поисканото обстоятелство или да се обяви акт засяга само правната сфера на търговеца/юридическото лице с нестопанска цел, поради което с чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрол за законосъобразност от страна на съда да е допустим единствено по отношение на отказа да се извърши поисканото вписване /обявяване или заличаване/. Съдебното производство, образувано по жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно, като препращането в ал.4 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ към разпоредбите на ГПК за обжалване на определенията не предполага механично прилагане на всички разпоредби, приложими в състезателното производство при наличие на насрещна страна по възникнал гражданскоправен спор. Принципните характеристики на регистърното производство като вид охранително производство, очертани с действащата до 01.01.2008 г. правна уредба, не се променят съществено с приемането на ЗТР, чиято основна цел е да създаде национална правна уредба в съответствие с препоръките в Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета от 15.07.2003 г. Актът, който постановява длъжностното лице по регистрация в производството по ЗТР, сега ЗТРРЮЛНЦ, не е индивидуален административен акт, а акт с правнозначимо действие, и предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразност в хипотезата на отказ да се извърши поисканото действие е гражданскоправен, както е прието в мотивите към Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГКна ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Поради това, за разлика от обжалването на административните актове, агенцията, в качеството й на държавен орган, не участва в производството по обжалване на акта на длъжностните лица от състава й и решението за отмяна на акта е задължително за нея - чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.

Приетото през 2020 г. изменение на чл.25, ал.2 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждащо възможност за агенцията да подаде отговор по жалбата и съобщаване на съдебното решение на агенцията, не придава на агенцията качеството на страна в производството по обжалване, нито създава за нея право на жалба срещу решението за отмяна на обжалвания отказ. Да се възприеме обратното разрешение означава да се подмени недопустимо пред въззивната инстанция характера на производството от едностранно в състезателно, като се конституира ненадлежна страна, чиято правна сфера не е засегната от гражданскоправен спор, и да се създадат условия за възникване на правна несигурност за участниците в гражданския оборот с оглед действието на съдебното решение и произтичащите от него задължения за агенцията. Разрешението, че агенцията не е страна в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и няма право на жалба срещу решението на съда за отмяна на обжалвания отказ, се подкрепя и от целите на ЗТРРЮЛНЦ, обективирани в мотивите към проекта за Закон за търговския регистър от 2006 г., сред които постигане на бърза регистрация при опростени и сигурни процедури и доверие в търговския регистър. Постигането на посочените цели се реализира с веднъж осъществения от окръжния съд контрол върху отказа на органа по вписването и тълкуването на закона в смисъл, че на същия орган се предоставя възможност за последващо обжалване на съдебния акт, с който фактически се дава на заинтересования от регистрацията правен субект търсеното съдействие, би било в противоречие с тях. Причините, наложили измененията в ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ бр.105/2020 г., и отразени в мотивите към законопроекта за промяна - да се преодолеят възникналите противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и да се осигури финансова икономия и спестяване на допълнителни производства пред съдилищата и ВАС, не дават основание ЗТРРЮЛНЦ да се тълкува в противоречие с целите, за които е приет.

Определението на Апелативен съд - София е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна.

Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл.13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ /предишно заглавие ЗТР/. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл.3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл.7 - чл.9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице /чл.13 вр. чл.15 ЗТРРЮЛНЦ/, като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт /чл.22 ЗТРРЮЛНЦ/, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл.21 /чл.24 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно; При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Г. П. и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр.34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г./ не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл.500 ГПК /отм./, с чл.25, ал.1 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава втора, чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл.530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл.536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа и по тази причина той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенция по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай - с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд /чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ/. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. След като агенцията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването по на юридически лица, съдържаща се в Глава петдесет и пета на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване - чл.606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването.

Предвид съображенията по-горе настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите в обжалваното определение, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация да впише заявените от Л. А. С. обстоятелства и няма право на жалба срещу решението на съда, с което обжалваният отказ е отменен.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че със измененията в ЗТРРЮЛНЦ /в частност - ал.2 ал.4 и ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ/, обн. в ДВ бр.105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване.

Предвидената с изменението на ал.2 възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията.

Новата редакция на ал.4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на агенцията да се защити срещу съдебно решение, с което се засягат нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал.4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.

Създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал.2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

Настоящият състав на ВКС не намира за необходимо да обсъжда поддържаните в частната жалба доводи във връзка с мотивите към законопроекта, с който са въведени промените в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като мотивите не дават основание за промяна на крайния извод на състава, че обжалваното определение е правилно.

По изложените съображения обжалваното определение по в. ч. т. д. № 656/21 г. на Апелативен съд - София е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 454 от 16.07.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 656/2021 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :