ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2224

гр. София, 18.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Албена Бонева

Членове:Боян Цонев

Мария Христова

като разгледа докладваното от М. Х. Ч. касационно гражданско дело № 20238003102710 по описа за 2023 година Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. Н., чрез адвокат А. Д., срещу определение №664/07.04.2023г. постановено по г. д.№4308/2022г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че правният спор не произтича единствено от нормите на КТ, а и от твърденията за допуснати нарушения на закона и Устава на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Инструкцията за провеждане на изборите в камарата. Посочените обстоятелства обосновават извод, че спорът не е трудов и не почива на нормите на КТ, а се оспорва избора на управителните органи на професионална организация. Изводите на касационната инстанция за недопустимост на образуваното пред нея производство са резултат от допуснатите от първостепенния и въззивния съд процесуални нарушения. По същество претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

О. К. на инженерите в инвестиционното проектиране и М. Г. М. с писмен отговор, чрез адвокат М. Я., оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че процесния спор е трудов. Правното му основание е чл.87 от КТ, поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационен контрол. Излагат, че определението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. По същество молят съда да отхвърли жалбата и да им присъди направените в производството разноски. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. М. Н., чрез адвокат А. Д., против решение №1266/31.05.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 13484/2021 г. по описа на Софийски градски съд и производството пред касационната инстанция е прекратено. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е приел, че обжалвания съдебен акт не подлежи на касационна проверка. Посочил е, че спорът, предмет на разглеждане в производството е трудов, като изборът е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение. Правната уредба на същото е в разпоредбите на чл.83 до чл.88 от КТ, поради което спорът е изключен от касационен контрол, на основание чл.280, ал.3, т.3 от КТ, тъй като не съставлява спор за възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение, нито касае иск за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди него длъжност.

Определението е правилно.

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Предявеният в производството иск е за оспорване на избора на председател на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, проведен от Общото събрание на камарата, на 27.09.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.357 от КТ, трудови са споровете между работника/служителя и работодателя свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изборът е самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение – чл.107 от КТ, като оспорването му по съдебен ред е уредено в разпоредбите на чл.87 и чл.88 от КТ. Предмет на този иск е законосъобразността на възникване на правоотношението, а не спор относно законосъобразността на прекратяването му и свързаните с това последици, поради което постановеното по него решение на въззивния съд е изключено от касационен контрол. Разпоредбите свързани с касационното обжалване са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Постановеното от Софийски градски съд въззивно решение е влязло в законна сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК и е недопустимо по реда на тълкуването да се възобновява висящността на спора. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за касационната инстанция, която служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Д. М. Н. следва да бъде осъден да заплати на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране и М. Г. М. сумите от по 600лв. за всеки един от тях, представляващи направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №664/07.04.2023г. постановено по г. д.№4308/2022г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.

ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на Камара на инженерите, [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК] сумата от 600лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Г. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 600лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.