Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

София, 09.07.2024 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в публичво заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1057 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу решение № 1484 от 25.11.2022г. по в. гр. д.№ 2030/2022г. на ОС Пловдив. С въззивното решение е отменено решението по гр. д.№ 15846/2021г. на РС Пловдив и е отхвърлен искът с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, предявен срещу Сдружение „Футболен клуб Пълдин“, [населено място], за заплащане на сумата 8 464 евро, претендирана като подлежаща на връщане авансово получена сума от сдружението като координатор по договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-КА 105-036394 по програма „Еразъм+“ на ЕС, съобразно проект от 19.04.2017г. - „Спортът срещу агресията“, ведно с обезщетение за забава за периода 20.02.2021г. до 15.04.2021г. и законна лихва от 16.04.2021г.

В касационната жалба е въведено искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване уважаване на исковете. Твърдението е, че съобразно чл. II. 26 от общите условия - приложение № I към договора за финансова подкрепа, във вр. с чл. I.11. от специалните условия на договора за финансова подкрепа, сумата в размер на 8 464 евро подлежи на възстановяване. Основание за това е превъзлагане от координатора на основни дейности по проекта на трето лице - „М. Т. ЕООД, на което ответникът е предоставил и авансово получените средства (т. е. финансирал е трето лице). Поддържа се, че това действие е в разрез с проектното предложение, съобразно което дейностите се извършват от координатора и партньорите по проекта, а не от трети лица. Възразява се че, превъзлагане на дадени дейности на трето лице по процесния договор е допустимо при следване на нарочна процедура и съответните ограничения за това - чл. II. 11 от приложение № I към договора - общи условия. Касаторът излага, че за да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на неприложимата за конкретния договор разпоредба на чл. II.11.1 от ОУ, тъй като чл. I.10 от специалните условия изрично изключва действието й по отношение на процесното правоотношение. Счита така обоснования краен извод за очевидно неправилен поради приложение на договорна разпоредба, каквато между страните няма. В писмен отговор ответникът е оспорил основателността на касационната жалба. Изложено е, че при мотивиране на основанията за допускане на обжалването и при твърденията за незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът игнорира предмета на сключения договор, за който се твърди неизпълнение и се претендира възстановяване на авансовото плащане по него. Поддържа, че дейностите, за които се поддържа, че са осъществени от трето лице при дерогиране на договорната забрана за превъзлагане, не са в основния предмет на договора по програма „Еразъм +“. Счита, че логистиката при изпълнение на договора с участие на международни участници, не е в предмета на договора и не е дейност, от която координаторът на проекта да е абдикирал. Според страната предметът на договора, за който се твърди неизпълнение, не е транспорт на участници, организиране на хранене или настаняването им за нощуване, а това са дейностите, които са изпълнени от фирмата „М. Т. ЕООД, а отчетът за тази дейност е приет без забележка от проверителната комисия на касатора. В откритото съдебно заседание касаторът поддържа изразеното в касационната жалба становище, в подкрепа на което представя и писмени съображения. Претендира разноски. Ответното сдружение не изпраща представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Безспорно е по делото, че между ищеца в качеството му на Национална агенция по Програма „Еразъм +“ на ЕС и Сдружение „Футболен клуб Пълдин“ - в качеството му на координатор, е сключен Договор за отпускане на финансова подкрепа с повече от един „бенефициент“ № 2017-2-BG01-KA105-036394, съобразно проект, подаден на 19.04.2017г. Терминологично договорът съдържа недопустимо смесване на противоположните по своето значение термини „бенефициент“ - финансиращ и „бенефициер“ - финансиран. В договора получателят на финансовата подкрепа е некоректно е идентифициран с термина „бенефициент“. Тази неточност започва още от наименованието на договора, който е посочен като сключен от Агенцията с повече от един „бенефициент“ (единствен такъв е Агенцията, която е бенефициентът), която терминологична неточност е възпроизведена многократно. Макар съдилищата да не са изтъкнали това несъответствие, преценката им относно качеството на страните по договора е смислово коректно възприета. Договорът е сключен съобразно подаден от ответника проект, а финансирането по Програма „Еразъм +“ е предоставено директно и целево от Европейската комисия на отделните държави членки, чрез националните им агенции съобразно чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013г. Договорът е квалифициран като целеви, за безвъзмездно финансиране. Сключен е при специални условия и приложения, неразделна част: приложение I - общи условия; приложение II - описание на проекта; приложение III - финансови и договорни правила; приложение ІV - ставки, Приложение V - мандат на координатора и други ползващи се; Приложение VІ - образци на договора. Съгласно преамбюла, договореностите в специалните условия имат предимство пред тези в приложенията; Договореностите в приложение I - общи условия имат предимство пред тези в приложенията. Съгласно проекта, искането е за финансиране на: транспортни разходи в размер на 17 250 евро и организационна подкрепа - 13 920 евро, общо 31 170 евро. С процесния договор договореният размер на безвъзмездното финансиране на одобрения проект „Спортът срещу агресията“ е 24 080 евро, от които на ответното сдружение в качеството му на координатор по проекта са преведени авансово суми в размер на договорените като аванс 80% - 19 264 евро. Няма спор, че проектът е изпълняван и дейностите са реализирани в периода 06.02. - 12.02.2018г. в [населено място], както и че в хода на изпълнението, на 12.02.2018г. е извършена проверка на място, в резултат на която не са констатирани нередности. На бенефициера са отправени препоръки, които няма спор, че са били изпълнени. Ищецът претендира сумата 8 464 евро, равняваща се на разликата между авансово заплатената сума по договора (19 264 евро) и признатите разходи 10 800 евро за дейността по проекта „транспорти разходи“. Търсената разлика съставлява непризнати отчетени разходи по дейността „организационна подкрепа“. Основание за претенцията на ищеца е констатираното и обективираното в писмо от 06.12.2018г., след изпълнението на проекта и след представяне от координатора на крайния отчет по процесния договор (съставляващ искане за плащане от координатора на остатъка от договорена финансова подкрепа), твърдяно неизпълнение на задълженията на ответника във връзка с отчетените разходи за дейността „организационна подкрепа“ и предвиденото за нея финансиране. Аргументът за непризнатите разходи за „организационна подкрепа“ е превъзлагане на дейността на подизпълнител - в нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от приложение № I от общите условия към договора във вр. с чл. 1.4.5. от специалните условия. Ищецът се позовава на липса на реално изпълнение на тази договорена за финансиране дейност от страна на самия координатор и партньори по проекта и делегирането й на трето лице - „Мини Typс“ ЕООД - неидентифицирано като партньорска организация при сключването на договора, даващо основание съгласно чл. II. 26 от общите условия към договора, изпълнителят да дължи връщане на финансирането за неодобрените дейности. При констатацията, че по силата на договор за партньорство и логистика № 4/04.08.2017г., сключен с „М. Т. ЕООД, ответникът е възложил на подизпълнител две от основните дейности по приложение III към договора по финансирания проект „Младежка мобилност - „Спортът срещу агресията“, първоинстанционният съд е уважил предявения иск, съобразявайки, че ищецът не претендира за възстановяване „транспортни разходи на участниците“, а единствено тези за дейността „организационна подкрепа“, изпълнена от „Мини турс“ ЕООД - дружество, за което няма спор, че е трета за договора страна. Районният съд е приел, че посредством това превъзлагане, ответникът е допуснал нарушение на задължението по II.2.3. и чл. II.11.1. от общите условия към договора, което съгласно чл. I.4.5 от договора и чл. II.26.1 от общите условия, поражда задължение за възстановяване на частта от авансово платените суми за разходи за организационна подкрепа, която основателно не е призната с оглед допуснатото нарушение. Във въззивната жалба ответникът е поддържал становище за неправилно игнориране от страна на първоинстанционния съд на констатациите в протокола за извършена проверка от 2018г., при която не са установени нарушения на чл. II.2.3. и чл. II.11.1. от ОУ към договора, а единствено са дадени само препоръки, които са изпълнени. С довода, че при проверката не са констатирани нарушения при изпълнението на договора, въззивникът е оспорвал правилността на извода за основателност на иска. Въззивната инстанция е отделила като спорен въпроса, налице ли е нарушение на сключения договор, предвид безспорното между страните обстоятелство, че изпълнение на дейностите по проекта е извършено от трето лице „Мини Typс“ ЕООД, което е и основанието за намаляване от ищеца на финансовата подкрепа при съобразяване на обстоятелството, че ищецът изрично сочи в исковата молба, че това намаляване не е свързано с качеството на изпълнението на проектните дейности.

Съставът на окръжния съд е анализирал извършената от Център за развитие на човешките ресурси проверка на място на 12.02.2018г. по изпълнението на процесния договор. Обсъдил е, че проверката е преминала през няколко етапа - по отношение спазване на периода и условията на договора; за наличие на прозрачност, документираност и проследимост на целият процес по финансирането и оперативното управление на проекта; проверка на финансово - счетоводни и разходооправдателни документи за направени разходи по проекта по отделни бюджетни пера; проверка за съответствие на отчетените разходи, реализирани по проекта с изискванията на ЕК и изискванията за допустимост; други оперативни, финансови и административни документи, имащи отношение към изпълнението на проекта. Въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че при проверката изрично е установено, че по договора две от основните дейности - пера „Транспортни разходи“ и пера „Организационна подкрепа“, са извършени от третото лице „Мини Typс“ ЕООД „поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение“, но това обстоятелство не е констатирано като нарушение на координатора. Обсъдено е, че с писмо от 22.02.2018г. на ответника са дадени единствено препоръки да се коригира сключения договор с „Мини Typс“ ЕООД., като се впише общата стойност на услугата по договора от 24 080лв, а не само стойността на авансовото плащане, а с последващо писмо от 13.03.2018г., проверяващият е уведомил ответника, че с оглед липсата на коментари или възражения от страна на последния, направените с тази проверка констатации се считат за окончателни. Въззивната инстанция е приела от правна страна, че проверката е извършена именно с цел дали изпълнението на дейностите е в съответствие с условията на договора. Обосновала е, че в резултат на нея е прието за установено, че основните дейности са извършени от трето лице, което обстоятелство обаче не е преценено като нарушение на задълженията на координатора. При този анализ е формирала извода, че ищецът е изрично уведомен и е дал своето одобрение по смисъла на разпоредбата на чл. II.11.1.,т.„г“ от Приложение №1 от Общите условия „финансираните (при неправилно употребен термин „бенефициентите“) могат да възлагат на подизпълнители задания, които са част от дейността. В случай, че направят това, те гарантират, че освен условията по чл. II.10 са изпълнени и следните условия: б.“г“ - всяко прибягване до възлагане на подизпълнители се съобщава на координатора и се одобрява от комисията при наличие на посочени предпоставки“. Счетено е, че по този начин извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител, е одобрено от финансиращия орган, което според съдебния състав в случая е оправдано поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение. С тези мотиви е обоснован изводът, че бенефициерът не е нарушил задълженията си по чл. II.11.1. от Приложение №1 от Общите условия, налагащо намаляване на средствата за организационна подкрепа с процесната сума и тя не подлежи на възстановяване от ответника. Извършената проверка на крайния отчет от 06.12.2018г. и последващата констатация в писмо от 01.02.2019г., с което е потвърдено становището за нарушение на процесния договор с оглед превъзлагането на „Мини турс“, водещо до отпадане на финансовата подкрепа на разходите по бюджетна категория „организационна подкрепа“, са коментирани от въззивната инстанция единствено в аспекта на отсъствие на каквито и да било забележки по качеството на изпълнение на дейностите по проекта, което обстоятелство не е спорно по делото.

С определение № 651 от 18.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения от състава на ВКС въпрос за необходимостта фактическите и правни изводи на въззивния съд по съществото на спора да са основани на коректната оценка на доказателствения материал, обективиращ договореностите между страните при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Върховния съд и съдебната практика по неговото приложение. Отговорът на въпроса, по който е допуснат касационния контрол, се състои в дадените в т.3 на ППВС №1 от 13.07.1953г. указания: от изключителна важност е фактите по спора да бъдат правилно установени, за да може да бъдат обективно преценени от гледището на закона. В постановлението е акцентирано върху специалната значимост на правилното установяване на фактите от страна на съда и на преценката им. Еднозначна е практиката на касационната инстанция за недопустимост да бъде подменяно съдържанието на уговорените между страните задължения и/или да се приложат разпоредби, които не са уговаряни между страните. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, обжалваното решение е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че въззивната инстанция е подменила съдържанието на установените с договора права и задължения на страните като е приложила неуговорена между тях клауза. В основата на решаващия правен аргумент на окръжния съд за отхвърляне на иска е договорната разпоредба на чл.II.11,б.“г“ от ОУ. Тази разпоредба обаче по изричната уговорка на чл. I.10 от специалните условия на договора не се прилага към процесния договор поради изричното й изключване: „Поради дерогация, разпоредбите на т. „в“ и т.„г“ в чл. II.11.1. не подлежат на приложение“. Както се посочи, в преамбюла към договора е предвидено, че договореностите в специалните условия имат предимство пред тези в приложенията, а приложение № I са Общите условия. Следователно, въззивната инстанция е основала извода си за крайния изход на спора на неприложима, изрично дерогирана договорна разпоредба. Неправилността на обжалвания акт произтича от обстоятелството, че фактите по спора не са ценени съобразно приложимите договорни разпоредби. Не може да послужи като аргумент за неоснователност на иска съображението, че нередностите, с които е обосновано прилагането на финансовата корекция, не са били констатирани при проверката на място, извършена в хода на изпълнението на проекта. Преценката на Агенцията за заплащане на договорената финансова подкрепа е дължима при разглеждане на крайния отчет на проекта, който е различен и последващ етап от проверката в хода на изпълнение на договора - чл.ІІ.27 - технически и финансови проверки, одити, междинни и окончателни оценки. Именно при проверката на крайния отчет, в резултат на който се одобрява окончателното плащане, се извършва цялостен анализ и оценка на изпълнението и на допустимостта на отчетените от координатора дейности. В правомощия на Агенцията при предоставяне на крайния отчет, съставляващ искане за пълното изплащане на договорената финансова подкрепа, е да спре разглеждането му с цел установяване потенциално нарушение. Именно така е процедирано в процесния случай - при разглеждане на крайния отчет, качеството на проектните дейности е оценено с 53 от възможни 100 точки и не са признати включените в отчета разходи за организационна подкрепа поради констатираното нарушение. Качеството на изпълнение на проекта, което е признато от бенефициента, не е достатъчно условие съгласно договора, за да бъдат признати и одобрени разходите за дейности, които финансираният е поел задължение да осъществи, но е превъзложил на трето лице при изрична договорна забрана. Превъзлагането е форма на неизпълнение, тъй като е в разрез с одобреното проектно предложение, съобразно което, дейностите се извършват от координатора и партньорите по проекта, а не от трети лица. Неправилно е съображението на въззивната инстанция, че използването на подизпълнители е оправдано поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение, тъй като разпоредбата на чл. II.11.1., т. „а“ изрично забранява възлагането на подизпълнители на основните задания по дейността, без оглед на обстоятелството дали използването на подизпълнител е „оправдано“. Ищецът правомерно е отказал пълното одобрение на разходите за проекта и намаляване на средствата за организационна подкрепа заради допуснато от ответника нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1. от приложение № I - общи условия към договора във вр. с чл. I.4.5. от специалните условия - неразрешено превъзлагане от координатора на основни за проекта дейности на трето лице. Твърдението, че дейностите, които ищецът счита за осъществени от трето лице при дерогиране на договорната забрана за превъзлагане, не са в основния предмет на договора по програма „Еразъм +“, е нововъдено едва в отговора на касационната жалба на ответното сдружение. Пред въззивната инстанция е било безспорно между страните обстоятелство, че изпълнение именно на дейности по проекта е извършено от трето лице „Мини Typс“ ЕООД. Във въззивната жалба ответникът е поддържал единствено становището, че за възложените дейности са представени отчетни документи, които неправилно не са кредитирани. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293,ал.2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция като искът бъде уважен и ответникът бъде осъден да възстанови авансово получената сума по проекта по перото „организационна подкрепа“, по чийто размер - 8 464 евро не се спори, ведно със законна и мораторна лихва (последната претендирана в лева). Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за трите инстанции по представени списъци по чл.80 ГПК - сумата 1 944,11лв. за първа инстанция; сумата 1 240,88лв. за въззивната и 4 375,83лв. за касационната - общо 7 560,82лв. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о

Р Е Ш И : Отменя изцяло и в частта за разноските решение № 1484 от 25.11.2022г. по в. гр. д.№ 2030/2022г. на ОС Пловдив, вместо което О. С. „Ф. К. П. [населено място], [улица], да заплати на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], [улица], ет. 4, сумата 8 464 евро (осем хиляди четиристотин шестдесет и четири евро) - подлежаща на възстановяване поради неизпълнение на бюджетна категория „организационна подкрепа“, авансово получена по договор № 2017-2-BG01-КА 105-036394 по програма „Еразъм+“ на ЕС, съобразно проект от 19.04.2017 г., сумата 248, 31 лева - обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 15.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021 г., както и сумата 7 560, 82 лева разноски по делото за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: