О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 292

София, 23.01. 2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 2745 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1281/09.03.2023г., подадена от З. С. С., допълнена с касационна жалба с вх.№2653/22.05.2023г., подадена от адв. А. Д. Д.-М. от АК-Велико Т. в качеството й на процесуален представител на З. С. С., срещу решение № 18 от 23.02.2023г., постановено по в. гр. д. № 293/2022г. на Апелативен съд-Велико Т., Трети граждански и търговски състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от З. С. С. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - страх, психически стрес, суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и обесване, безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване да получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ без право на замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в прокуратурата и във възможността да бъде свободен, претърпени през периода 02.01.2018г.-02.09.2021г. в резултат на действията и бездействията на служителите на Прокуратурата на Р. Б. в Окръжна прокуратура П., Апелативна прокуратура Велико Т. и Върховна касационна прокуратура по повод подадени от ищеца молби с искания да се възобнови разследването във връзка с убийството на К. Г., за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №351/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен, въз основа на посочени от ищеца нови доказателства, по които молби са постановени откази на 02.01.2018г., 23.05.2018г. и 20.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 30000 лв. от 02.01.2018г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената претенция бъде уважена.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, като се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е очевидно неправилно. Изложени са съображения, че обжалваният съдебен акт не съдържа съображения защо съдът не е обсъдил изложените от касатора обстоятелства и писмените доказателства, които ги подкрепят; че Плевенският окръжен съд е излязъл извън предмета на делото като е обсъждал мотивите на НОХД №351/2014г., опорочавайки по този начин процеса, тъй като не е изследвал доказателствата, касаещи настоящия спор; че не е обсъдена медицинската документация, отразяваща здравословното състояние на касатора, като по този начин последният е лишен от възможността да се преценят претърпените вреди, причинени от ответника.

Поддържа се също така, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, представени от касатора в подкрепа на исковата му молба.

В подадената лично от З. С. С. касационна жалба се поддържа, че въззивният съд не е изискал информация от медицинския център за претърпените от него болки и страдания; че прокуратурата не е разпитала истинския убиец на К. Г. С., а именно бившия й съпруг С. А. Е. и е отказала да възобнови делото без да е извършила никакви действия; че въззивният съд не е изискал доказателствата и е забавил постановяването на решението си с три месеца, от което той получил нервни кризи.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Р. Б. чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

З. С. С. е предявил срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отказите на прокуратурата да възобнови разследването във връзка с убийството на К. Г., за което той е осъден с влязла в сила присъда, въз основа на представени от него нови доказателства. Твърди, че е подал три молби с искане за възобновяване на НОХД №351/2014г., по които са постановени откази от страна на Прокуратурата в периода 02.01.2018г. - 02.09.2021г., от което е претърпял описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в страх, психически стрес, суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета, обесване, безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване да получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ без право на замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в Прокуратурата и във възможността да бъде освободен.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че липсват нови доказателства, които да дадат на Прокуратурата на Р. Б. основание да направи искане за възобновяване на наказателното производство; че не е налице противоправно поведение на служители на Прокуратурата на Р. Б. което да ангажира отговорността й по реда на чл. 49 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р. Б. по повод подадените от З. С. молби с искания за възобновяване на разследването във връзка с убийството на К. Г., за което той е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №351/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен, въз основа на посочени нови доказателства, по които са постановени откази на 02.01.2018г., 23.05.2018г. и 20.01.2021г.

В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че ищецът дължи пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане с изключение на вината, която се предполага. Съобразено е при това, че отговорността на Прокуратурата на Р. Б. по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер и ако лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, не може да се гарантира и гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата.

Прието е, че отказите за възобновяване на НОХД №351/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен, постановени с постановление от 20.01.2021г. на прокурор при Окръжна прокуратура-П., от 02.01.2018г. на прокурор при Апелативна прокуратура-Велико Т. и от 23.05.2018г. на прокурор при Върховна касационна прокуратура, не са противоправни. Взето е предвид, че производството по възобновяване на наказателното производство е извънреден способ и е допустимо само при изрично изброените в чл. 412, ал. 1 НПК хипотези, като нормата на чл. 421, ал. 1 НПК визира субектите, които могат да направят искане за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, а именно само окръжният, съответно военният прокурор, като съгласно чл. 420, ал. 2 НПК осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК. Посочено е, че процедурата по възобновяване на наказателно производство не е поставена в зависимост от твърдения за нови доказателства, а трябва да съответства на изрично регламентирани в закона предпоставки.

Съобразено е също така, че постановените от прокурорите актове подлежат на инстанционен контрол и проверка, каквато в случая е извършена - актът от 20.01.2021г. на прокурор при Окръжна прокуратура-П., с който е постановен отказ от възобновяване на НОХД №351/2014г., е бил предмет на инстанционна проверка, включително и от ВКП. Поради това е прието, че не може да бъде направен извод, че служителите на Прокуратурата на Р. Б. са осъществили действия или бездействия, които да са причинили твърдените от З. С. С. неимуществени вреди.

Взето е предвид, че НОХД №351/2014г. е разгледано на три инстанции, които са се произнесли за авторството на деянието след подробно изследване на всички факти и доказателства по делото, поради което е прието, че възражението на З. С. С. за лишаването му от справедлив процес е неоснователно.

Прието е, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване З. С. С. да е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с постановените откази от служителите на Прокуратурата на Р. Б. по молбите за възобновяване на НОХД №351/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

При така изложените от въззивния съд съображения не може да бъде споделена тезата на касатора, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма.

При прочита на обжалваното от З. С. С. въззивно решение наличието на подобни пороци не се установява.

Следва да се отбележи също така, че решението е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която в тежест на предявилото иска лице е да докаже осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 49, съответно чл. 45 ЗЗД. В случая от съобраните по делото доказателства се установява, че след подаването на молбите, съдържащи искане за възобновяване на наказателното производство, от страна на Прокуратурата на Р. Б. са били извършени необходимите действия с цел преценка дали действително и обективно съществуват нови доказателства, които биха могли да обосноват извод за необходимост от предложение за възобновяване на производството - извършена е проверка по твърдението на З. С., че след неговото задържане и изземането на дебитната карта на К. Г. с тази дебитна карта е извършено теглене на пари; извършена е проверка дали са достоверни показанията на посочения свидетел К. А. В., който е твърдял, че е работил заедно с К. Г. в Гърция през 2009г.; извършена е проверка по твърдението на З. С., че в периода 04.08.2008г.-08.08.2008г. К. Г., А. С. и С. Е. са били задържани в П. РУ на СДВР. Резултатите от извършената проверка са отразени в представените по делото откази да се направи предложение за възобновяване на наказателното дело, а именно установено е въз основа на получена от ЦКБ АД информация, че от разплащателната сметка на К. Г. А.-С. слез изземането на дебитната карта не са извършвани тегления; че е обективно невъзможно К. А. В. да е работил с К. Г. в Р. Г. през 2009г., доколкото към тази дата тя е била вече мъртва и това е установено въз основа на изготвените по делото ДНК експертизи, посредством които намереният в Р. Г. труп е идентифициран; че в посочения период в П. РПУ на СДВР няма задържани лица с посочените от З. С. имена. Тези данни сочат по категоричен начин, че по подадените от З. С. искания са били извършвани съответните действия, т. е. че не е налице обективният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, както е прието в обжалваното решение.

При тези данни следва да се приеме, че в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че не се установява да е налице причинна връзка с търпените от З. С. болки и страдания.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 18 от 23.02.2023г., постановено по в. гр. д. № 293/2022г. на Апелативен съд-Велико Т., Трети граждански и търговски състав.

ОСЪЖДА З. С. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Прокуратурата на Р. Б. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред ВКС.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: