Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 9841/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез старши юрисконсулт К. П., срещу Решение №4653 от 11.07.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №749/2023 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи за несъответствие между фактите по делото и изводите на съда. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на разноски като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът – Г. М., чрез адвокат И. Ю., в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение №1040-21-968 от 21.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Г. М. срещу Разпореждане №РВ-3-21-01215902 от 28.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. С решението си административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане.

За да постанови посочения правен резултат, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор доказателства, и е формирал изводи относно релевантните фактически обстоятелства по делото. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство е започнало по повод представено удостоверение по приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО от осигурителя „Рали трейд“ ЕООД, за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, във връзка с издадени болнични листове на Г. М., а именно: № Е20167733840 за периода от 08.02.2017г. до 21.02.2017 г. вкл., № Е20178010931 за периода от 22.02.2017 г. до 23.03.2017 г., вкл. и № Е20170305541 за периода от 24.04.2017 г. до 09.05.2017 г. вкл. По посочените болнични листове и с оглед подадените от „Рали трейд“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Г. М. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 1 441,14 лева.

В тази връзка е извършена проверка по реда на чл. 107 и сл. КСО на „Рали трейд“ ЕООД и въз основа на Заповед №ЗР-5-21-00736935 от 18.03.2020 г., която има за предмет спазването на осигурителното законодателство по повод разходването на средства на ДОО. В административното производство е проверена информацията, изискана от компетентните длъжностни лица от ТД на НАП – София, офис „Красно село“ и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда - гр. София. Проверката е завършила с издаване на Констативен протокол №КВ-5-21-00999243 от 07.09.2021 г., ползващ се с материална доказателствена сила в качеството си на официален свидетелстващ документ.

Установено е, че „Рали трейд“ ЕООД е вписан в Търговския регистър (ТР) на 05.12.2014 г., но не е обявил в ТР годишни финансови отчети за извършвана дейност. От анализа на представените в ТП на НАП годишни данъчни декларации за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., длъжностните лица от ТП на НОИ София-град са достигнали до извод, че дружеството не е осъществявало търговска дейност.

Съгласно данните в информационната система на НОИ са били регистрирани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда (КТ) за сключени трудови договори с 25 лица, като към момента на проверката всички трудови договори са били прекратени. В Регистъра на осигурените лица се визуализират подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО, като за Г. М. са подадени данни с вид осигурен „работници и служители трета категория” за периода от 14.09.2016 г. до 31.07.2017 г. При извършена проверка в регистър „Приходи“ е установено, че от „Рали трейд“ ЕООД не са превеждани осигурителни вноски за фонд ДОО.

Въз основа на събраните доказателства и установените при проверката факти и обстоятелства от контролен орган при ТП на НОИ София-град са издадени Задължителни предписания за заличаване на подадените от „Рали трейд“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО, за поименно изброени лица, включително и за Г. М. за периода от 14.09.2016 г. до 31.07.2017 г.

След като предписанията не са били изпълнени от дружеството осигурител, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, от контролните органи при ТП на НОИ София-град са предприети действия за служебно заличаване на неоснователно подадените от „Рали трейд“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вкл. и за Милев.

Описаните по-горе обстоятелства са послужили като фактическо основание на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град да издаде Разпореждане №РВ-3-21-01215902 от 28.10.2022 г. с правно основание чл. 114, ал.2, т.2 КСО. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 КСО пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ София-град, който е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил разпореждането с Решение №040-21-968 от 21.12.2022 г., чиято законосъобразност е била предмет на контрол пред административният съд.

Решението е правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспореното решение, като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. В производството пред първоинсатнционния административен съд жалбоподателят Милев е ангажирал допустимите, относими и необходими доказателства, за да установи главно и пълно спорните материални правоотношения, от които черпи основание за своето претендирано право и релевираните правопораждащи го факти.

От обсъдените гласни и писмени доказателства съдът е приел за доказано, че Г. М. е бил в трудовоправни отношения с „Рали трейд“ ЕООД за процесния период от време, изпълнявал е трудовия договор, който надлежно е бил регистриран в Регистъра на осигурените лица. Милев е имал качеството на осигурено лице, което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а КСО от осигурителя „Рали трейд” ЕООД за периода 14.09.2016 г. - 31.07.2017 г. Съдът се е аргументирал с обстоятелството, че лицето е осъществявало трудова дейност за периодите от време, за които органът е отрекъл наличието на доказателства в този аспект и на добросъвестно придобитите от него осигурителни права. За осигурителните му права е без правно значение, че дружеството осигурител не е внасяло за него следващите се осигурителни вноски.

Показанията на свидетелката С. Д. свидетелстват, че тя е имала лични впечатления относно осъществяваната от Милев трудова дейност в периода 2016-2018 г., когато напуснал. През този период работил като строител, а фирмата се занимавала с ремонтни дейности на частни лица. Кандидатствали и за държавни поръчки, но не били одобрени. Свидетелката посочва, че тя определяла на кой обект да работи Милев. На лицето били заплащани редовно трудови възнаграждения, били издавани фишове и ведомости. Свидетелката е описала и организацията на работа в дружеството. В подкрепа на показанията си свидетелката представя по делото нотариално заверено пълномощно от дата 29.08.2016 г. с рег. №4975 по описа на Нотариус И. П., с район на действие РС София. Видно от съдържанието на пълномощното свидетелката е била упълномощена от управителя на „Р. Т. ЕООД да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица във връзка с търговската дейност на фирмата.

По делото са били събрани и писмени доказателства в подкрепа на изводите на съда, че трудовото правоотношение на Милев с „Рали трейд“ ЕООД е възникнало на основание трудовия договор и е съществувало до прекратяване на договора, поради което доводите на административния орган, че не се е упражнявала трудова дейност от лицето, са в разрез с тези доказателства. Констатациите и изводите във връзка с икономическата дейност на търговеца и заключението, направено от административния орган, че търговецът не извършва дейност, от което следва, че наетото лице по трудовия договор не е извършвало трудова дейност и поради това обстоятелство, то не е осигурено лице, е в противоречие с логическите методи на оценка на доказателствата и на установените с тях факти.

Наличието на трудова дейност от страна на Милев съдът правилно приема, че не може да бъде опровергана единствено от констатацията на органите на ТП на НОИ, извършили проверка на дружеството осигурител по чл. 107 КСО. В този смисъл само неподаването от страна на осигурителя на годишни финансови отчети за извършвана дейност, годишни данъчни декларации и липсата на регистрирани фискални устройства за посочен период от време, не са достатъчно условие да се приеме, че той не извършва търговска дейност и следователно няма нужда от персонал.

Видно от съдържанието на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – София, органът дори е отрекъл възможността лицето, чиито данни са били служебно заличени, да участва в производството по издаване на задължителните предписания и да упражни правото на защита срещу разпоредителната част на акта. В допълнение, директорът на ТП на НОИ София – град не е изложил собствени мотиви относно липсата на качеството на осигурено лице за жалбоподателя, извън констатациите, че дружеството, в което е работил, не е упражнявало стопанска дейност.

Неосъществяването на търговска дейност от осигурителя е индиция, че и наетите по трудов договор лица не осъществяват своите трудови функции, но индициращият факт следва да се докаже главно и пълно от административния орган в процеса, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция.

Следователно, правилни са изводите на административния съд, че Милев е извършвал трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и е бил осигурено лице съобразно съдържанието на нормата на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО спорния период от време. На това основание осигурителният орган не е имал право да заличи осигурителните му данни от Регистъра на осигурените лица и е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна в производството по издаване на задължителните предписания на осигурителя, доколкото те са с пряк правопогасяващ ефект за лицето и касаят придобити вече добросъвестно осигурителни права по ДОО.

Според предвиденото в чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, в случая - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване – (НПОПДОО).

На основание разпоредбата на чл.1, ал.2 НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по, ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация.

От анализа на установената по делото фактическа обстановка и на посочените правни норми, се налага извод, че за да е получена неоснователно процесната сума от Милев, в тежест на административния орган е било да установи, че за него не е възникнало претендираното право на осигуряване по чл. 4 КСО, защото не е изпълнен фактическия състав на чл. 40, ал. 1 КСО и не е осигурено лице, или че е налице някоя от хипотезите на чл. 46, ал. 1 и, ал. 3 КСО,

Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден в хипотезата на чл.114, ал. 2, т. 2 и т. 3 КСО, но доколкото в развилото се правоотношение по издаването на задължителните предписания осигуреното лице не е участвало, то в настоящото административно производство директорът на ТП на НОИ - София е следвало да изясни по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК правнорелевантните факти по случая, включително дали е имало правно основание за подаването на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО за Милев, правилно ли са били подадени от осигурителя, имало ли е основание за служебно заличаване на осигурителните данни на лицето, знаел ли е Милев, че осъществява дейност, за която не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а КСО и с какви факти се доказва това обстоятелство, въз основа на какви данни по административната преписка се формира извод, че лицето не е осигурено по смисъла на 1, ал.1, т. 3 КСО.

По делото се касае за осигурено лице, с претенция, че е работило по трудово правоотношение с осигурител и работодател, с което трудовоправната връзка е налице с оглед на представените по делото относими доказателства и то следва да има право на защита срещу административнопроизводствените действия на органите на НОИ, включително изразяващи се в служебно заличаване на осигурителните данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО. Този извод следва и от обстоятелството, че в настоящото производство косвен съдебен контрол върху задължителните предписания издадени на името на осигурителя не може да бъде осъществен, а именно те са основание за издаване на процесното разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –София - град, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София - град.

На следващо място, по конкретното дело ангажираните от административния орган доказателства не оборват добросъвестността на жалбоподателя при получаване на паричните обезщетения по издадените болнични листове, тъй като добросъвестността се предполага до доказване на противното. Административният орган не представя и доказателства, че е издал разпореждане за отказ от изплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 46, ал.1 или чл. 46, ал.3 КСО след издадените задължителни предписания. След като директорът на ТП на НОИ София – град не е провел насрещно главно и пълно доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици, първоинстанционният административен съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод, за материална незаконосъобразност на издадения от него административен акт и за основателност на първоинстанционната жалба.

Административен съд София – град е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, на ответника по касация не се следват поисканите разноски в размер на 10 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото пред Административен съд София – град и 30 лева за призоваване на свидетел по същото дело, защото те вече са му били присъдени с първоинстанционното съдебно решение. Със същото решение АССГ му е присъдил и сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

В съдържащото се в кориците на първоинстанционното дело на лист 7 пълномощно за извършване на съответните процесуални действия от адв. Ю., до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции, не е уговорено процесуално представителство по чл. 38, ал.1 ЗЗД , а по настоящото дело не са представени други доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на ответника по касационната жалба. Поради тези обстоятелства на Г. М. не се следват разноски, така, както са поискани със списъка по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №4653 от 11.07.2023 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело №749/2023 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА