Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 9911/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ММ-Тур ЕООД срещу Решение № 1008/03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 292/2023 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002322001283-091-001/07.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2002/20.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДД в размер на 19 664,70 лв. и лихви в размер на 13 678,60 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се оспорват основните изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки. Според касатора реалността на процесните доставки се установява от ангажираните доказателства, които са достатъчни. Касаторът счита, че съдът не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС, в резултат на което е направил неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, чрез юрисконсулт Калоферова, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на АССО. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АССО е отхвърлил жалбата на ММ-Тур ЕООД срещу РА, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДД в размер на 19 664,70 лв. и лихви в размер на 13 678,60 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на стоки и услуги, издадени от Йорада ЕООД, Л. К. ЕООД, Л. И. 2013 ЕООД и Р. Г. С. ЕООД, В. Л. ЕООД, П. Д. ЕООД, Булмак Еи Строй ЕООД, ЗВ Лукс 2018 ЕООД, Еврогруп 7 ЕООД, Х. Б. БГ ЕООД с предмет доставка на стоки листа малина свежа, листа малина суха, липа официална суха, върбовка дребна цветна, корен глухарче, орехови ядки и др., както и строително-ремонтни услуги.

Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, че основния предмет на дейност на РЛ е доставка на различни видове билки и ядки. За всички дружества са установени сходни обстоятелства те са дерегистрирани лица, като някои от тях не са включили издадени фактури към РЛ в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС. Представените към фактурите фискални бонове в голямата си част са издадени от нерегистрирани фискални устройства. Нито от доставчиците, нито от РЛ са представени приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките и респ. резултата на услугите, както и каквито и да са първични документи за придобиване, съхранение, преработка и транспортиране на стоките до предаването им на РЛ. Съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство доказателства и заключение по назначена ССчЕ не доказват плащане на доставките, а само счетоводно осчетоводяване на плащането. Съдът приел, че не е доказано и последващата реализация на доставките, доколкото не са ангажирани доказателства, които да позволят да се направи обвръзка на получените стоки по процесните фактури с последващата им реализация, както и доказателства за проследяване на стоковия поток. Въз основа на тези констатации, съдът е приел, че по процесните фактури не е доказана реална доставка, като предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Решението е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че реалността на процесните доставки се установява от ангажираните доказателства, които са достатъчни.

В случая, правилно съдът е установил, че от страна на доставчиците не са представени доказателства, а РЛ е представило само фактури и фискални бонове, които в голямата си част са издадени от нерегистрирани фискални устройства. В случая, не са представени приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките и респ. резултата на услугите, както и каквито и да са първични документи за придобиване, съхранение, преработка и транспортиране на стоките до предаването им на РЛ. Представените договори за изкупуване на селскостопанска продукция са с бланкетно съдържание, което се припокрива със съдържанието на фактурите и установяват единствено предмета на доставките, без никаква допълнителна информация. Не е установено мястото на предаване, транспортиране и съхранение на стоките, нито при доставчиците, нито при РЛ. Правилно съдът е установил, че в случая не е установено плащане по доставките, което обстоятелство би могло да се приеме като индиция за реалността им, а само осчетоводяване на плащането. Не е установена и последващата реализация на доставките, тъй като от страна на РЛ не са ангажирани доказателства, които да позволят да се проследи стоковия поток и да се направи обвръзка между фактурираните доставки и последващи доставки от РЛ към негови клиенти. Установеното със заключение по назначена ССчЕ обстоятелство, че получените доставки са свързани с икономическата дейност на РЛ не е спорно по делото, нито обстоятелството, че РЛ отчита приходи от продажби на билки и ядки, но тези обстоятелства не доказват релевантния факт, че именно получените доставки по процесните фактури са послужили за последващи продажби, при липса на писмени доказателства и заключение, което да направи обвръзка между получените доставки и последващи продажби. Трайно се приема в практиката по данъчни дела, че наличието само на фактура и счетоводното и отразяване при доставчика и получателя, не доказва реално извършено данъчно събитие, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно и на посоченото основание РА е законосъобразен.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски, без посочен размер.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а действията на процесуалния представител на ответника се изчерпват само до участие в единственото по делото открито съдебно заседание, при което прави кратко изявление от три изречения, включително претенция за разноски. Наред с това спорът не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1008/03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 292/2023 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА ММ-Тур ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Самоков, [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ