Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Свилена Проданова
по касационно административно дело № 10054/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Л. Т., [ЕГН], от гр. Пловдив, подадена чрез адв. И. Й., срещу решение № 1490/09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 500/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.
От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващият съд е игнорирал част от относимите доказателствата по делото искова молба на КПКОНПИ (неправилно посочено КПКОМПИ) и молби за процесуални действия, от които е видна претенцията спрямо собствеността и извършените подобрения в имота. На следващо място развива съображения за допуснати нарушения на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени при изготвянето на оценителната експертиза в хода на ревизията. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло.
Ответната страна - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. П. Б., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки по същество. Отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 284,84 лв.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията по чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Пловдив е бил ревизионен акт (РА) № Р-16001622001633-091-001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 13/17.01.2023 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Л. Т. в резултат от проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 7 119,91 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 2 728,48 лв., както следва: за 2017 г. в размер на 3 809,79 лв. главница и лихви в размер на 1 734,65 лв.; за 2018 г. в размер на 1 747,55 лв. и лихви в размер на 553,02 лв.; и за 2019 г. в размер на 1 562,57 лв. и лихви в размер на 440,81 лв. Ревизията на физическото лице за съответните периоди е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение № 125/23.03.2022г. на ДД ОДОП Пловдив.
Административният съд е приел, че ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622001633-020-001/01.04.2022 г. с предмет установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, задължителни осигурителни и здравни вноски за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Констатациите и предложенията на органите по приходите за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16001622001633-092- 001/23.09.2022 г. Адресатът не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА.
След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта.
Фактическите установявания в съдебното решение следват извършените процесуални действия от ревизиращия екип, изяснените обстоятелства по случая при двете ревизии и изводите, довели до определяне с РА на данък за съответните данъчни периоди. Не е било спорно, че през ревизирания период Л. Т. е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДФЛ. След извършен анализ на приобщените доказателства и съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 7 ДОПК, изразяващи се в неподаване на декларация до започването на ревизията, когато задължението се определя по декларация; наличие на данни за укрити приходи или доходи; и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. В хода на ревизията са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което задълженото лице е било надлежно уведомено, че производството ще премине по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124 ДОПК. В отговор от негова страна е посочено, че формата на официалната кореспонденция е объркващ и неразбираем, както и че по време на предходната и настоящата ревизии са представени и декларирани всички поискани данни.
За да отхвърли жалбата срещу РА решаващият съд е концентрирал правния спор до преценката за наличие на сочените от ревизиращия екип основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В резултат от обсъждане на възраженията на жалбоподателя в съдебното решение е направен изводът, че съпоставката в табличен вид, поместена в РД, отразява вярно движението на приходите и разходите на Л. Т.. Преди ревизираните периоди до 01.08.2015 г. лицето е реализирало минимални доходи от трудово правоотношение с ЕТ Балк-Б. Т., а след това е самоосигуряващо се лице в ДАНСИ 74-2015 ЕООД. Наред с проверката на данните от информационните регистри на НАП и констатациите за недеклариране на доходи от наем в размер на 1 200 лв. годишно, в разходната част правилно са отразени сумите за придобити имоти в режим на СИО по НА № 143/01.09.2017 г. (в общ размер на 59 600 лв.) и стойността на извършените СМР и разходи за подобрения в имотите. В тази насока са обсъдени и отхвърлени доводите на жалбоподателя за необоснованост на резултатите от оценителната експертиза в хода на ревизията, както и твърденията за плащане на покупната цена и направените подобрения съвместно с И. Ч.. Крайното заключение е мотивирано от съда с отсъствието на ангажирани преки доказателства в подкрепа на защитната теза, представеното удостоверение с изх. № 6346 от 26.04.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, ГО и липсата на установени парични средства за същия период в контролното производство на съпругата, които биха компенсирали несъответствието при ревизираното лице.
Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно.
По делото не е налице спор от фактическа страна. Релевантните обстоятелства относно семейното, имущественото и финансовото положение и източниците на доходи на Л. Т. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. са установени в хода на двете ревизионни производства. В касационната жалба се прави опит да се аргументира неправилна преценка на събрания доказателствен материал, но същият е обсъден обективно и последователно от съда в мотивите на съдебния акт.
Административният съд е приел всички заявени доказателствени средства от процесуалния представител на жалбоподателя по делото, които в случая се свеждат до молбата от с. з. на 03.04.2023 г. за издаване на съдебно удостоверение с цел изясняване на страните и предмета по гр. дело № 2197/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив. Тъй като чрез него не са установени допълнителни факти от значение за разрешаване на правния спор, тази част от възраженията срещу изводите в съдебно решение не може да бъде споделена. Развитите доводи не държат сметка за отношението между исковата претенция на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество срещу И. Ч., И. Ч., А. Л., Б. Т. и Л. Т. и пределите на правния спор, свързан с преценката за законосъобразност на процесния РА № Р-16001622001633-091-001/25.10.2022 г. В касационната жалба липсват допълнителни доводи в подкрепа на твърденията, както и представени документи по делото за заплатени суми за извършените СМР и разходи за подобрения в имота. Мотивите в решението на първоинстанционния съд в тази насока се споделят като издържани от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към тях.
Решаващият съд е съобразил фактите по делото и твърденията на страните съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК при изграждане на изводите си по основните спорни въпроси дали органите по приходите са обосновали хипотеза по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по този ред и съответно, дали жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване на фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Използваният защитен метод чрез оспорване на резултатите от изготвената оценка във връзка с пазарната стойност на придобития в режим на СИО имот по НА № 143/01.09.2017 г. в с. Борец, община Брезово, води до извод, че действително е налице обективна невъзможност размерът на данъчната основа да бъде определен по общия законов ред. Последното не води до обратно заключение по съществото на спора, включително не обосновава нарушения на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ на експертната оценка при ревизията. Констатираните разминавания в обясненията на съпрузите в различните производства и етапи от тяхното развитие сочи, че първостепенният съд не е възприел безкритично изводите в РА/РД, а е извършил самостоятелна и съвкупна преценка заедно с останалите доказателства по делото.
Настоящият състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Съгласно утвърдената практика на Върховния административен съд наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи, с декларираните и/или получени доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.
Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове надлежно твърденията си гарантира правото му на защита и предполага обективност на крайните изводи на съда и на органите по приходите, доколкото същите са в пълно съответствие с фактическата обстановка. Именно по отношение на въпросните обстоятелства касаещи източниците на доходи, разполагаемите средства и разходите на Л. Т., за които и самото ревизирано лице не е представило логични обяснения и доказателства, е приложима оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Така и съгласно чл. 37, ал. 4 ДОПК, в случай че субектът не представи изискани доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства.
След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК.
При този изход от спора и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 1 284,84 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1490/09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 500/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Л. Т., [ЕГН], от гр. Пловдив, да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 1 284,84 лв. (хиляда двеста осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА