Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 10058/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „П. К. ЕООД, чрез адв. Ж., срещу Решение № 5268 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 9264/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002221005858-091-001 от 05.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1158/26.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при ЦУ на НАП.

С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че административният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя и представените доказателства, а направените изводи са в противоречие с материалния закон. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че собственикът на дружеството – П. П., е разполагал с парични средства, с които е финансирал дейността му. Поради това, изводът на приходните органи и на съда, че ревизираното лице е реализирало скрити приходи в размера на направените разходи е необоснован. Според касатора, неправилно е прието и че през 2019 г. дружеството е реализирало укрит доход от продажба на лек автомобил „Л. Р. в размер на 87 527 лв. В тази връзка се сочи, че цената по фактурата, в размер на 9 800 лв., съответства на отразената в договора, сключен между страните по сделката, с нотариална заверка на подписите. Не е установено и получаването на сума различна от посочената и не е съобразено действителното състояние на автомобила към датата на продажбата. Твърди се, че в случая е налице влошаване положението на ревизираното дружество, доколкото при първата ревизия определената стойност на автомобила е 44 000 лв., а при процесната ревизия тази стойност е увеличена на 87 527 лв. Иска се отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което спорния РА да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Ж., моли за отмяна на обжалваното решение по аргументи, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. М., изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-22002221005858-091-001 от 05.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1158/26.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на „П. К. ЕООД са установени задължения по Закона за корпоративното облагане /ЗКПО/, за периодите от 2017 г. до 2019 г., в общ размер на 11 157,73 лв., от които главница в размер 9 327,90 лв. и лихви за забава в размер на 1 829,83 лв. и вследствие на извършените корекции на декларираните счетоводни финансови резултати за 2017 г. и 2018 г., декларираната от дружеството данъчна загуба е намалена със сума в общ размер на 10 049,30 лв.

След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, приходните органи са приели, че са налице недекларирани/неотчетени в счетоводството на дружеството сделки с МПС. Формиран е извод за наличие на обстоятелства за извършване на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи/доходи. На 04.02.2022 г. по електронен път, на ревизираното лице е връчено Уведомление № Р-22002221005858-113-001 от 02.02.2022 г., с което е уведомено, че основата му за облагане с корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.

Установено е, че на 28.03.2017 г. по банкова сметка на дружеството са постъпили 14 000,00 лв. във връзка с издадена фактура № 14/28.03.2017 г., с предмет „сделка по покупко-продажба на употребяван автомобил „И. Д. , с данъчна основа от 14 200,00 лв. Констатирано е, че приходът от продажбата на посочения автомобил не е намерил отражение в счетоводството на „ПИП КОНСУЛТИНГ“ ЕООД. От дружеството е представен непреведен договор за покупко-продажба от 20.03.2017 г. с продавач „AUTOHAUS ROSEK GMBH MARIBOR“.

През същата година „П. К. ЕООД е закупило и автомобил „Л. Р. Р. , за което от продавача „TIRAC AUTO“ SRL, му е издадена фактура № 737460 от 28.07.2017 г. за сумата от 39 765 евро /77 773,58 лв./. Констатирано е, че този разход също не е намерил отражение в счетоводството на дружеството.

Ревизиращите органи са приели, че доколкото по данни от счетоводството на дружеството, същото не е разполагало с финансов ресурс от 91 268,81 лв., за да закупи посочените две МПС, то са налице данни за укрити приходи в размера, съответстващ на направените разходи. Посочено е, че за предходната 2016 г. дружеството декларира счетоводна/данъчна загуба от 684,40 лв., както и че за по-предходната 2015 г. също е на загуба от 5 727,60 лв.

Въз основа на горните констатации, за 2017 г. е прието, че реализираните приходи от дружеството са в размер на 105 468,81 лв., формирани, както следва: приход по фактура №14/28.03.2017 г. от 14 200,00 лв. + 91 268,81 лв. укрити приходи, съответстващи на извършените разходи за покупка на МПС, за които не е установен произход. Прието е, че разходите са в размер на 98 778,67 лв., в т. ч. 91 268,81 лв., недекларираните разходи при придобиването на МПС + 7 509,86 лв., декларирани от лицето в ГДД. Формиран е данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 6 690,14 лв., като при съобразяване и пренасяне на признатите данъчни загуби от 2015 г. и 2016 г., възлизащи на общо 6 412,00 лв., е определена данъчна печалба от 278,14 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 27,81 лв., ведно със съответните лихви.

За 2018 г. е установено, че ревизираното лице е закупило от чуждестранни доставчици 2 бр. МПС - „О. К. и „Ф. П. , на обща стойност от 11 343,71 лв., които разходи не са отчетени в счетоводството на дружеството.

С фактури № 39/23.07.2018 г., № 40/01.08.2018 г. и № 41/24.08.2018 г., „П. К. ЕООД е документирало продажбата на 3 бр. МПС, с приход в общ размер на 8 600,00 лв., който също не е отчетен от дружеството. Предвид изложеното и с оглед декларираните данни с подадената за 2018 г. ГДД е прието, че реализираните приходи за 2018 г. са в общ размер на 28 443,71 лв. /8 500,00 лв., декларирани от лицето в ГДД + 11 343,71 лв., укрити приходи, съответстващи на извършените разходи за покупка на МПС, за които не е установен произход + 8 600,00 лв. недекларирани приходи от продажби на трите МПС/, а разходите са в общ размер на 22 383,15 лв. /11 039,44 лв., декларирани от дружеството + 11 343,71 лв., недекларирани разходи за придобиване на автомобилите/. Формиран е данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 6 060,56 лв. /28 443,71 лв. - 22 383,15 лв./ и следващ се корпоративен данък в размер на 606,06 лв., ведно със съответните лихви.

За 2019 г. е констатиран недеклариран разход в размер на 586,75 лв. във връзка с покупка на мотоциклет „Ямаха 250“ от „ALDO RESIOSS“, Италия, за сумата от 300,00 евро.

Установено е, че през 2019 г. е извършена продажба на закупения през 2017 г. лек автомобил „Л. Р. Р. и е издадена фактура № 42/25.09.2019 г. на стойност 9 800,00 лв. – приход, който не е деклариран от дружеството.

Според обясненията на ревизираното лице, посоченият автомобил е продаден на цена от 9 800,00 лв., тъй като е бил откраднат и върнат от органите на реда, след неговото откриване, в твърде лошо състояние. В подкрепа на това твърдение е приложено Удостоверение от МВР, както и Постановление на прокурор при СРП от 29.08.2017 г., а като доказателство за състоянието на автомобила е представен Протокол от сервиз „Тандер“ от 08.09.2017 г., удостоверяващ, че същият е превозен от СДВР, с репатрак, след кражба и разглобен.

Ревизиращите органи са съобразили, че за придобиването на посоченото МПС през 2017 г. дружеството е заплатило сумата от 77 773,58 лв., а през 2019 г. същият автомобил е продаден на значително по-ниска стойност от 9 800,00 лв.

В отговор на отправено искане, от 06 РУ при СДВР е предоставена информация, съгласно която „П. К. ЕООД е уведомило органите на МВР за откраднато негово МПС, с посочения регистрационен номер, във връзка с което му е издадено Удостоверение № ЗМ 1517/17 г. и е образувано досъдебно производство №1517/2017 г. Впоследствие досъдебното производство е спряно, тъй като автомобилът е намерен от органите на МВР и върнат на собственика му.

В отговор на връченото му искане, застрахователят „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е потвърдил, че между него й „ПИП КОНСУЛТИНГ“ ЕООД през 2017 г., за МПС „Л. Р. , peг. № [рег. номер], е сключена застрахователна полица за застраховка „Каско“. Представена е издадената на застрахователя от „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД фактура от 02.10.2017 г., с данъчна основа от 34 330,25 лв. и ДДС от 6 866,05 лв., разплатена в пълен размер от застрахователя, с предмет ремонтни дейности по застрахователна щета от 08.09.2017 г. Приложен е и приемо-предавателен протокол, заедно със снимки на автомобила след ремонта, като е посочено, че същият е върнат на неговия собственик. Извършването на ремонтните дейности на процесното МПС е потвърдено от „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД.

Съгласно възложената и изготвена в хода на ревизията експертиза, действителната пазарна цена на процесния автомобил към датата на продажбата му – 25.09.2019 г., е в диапазона от 87 527 лв. до 101 347 лв., без ДДС.

Според мотивите на приходните органи, при възприемане на най-ниската действителна пазарна цена /87 527,00 лв./ за 2019 г. е налице укрит приход от продажбата на МПС в посочения размер. Прието е, че реализираните недекларирани приходи възлизат на 87 527 лв., а недекларираните разходи са в размер на 586,75 лв. /разходи за покупка на мотоциклет „Ямаха“/. Съответно, за 2019 г. ревизираното лице е формирало данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 86 940,25 лв., въз основа на който е установено задължение за корпоративен данък в размер на 8 694,03 лв., ведно със съответните лихви.

За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, обсъдил е становищата на страните, произнесъл се е по основните възражения на жалбоподателя и е изложил мотивирани правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от административния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното.

В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са констатирали наличие на недекларирани/неотчетени в счетоводството на дружеството сделки с МПС. Прието е наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, което се установява от доказателствата по делото, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Недоказано е твърдението на ревизираното дружество, че собственикът му – П. П., е финансирал дейността, като е превеждал сумите, необходими за закупуване на МПС. Обстоятелството, че посоченото лице е разполагало с финансови средства не може самостоятелно да обоснове извод, че е финансирало дейността на дружеството. В тази насока липсват каквито и да е ангажирани доказателства, в т. ч. не са налице данни за счетоводно отразяване на постъпили средства от собственика, за превеждане на суми от лични банкови сметки по сметки на дружеството и/или за предаването им в брой по каса.

В случая приходната администрация е установила по категоричен начин, че дружеството не е осчетоводило и декларирало извършени разходи и реализирани приходи от сделки с МПС, което обосновава доказаност на наличието на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Правилно ревизиращите органи са извършили корекции на финансовия резултат на дружеството за ревизираните 2017 г.- 2019 г., като в увеличение са отразили сумите, представляващи недекларирани приходи от сделки с МПС и укрити приходи, съответстващи на извършените разходи за покупка на МПС, а в намаление са отразени недекларираните разходи за придобиване на МПС и тези, декларирани от лицето в подадената ГДД.

Въз основа на събраните писмени доказателства и констатациите на възложената при ревизията експертиза, обосновано приходните органи и съда са приели, че през 2019 г. „П. К. ЕООД е укрило приход в размер на 87 527 лв., получен в резултат на продажбата на лек автомобил „Л. Р. Р. . Цената на автомобила от 9 800 лв., посочена в издадената от дружеството фактура № 42/25.09.2019 г., правилно не е приета като действителна от ревизиращите органи. Посочената стойност съществено се разминава от цената на придобиване на автомобила – 77 773 лв., както и от пазарната му стойност, установена с изготвената при ревизията експертиза, която чрез метода на сравнимите неконтролирани цени е приела, че към 25.09.2019 г. /датата на продажбата/ същата е в диапазон от 87 527 лв., без ДДС до 101 347 лв., без ДДС.

Представените по делото доказателства относно фактическото състояние на автомобила, съответно констатациите за пазарната му стойност към датата на продажбата му, не са опровергани от дружеството по пътя на пълното насрещно доказване. Не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че процесното МПС е било в лошо състояние и че представените при ревизията снимки от застрахователя и от дружеството, извършило ремонта, са на различен от процесния автомобил.

Неоснователно е възражението, че със спорния РА е влошено положението на ревизираното дружество, доколкото при първата ревизия пазарната стойност на лек автомобил „Л. Р. Р. е определена в размер на 44 000 лв., а при настоящата тази стойност е увеличена на 87 527 лв. Ревизионният акт, издаден в резултат на първоначалната ревизия е отменен, поради което не може да се приеме, че с определената с процесния РА пазарна стойност е влошено положението на ревизираното дружество. Не е налице хипотезата на чл. 155, ал. 8 ДОПК, тъй като не е налице изменение на РА във вреда на жалбоподателя, постановено при обжалването му по административен ред. При извършването на повторната ревизия и издаването на повторния РА, какъвто е настоящия случай, няма пречка да бъдат установени различни размери на данъчните задължения съобразно направените от органите по приходите фактически констатации в хода на повторната ревизия.

Неоснователно е и възражението на касатора, че определената пазарна стойност на автомобил „Л. Р. Р. съществено се разминава от застрахователната му стойност. Посочената сума от 34 330 лв., без ДДС, е стойността на извършените ремонтни дейности от „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, заплатени изцяло от застрахователя. Застрахователната стойност на процесното МПС, според представената от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД полица № 0020110201700403 от 2017 г., е в размер на 190 000 лв. или значително по-висока от пазарната му стойност, възприета от приходните органи.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство е основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер 1 405 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5268 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 9264/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА „П. К. ЕООД, ЕИК 201631419, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 1 405 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА