Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. П. по административно дело № 10131/2023 г.
Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ф. Смаил, [ЕГН], чрез адв. П. В., против решение № 845/10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2052/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. С него е отхвърлено оспорването срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 29/07.07.2021 г., уникален № 02/06/1/0/00882/3/01/04/01, издаден от Директора на Областната дирекция - Ямбол при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 791,16 лв.
Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение № 10824/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1526/2022 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1975/10.12.2021 г., постановено по адм. д. № 1897/2021г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че АУПДВ се явява немотивиран и в настоящия случай административният орган е следвало да наложи финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не с АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Поддържа становище, че за да бъде установена дължимост на получената финансова помощ и да бъде отказано второто плащане е необходимо да е налице цялостно неизпълнение на всички предвидени инвестиции. По тази линия в касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация – директор на ОД – Ямбол при ДФЗ, чрез юрк. Д. Б., оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисонсултско възнаграждение за настоящата инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 29/07.07.2021 г., уникален № 02/06/1/0/00882/3/01/04/01, издаден от директора на ОД – Ямбол при ДФЗ, с който на Ф. Смаил е отказано плащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР 2014-2020) и е определено задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор.
Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото проследяват процедурата по сключването на договор № BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изпълнението на поетите задължения от страна на жалбоподателя. С анекс към договора от 11.11.2020 г. страните са постигнали споразумение за създаване на планирани инвестиции от стопанина, както следва: създаване на трайни насаждения от череши – 3,538 дка на ед. стойност не по-малко от 700 лв. (910,76 лв.), закупуване на трайни насаждения от череши 3,653 дка на ед. стойност не по-малко от 700 лв. (1 000 лв.) и закупуване на 1 бр. пръскачка на стойност не по-малко от 700 лева – общо 4000 лв. Констатираното неизпълнение с АУПДВ засяга задълженията по т. 11.1.22 от условията за изпълнение и чл. 11, т. 18 от договора във връзка с придобития поземлен имот с идентификатор 36227.23.56 с площ от 3.653 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Айтос, обл. Бургас.
След изясняване на фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд е потвърдил издаването на АУПДВ от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП в хипотезата на делегирани правомощия и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Приложеният АУПДВ по делото е бил подписан с квалифициран електронен подпис на издателя и качен в системата ИСУН на 13.07.2021 г., чрез която е проведено и цялото административно производство. За да отхвърли жалбата решаващият съд е достигнал до извод за липса на допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП във вр. с Наредба № 4 от 30.05.2018 г. на МЗХГ за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (Наредба № 4 от 30.05.2018 г.) и правилно приложение на материалния закон.
На първо място от правна страна решаващият съд е изложил съображения относно характера на нарушението и реда, по който следва да бъде реализирана отговорността в случая. Квалификацията на нарушението по чл. 27, ал. 1, т. 18 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. и фактът, че проектното предложение е подадено от жалбоподателя на 05.06.2018 г., са послужили на съда да отхвърли доводите за приложимост на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП правилно е издаден оспореният по делото АУПДВ в съответствие с чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. и чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Направеното възражение за необходимост от издаване на прелиминарен акт също е отхвърлено като неоснователно, тъй като законът не изисква, а и жалбоподателят не е посочил, какъв би следвало да бъде този акт.
По същество решаващият съд е достигнал до заключение, че видно от доказателствата ползвателят е изпълнил задължението си да разшири стопанството си като закупи градина от 3,653 дка. Преценката за реализирането на инвестицията следва да бъде направена в цялост и не е допустимо да се прави частична оценка. Между страните не е спорно, че имотът по нотариалния акт от 24.08.2020 г. е закупен от роднини по сватовство от първа степен и същото е доказано от удостоверение за родствени връзки изх. № 47/12.04.2021 г. на община Айтос. Така според съда отклонението от поетите ангажименти от страна на бенефициера преклудира правото да бъде получено второто плащане от една страна, а от друга - води до дължимост на полученото първо плащане по административния договор ведно със законната лихва към него.
Обжалваното решение на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно.
При повторното разглеждане на делото от първостепенния съд са спазени указанията на ВАС, дадени с решение № 10824/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1526/2022 г., за всестранно изясняване на фактическата обстановка и преценка по приложението на процесуално - и материалноправните основания за издаване на АУПДВ. С определение № 2289/08.12.2022 г. съдът е указал на ответника да представи необходимите доказателства, които са приложени към придружително писмо от 23.02.2023 г. Допълнително с протоколно определение от с. з. на 15.05.2023 г. и писмо от 04.07.2023 г. е изискано административният орган да внесе конкретни уточнения, които не са спорни. Други доказателства и доказателствени искания не са ангажирани от страните по делото.
Въз основа на установената фактическа обстановка и в съответствие със събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е обосновал надлежно крайното заключение за отсъствието на отменителни основания по чл. 146 АПК.
Неоснователно е касационното оплакване за липсата на мотиви в съдебното решение за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Както правилно приема първоинстанционният съд, жалбоподателят е бил уведомен редовно и е получил възможност в 14-дневен срок да подаде възражение и да представи писмени доказателства. Изложените правни аргументи засягат двете основни линии на защитата – неспазване на реда и предложеното ограничително тълкуване, според което неизпълнението би трябвало да засяга всяка от трите одобрени инвестиции по сключения договор и анекса към него.
Според касатора, тъй като договор № BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), то за установените нарушения следва да се приложи процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Оплакването е неоснователно. В изпълнение на указанията на ВАС съгласно решение № 10824/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1526/2022 г., административният съд е обсъдил релевантните факти, необходими за преценката досежно реда за издаване на решение по ЗУСЕФСУ или на АУПДВ. Към проектното предложението на жалбоподателя от 05.06.2018 г. и производството, касаещо мярката по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ДВ бр. 2 от 2018 г.), приложение намират разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 7 и ал. 3, както и 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 4 от 30.05.2018 г. на МЗХГ.
На самостоятелно място в обжалваното съдебно решение са поместени мотиви относно законосъобразността на отказа за второ плащане по договор № BG06RDNP00-6.00-0803-C01 от 28.10.2019 г. в размер на 24 447,50 лв., както и за основанията, при които с АУПДВ е определено задължение в същия размер, представляващо полученото първо плащане по договора. Неправилно е разбирането, че неблагоприятните последици за жалбоподателя е следвало да се приложат само когато в бизнес плана е предвидена една инвестиция в материални и/или нематериални активи и/или когато инвестициите са повече от една, то всички те да са придобити при условията за изпълнение - т. 11.1.22, респективно чл. 11, т. 18 от договора. Решаващият състав е обосновал крайното заключение както с правни аргументи, така и с аналогичен пример от практиката на ВАС. Действието на правило в друга насока не може да бъде изведено по тълкувателен път от уговорките между страните, както счита касаторът.
След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ.
С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 845/10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2052/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Ф. Смаил, [ЕГН], от [населено място], да заплати на Държавен фонд "Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА