ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2785

Гр. София, 06.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т. д. № 1797 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Зар пропъртис“ ООД срещу определение № 308 от 13.05.2025 г. по т. д. № 893/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на „Зар пропъртис“ ООД за изменение на решение № 136 от 10.03.2025 г. по т. д. № 893/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с допълнително присъждане на разликата над присъдения размер от 6 000 лева до претендирания 11 556 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като договореният размер е минималният, установен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като въззивният съд не е обосновал извода си защо намаля договореното възнаграждение под този минимум. Счита, че заплатеният разход е съответен на предмета на делото – цената на предявените искове и правната и фактическата му сложност. Изтъква, че заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност е немотивирано, което намира за самостоятелно основание за неговата неоснователност. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата му по чл. 248 ГПК уважена.

Ответникът по жалбата, [община], оспорва частната жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Зар пропъртис“ ООД за изменение на постановеното по делото решение с мотиви, че с решението е отговорил на повдигнатите с молбата въпроси и че не са налице предпоставки за изменение на формираната от съда воля. Посочил е, че в процесната хипотеза приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС, съобразно което не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съобразно чл. 36 ЗЗД, и може да определи по-нисък размер от посочения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение. Изтъкнал е, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае за безспорно установени факти в първоинстанционното производство, във въззивното производство няма наведени нови правни доводи и твърдения, не са събирани нови доказателствени средства и е проведено само едно открито съдебно заседание. Допълнил е, че е неоснователно оплакването по молбата по чл. 248 ГПК за немотивираност на заявеното от ответника възражение за прекомерност с доводи, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не поставя такова изискване.

Настоящият състав на съда намира сезиралата го частна жалба за неоснователна.

Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие.

Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Р. Б. е и цитираното от въззивния съд решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната задължителна за съдилищата съдебна практика.

Видно от преписката по делото спорът не се ползва с фактическа и правна сложност, каквито са и изложените от въззивния съд решаващи мотиви. Както са приели и двете инстанции, не е подаден писмен отговор на исковата молба в преклузивния срок, поради което и възраженията по просрочения такъв не са обсъдени и от двете инстанции, делото е решено единствено въз основа на събраните писмени доказателства, без заявени доказателствени искания пред въззивния съд и при едно проведено о. с. з.

Правилно въззивният съд се е позовал на задължителната за него практика на Съда на Европейския съюз по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г., което задължава националният съд да не прилага Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид противоречието и на забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Съответен на закона е и изводът на въззивния съд, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не въвежда изискване за спазване на конкретно съдържание на възражението за прекомерност, поради което липсата на подробна аргументация на искането не води само по себе си до неговата неоснователност, а за съда е налице задължение да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси при всеки отделен случай, което въззивният съд е осъществил с обжалвания съдебен акт.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 308 от 13.05.2025 г. по т. д. № 893/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.