Р Е Ш Е Н И Е

№ 60248

гр.София, 01.11.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х. при секретаря Р. П. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 3664/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-П. П. АД, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 260429/21.08.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр. д. № 1034/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открито съдебно заседание чрез преупълномощената адв. Г. заявява: въззивният съд е приел, че нормата на чл. 183 ЗД намира приложение, но нерегламентирано е намерил, че не е доказана доставката в производството по делото. Изводът му е необоснован, предвид установеното от заключението на вещото лице. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна И. В. И., чрез адвокат Д. Я., в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК развива съображения за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание прави частичен отказ от иска – за разликата над 4 900 лв. Счита, че касационното производство следва да бъде прекратено в останалата част, защото претендираната след частичния отказ сума е под 5000 лв. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.

По направеното искане за прекратяване на касационното обжалване след частичният отказ от иск по чл. 233 ГПК касаторът, чрез адв. Г. заявява, че молбата по чл. 233 ГПК не следва да се уважава, защото по същество представлява злоупотреба с право.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че е длъжен да се произнесе по направеното искане по чл. 233 ГПК, като в случая преценката се заключава единствено до това дали искането е заявено от легитимно лице и дали съдебното производство е висящо. В случая, горните предпоставки са налице. Видно от договора за правна защита и съдействие, адв. Д. Я. е изрично упълномощен от своя довереник – ищецът по делото И. И. да прави отказ от иска. Към датата на депозиране на молбата по чл. 233 ГПК – 25.10.2021 г., производството по целия иск е висящо. Съгласие на насрещната страна не е необходимо.

При така изложеното, въззивното решение, с което е потвърдено това на първостепенния съд, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в частта, с която е прието за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. И. не дължи на “Енерго-П. П. АД сумата над 4 900 лв. - преизчислени количества електроенергия от 33326 кВт. ч. за периода от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0.

Производството пред ВКС в останалата част по делото е допустимо. Към датата на подаване на касационната жалба, въззивното решение е подлежало на касационен контрол. С подаване на касационната жалба срещу висящото, подлежащо на обжалване въззивно решение, са настъпили присъщите й суспензивен ефект (препятства решението да влезе в сила) и деволутивен ефект (пренася делото пред съда по жалбата). Последващи промени – било по инициатива на страна по делото, било законодателни, освен ако друго изрично не е указно в нормативен акт, не влияят върху обжалваемостта на въззивното решение. Функционалната подсъдност е стабилизирана. Това разрешение е последователно следвано от съставите на Върховен касационен съд дори при законодателни промени в достъпа до касационно обжалване – при изключване на определена група дела или решения с оглед цената на иска. За всички касационни жалби, подадени до датата на влизане в сила на съответното изменение в ГПК, независимо от етапа в развитието на производството по тях, се прилагат правилата за обжалваемост на въззивните съдебни актове в сила към датата на сезиране на ВКС.

Касационното обжалване е допуснато по делото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД и в този случай как следва да процедира съда.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, в периода след отмяната на ПИКЕЕ, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. При положение обаче, че има действащи общи правни разпоредби, тогава последните намират приложение. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, и сам квалифицира искането, с което е сезиран, независимо от становищата на страните. Доставчикът има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, ако е доставил електроенергия, като потребителят има съответното задължение да плати, щом е потребил същата. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка (продажба). Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Те са приложими и, когато специалните правила са отменени. Така, след отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

За да се произнесе по спора, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

В. В. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. И. не дължи на “Енерго-П. П. АД сумата от 6256,16 лв. - преизчислени количества електроенергия от 33326 кВт. ч. за периода от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 . Осъдил “Енерго-П. П. АД да заплати на съдебноделоводни разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че длъжностни лица на “Енерго-П. М. АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на И. И., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т. нар. скрит регистър/ от 33326 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. При осъществяване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната И. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Енерго-П. П. АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 33326 квтч. Издадена е фактура за сумата от 6256.16 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че средството за търговско измерване /СТИ/ е било в метрологична годност, като според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни. От протокола за монтиране на електромера от 14.01.2014 г. съдът установил, че показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 към датата на монтажа били нулеви, като не са посочени данни за показателите на електромера по тарифа 1.8.3 (скрития регистър).

Съдът изложил съображения, че към датата на извършване на проверката - 22.08.2018 г., разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от тогава действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са отменени с решение на ВАС от 06.02.2017 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) Приел, че не са били налице основания за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя по чл. 50 ПИКЕЕ; че по делото не е доказано защо средството за търговско измерване /СТИ/ е отчело показания в скрития регистър, не се установява неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, нито евентуално такова вмешателство да се дължи на виновно поведение на абоната; липсват доказателства за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, за това, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му, както и за това кога и какви количества енергия са преминали през уреда и са натрупани в скрития регистър; не е ясна методиката, по която спорните 33326 квтч са разделени в съотношение 28487 квтч и 4839 квтч; Приел и, че въобще не е ясно дали е възможно за период от една година да премине през електромера такова количество енергия - над 30000 квтч., както и, че количеството енергия в невизуализирания регистър е възможно да е натрупано след монтирането на електромера, но преди исковия период; приел още, че тъй като електромерът не е тип SMART и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Обобщил, че разпоредбите на ПИКЕЕ в случая са неприложими, в действащите общи условия на доставчика липсват норми, уреждащи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране, поради което към датата на проверката липсват правила и ред за извършване на проверки на метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да се приложи корекционна процедура. Съдът посочил, че дружеството – доставчик не може да обоснове дължимост на исковата сума по реда на чл. 183 ЗЗД, защото не е установил с надлежни доказателства консумацията на ел. енергия в размер на 33326 кВтч. от клиента; още по-малко сумата в посочения размер не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е посочена.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Правилно съдилищата – и първостепенният, и въззивният, са приели, че в конкретния случая, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, е неприложима, като доводите в обратен смисъл, вкл. и в касационната инстанция, са неоснователни.

Основателни са другите касационните оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 200 ЗЗД.

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил.

В случая съдът само в евентуалност е посочил, че вземането на ответника не може да се оправдае и на осн. чл. 183 ЗДД. Този извод обаче е направен при неизяснена фактическа обстановка, като съдът не е уточнил релевантните твърдения на страните съобразно действително приложимата правна норма, нито е преценил доколко допуснатата по делото експертиза е изчерпателна, а още и компетентно изготвена с оглед притежаваните от експерта специални знания. Тези нарушения са последица и от допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 7 ГПК – да подведе спорното право под релевантната материалноправна норма, като обяви точната правна квалификация на страните и даде възможност на същите да изяснят позициите си с оглед приложимото право. Съдът не е изпълнил и служебните си задължения по чл. 195, ал. 1 ГПК да възложи експертиза за установяване на релевантни обстоятелства, за които са нужни специални знания, останали неизяснени от първостепенния съд, вкл. чрез приетото от него експертно заключение.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за разлика от претенция, основана на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. При иск с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД за дължимост на изцяло или частично доставена електроенергия, доставчикът следва да уточни какво количество и за какъв период е доставил електроенергия на потребителя, съответно каква част от нея е останала неплатена от последния. Доставчикът, ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. За установяване на посочените обстоятелства са нужни комплексни специални знания, поради което съдът трябва да допусне комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ.

По съдебноделоводните разноски във връзка с частичния отказ от иск, както и за тези, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260429/21.08.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр. д. № 1034/2020 г. в частта, с която приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. И. не дължи на “Енерго-П. П. АД сумата над 4 900 лв. - преизчислени количества електроенергия от 33326 кВт. ч. за периода от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по гр. д. № 3664/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., гр. д. № 1034/2020 г. по описа на ОС – Варна и гр. д. № 14635/2019 г. по описа на РС – Варна, поради частичен отказ от иска, на осн. чл. 223 ГПК.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260429/21.08.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр. д. № 1034/2020 г. в останалата част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: