О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60136

София, 01.11.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 3849 /2021 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от К. К. С. против определение № 47 от 17.06.2021г. по ч. гр. д.№ 140/2021г. на Окръжен съд-Монтана, с което потвърдено определение № 260613 от 12.05.2021 г. на РС-Монтана. С последното е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр. д.№ 2786/2019 г. на РС-Монтана.

В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като липсва преюдициалност на делото, образувано по искове по чл. 76 ЗС и при условията на евентуалност по чл. 76 ЗС по отношение на иска за собственост по настоящото дело, защото ответниците по петиторния иск не са предявили насрещен иск, а само чрез възражение са се позовали на придобивна давност.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 пр.2 ГПК. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за недопустимо, защото е постановено по непредявен иск. Формулиран е въпроса: процесуално допустимо ли е определение, постановено на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК, с което е спряно производство по дело, по което няма предявен иск, за правилното решаване на който има значение влязъл в сила съдебен акт по друго висящо дело, а е направено само правоизключващо възражение. По същият въпрос се твърди и противоречие със съдебна практика на ВКС, като се цитират определения. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.3...