О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1318

София, 21.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари , две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2856/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Арсенал –Медет АД [населено място] чрез пълномощник адв. Г. М. срещу решение№61 от 17.02.2023г по в. гр. дело №730/ 2022г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение от 30.09.2022г по гр. д №337/2020г на Панагюрския районен съд, постановено в трудов спор .

По същество са уважени искове на работника Р. В. К. на основание 344 ал.1 т.1,т.2 КТ за отмяна на наложено със З-д№71/20.06.2020г на Изп. директор на Арсенал–Медет АД наказание дисциплинарно уволнение и за възстановяване на работа като „Машинист еднокофов багер” в ответното дружество .С исковата молба Р. В. К. е оспорил уволнението като незаконосъобразно и е посоченоено, че правата му са грубо нарушени от страна на работодателя, като не са спазени изискванията на чл.189,чл.193,чл.194 и чл.195 КТ. Оспорено е извършването на нарушението, за което е наказан, а именно че на 08.08.2019г в 6.30 сутринта се е явил на работа първа смяна след употреба на алкохол.Работникът е отрекъл употреба на алкохол, включително предвид данните основани на проверка, при която работодателят използвал апарат /дрегер/,покзал при две последователни проби много ниски стойности/0,24промила/ които позволяват да се заключи, че алкохол може да не е употребен изобщо, респ. че ищецът не е извършил нарушението.

При постановяване на решението са разгледани последователно оплакванията на ищеца, както са посочени в исковата молба, обсъдени са и оплакванията на жалбоподателя. Въззивният съд е изтъкнал, че не са нарушени разпоредбите на чл. 189,чл. 193 и чл. 195 КТ, като на свой ред е приел за нарушен чл.194 КТ при налагане на дисциплинарно наказание «уволнение»в двумесечен срок, приложим в случая съгласно чл.194, ал.1 КТ с оглед момента на откриване на санкционираното нарушение. Като е съобразил правилото на чл.194, ал.3 КТ и периодите на ползвани от работника отпуски, въззивният съд е приел изсрочването за настъпило на 02.06.2020г, докато наказанието е наложено на 12.06.2020г.,тогава е връчена и заповедта.При тези фактически и правни изводи е потвърдено решението за отмяна на уволнението.

Касаторът счита решаващият извод на съда за неправилен и в касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Доводът на защитата е, че оплакване за пропуснат срок при налагане на наказаниято ищецът не е въвел с исковата молба.В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване обратния извод се сочи като очевидно неправилен и водещ до недопустимост на решението , изтъква се противоречие с практиката на ВКС по три свързано формулирани процесуалноправни въпроса:Има ли право съдът да се произнася по основания за незаконосъобразност на уволнението, които не са заявени в исковата молба с конкретни факти(1);следи ли съдът служебно за срока по чл. 194 КТ в трудовия спор(2);следва ли съдът да обсъди доказателствата във взаимна връзка, доводите и възраженията на страните съгласно чл.235 ГПК(3) .По първите два въпроса се изтъква противоречие с реш. №665/2010г, реш. № 216/2014г, реш. № 459/2011г, реш. № 158/2013г, реш.№23/2016г, реш.№167/2014г, реш.№ 297/ 2014г. и реш. № 135/2021г на Четвърто г. о на ВКС . По прилагането на чл.235 ГПК и обсъждането на всички доводи, правнорелевантни факти и преценката им от съда се изтъкна противоречие с от ТР№1/2001г ОСГК и трайно формирана практика на ВКС.

Постъпил е отговор от Р. В. К.,чрез адв.Ц. Ч..Въпросите на касатора изразяват несъгласие с фактически изводи на съда и не обосновават допускане до касационно обжалване.При твърденията на ищеца в случая, чрез посочване на нарушената норма/чл.194КТ/, въпрос за предметните рамки на спора се повдига неотносимо. Претендират се разноски

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че въззивният съд допустимо е разгледал трудовия спор като втора съдебна инстанция и преценката на съда за предметните му рамки не обосновава проверка за допустимост на решението по касационен ред, по критерия на чл. 280,ал.2 ГПК .Не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване и по поставените въпроси.Съгласно установената практика на ВКС в Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д.№ 1497/ 2013 г. на ВКС, ГК, I ГО,Решение № 158/ 01.07.2013 г. по гр. д.№ 1008/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 167/ 30.07.2014 г. по гр. д.№ 6368/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО,Решение № 297/ 03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение №23 / 02.02.2016 г. по гр. д. №4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др., съдът не следи служебно за сроковете, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право, без да е направено възражение от ищеца по трудов спор. Съдът не следи служебно и за спазване на срока по чл.194 ал.1 КТ.Оплакването следва да е въведено от ищеца с исковата молба.Установена е и съдебната практика по приложение на чл.194 КТ за срока, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание - Решение № 231/13.06.2011г.; Решение № 367/06.10.2011г. по гр. д. № 108/2011г. на ІV г. о.; Решение № 256/18.05.2012г. по гр. д. № 1036/2011г. на ІV г. о.и др. В процесния случай съдът не се е произнесъл служебно по въпроса за спазването на чл.194 КТ, без да има оплакване от ищеца в тази насока и това е изтикнато изрично в обжалваното въззивно решение.Въззивният съд на свой ред е приел, че като посочва в исковата молба нарушение на чл.194 КТ, ищецът въвежда като предмет на трудовия спор проверка спазен ли е срока за налагане на дисциплинарното наказание.Изтъкваната от касатора практика на ВКС не съдържа разрешение в противен смисъл и от нея не следва, че за съдебна проверка нарушен ли е чл.194 КТ,в рамките на правото си да оспори уволнението ищецът е следвало да изложи и някакви други обстоятелствени твърдения в случая.В исковата молба е изтъкнато нарушаване на норма, чиято хипотеза е ясна. Освен това, при заявено поддържане на иска за незаконосъобразност на уволнението в проведеното първо съдебно заседание по делото, водещият довод на ищеца и защитата му е именно този - за пропускане на срока по чл.194 КТ с десет дни. При изясняване становищата на страните за отделяне на спорно от безспорно, защитата на ответника е репликирала, че не вижда изложени факти в исковата молба по този въпрос, там само е цитирана норма от закона, което може и да е и погрешно, не ставало ясно по кои пунктове и състави е нарушението.Районният съд, като е изслушал тези прения, е обявил за окончателен доклада по делото, според който въпросът за спазването на срока по чл.194 КТ е включен в спорния предмет. С този предмет на делото, предвид оплакванията във въззивната жалба, е съобразил изводите си и въззивния съд при постановяване на своя акт .Даденото правно разрешение е съответно на утвърдената практика на ВКС и закона, несъстоятелен доводът на касатора за очевидната му неправилност.

Следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба, установени в размер на 1200 лева, платено адвокатско възнаграждение .

Поради гореизложеното Върховен касационен съд Трето г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване решение№61 от 17.02.2023г по в. гр. дело №730/ 2022г. на Окръжен съд-Пазарджик

Осъжда„Арсенал –Медет”АД [населено място] да заплати на Р. В. К. от [населено място] сумата 1200 лева разноски в насоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .