ПРОЦЕДУРА1. Делото е образувано по жалба (№ 12422/10) срещу Република Хърватия, подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от двама сръбски граждани, г-н Милан Алексич и г-жа Олга Алексич („жалбоподателите“), на 8 януари 2010 г.

2. Жалбоподателите са представлявани от г-н Н. Мамула, адвокат от Карловац. Хърватското правителство („Правителството“) е представлявано от своя агент, г-жа Ш. Стажник.

3. На 18 май 2011 г. жалбата е съобщена на Правителството.

ФАКТИТЕ4. Жалбоподателите са родени съответно през 1938 г. и 1944 г. и живеят в .

5. На 15 ноември 2001 г. жалбоподателите подават молба до Общинския съд в Карловац (Općinski sud u Karlovcu) за принудително изпълнение на гражданско съдебно решение за присъждане на обезщетение, прието на 28 август 1991 г. от Общинския съд в Шабац, Сърбия.

6. На 4 март 2005 г. делото е препратено до Общинския съд в Загреб (Općinski sud u Zagrebu).

7. Молбата на жалбоподателите за принудително изпълнение е обявена за недопустима на 24 октомври 2005 г. на основание, че решението на Общинския съд в Шабац никога не е било признато в Хърватия.

8. Това решение е потвърдено от Окръжния съд в Загреб (Županijski sud u Zagrebu) на 3 януари 2006 г. и решението е връчено на представителя на жалбоподателите на 17 февруари 2006 г.

9. На 20 март 2006 г. жалбоподателите подават конституционна жалба до Конституционния съд (Ustavni sud Republike Hrvatske).

10. На 10 юни 2009 г. Конституционният съд отхвърля конституционната жалба на жалбоподателите като неоснователна.

11. Решението на Конституционния съд е връчено на представителя на жалбоподателите на 10 юли 2009 г.

ПРАВОТОI. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПОРАДИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО12. Жалбоподателите се оплакват, че продължителността на производството пред Конституционния съд е несъвместима с изискването за „разумен срок“, заложено в член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното:

„При определянето на... всяко наказателно...