О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2433/10.08.2023 г.

гр. София, 18.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова частно гражданско дело № 2890/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Ж. М. частна жалба с искане за отмяна на определение № 885/24.04.2023 г. по гр. д. № 4051/2022 г. на ВКС. Твърди, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

С писмения си отговор „ЗУПФ А. Б. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Рлави искане за присъждане на разноски за адв. в.ие.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално допустима само в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Ж. М., касаеща предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 828,79 лв.- обезщетение за ползването на процесния апартамент след прекратяване на договора за периода от 25.01.2021 г. до 23.04.2021 г. и на сумата от 470,61 лв.- неплатени разходи във връзка с ползването на процесния апартамент. В частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на АС - Варна частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото или чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение по чл. 288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на АС - Варна в останалата част, не попада в нито една от тези възможни категории обжалваеми актове. С определението си по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване, извършвайки преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване е специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е преграждащо.

По частната жалба в допустимата й част:

За да остави без разглеждане касационната жалба на Д. Ж. М., касаеща предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 828,79 лв.- обезщетение за ползването на процесния апартамент след прекратяване на договора за периода от 25.01.2021 г. до 23.04.2021 г. и на сумата от 470,61 лв.- неплатени разходи във връзка с ползването на процесния апартамент, съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като цената на тези искове е под 5000 лв., поради което и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, каквото изключение в случая не е налице. С въззивно си решение АС - Варна се е произнесъл и по осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 828,79 лв.- обезщетение за ползването на процесния апартамент след прекратяване на договора за периода от 25.01.2021 г. до 23.04.2021 г. и на сумата от 470,61 лв.- неплатени разходи във връзка с ползването на процесния апартамент, всеки от които е с размер на цената под 5000 лв. Размерът на цената на иска за парични притезания се определя от търсената сума - чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Необжалваемостта се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. Без значение е обстоятелството, че общата цена на предявените искове надхвърля сумата 5 000 лв., като обстоятелството, че исковете са предявени общо с една искова молба, не обуславя различно разрешение. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена под 5000 лв., са окончателни и не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че частната жалба в допустимата й част е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Д.М. следва да бъде осъден да заплати на „ЗУПФ А. Б. АД направените в настоящото производство разноски в размер на 1 685 лв.- заплатен адв. х..

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 885 от 27.04.2023 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. по гр. д. № 4051/2022 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Ж. М., в частите, с които Д. Ж. М. е осъден да заплати на „ЗУПФ А. Б. сумата от 2 828,79 лв.- обезщетение за ползването на процесния апартамент след прекратяване на договора за периода от 25.01.2021 г. до 23.04.2021 г. и сумата от 470,61 лв.- неплатени разходи във връзка с ползването на процесния апартамент, и производството по делото е прекратено в тези части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на Д. Ж. М. в частта, с която е обжалвано определение № 885 от 27.04.2023 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. по гр. д. № 4051/2022 г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решението на АС - Варна в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: