ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638

гр. София, 15.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003901111 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „СБАЛ“ ЕООД срещу определение № 50129 от 31.05.2023г. по т. д. № 1639/2022г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 61 от 28.02.2022г. по в. т.д. № 718/2021г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е отменено решение № 323 от 28.09.2021г. по т. д. № 32/2021г. на Окръжен съд – Варна, „СБАЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Диджител“ ООД, на основание чл. 59 от ЗЗД, сума в общ размер от 32 370. 96 лева, представляваща платени консумативни разходи за периода от 31.05.2016г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2021г. За да остави касационната жалба без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че очертаният в исковата молба спор не е търговски, тъй като произтича от неизпълнение на задължения с извъндоговорен характер, които не се явяват последица от разваляне, унищожаване или установяване на нищожността на търговска сделка. Твърденията, изложени в исковата молба са били, че ищецът „Диджител“ ООД е собственик на обекти в сграда, находяща се в медицински комплекс „Младост-Варна“ в гр. Варна; след осъществяване на прехвърлителна сделка собственик на един от обектите е станал ответникът „СБАЛ“ ЕООД, който не е сключил самостоятелни договори с доставчиците на електрическа енергия, вода и телекомуникационни услуги и не е открил партиди на свое име, като дължимите суми за консумативи са били плащани от „Диджител“ ООД, издал за платените разходи 53 броя фактури с получател „СБАЛ“ ЕООД. Също съгласно изложеното в оспореното определение, вземанията по всяка от фактурите произтичат от различен фактически състав - различни консумативни разходи за различни периоди. Тъй като размерът на всяка от претенциите е под прага за касационно обжалване от 5 000 лева, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, постановеното въззивно решение в обжалваната от касатора част не подлежи на касационно обжалване. Оплакванията на жалбоподателя са, че се касае за търговска сделка и спорът е търговски. ВКС не се е произнесъл относно определяне на обхвата на типичната за търговеца дейност и основен източник на неговите доходи.

Алтернативно, ако се приеме цена на исковете, посочена от състава на касационния съд, то делото е следвало да бъде разгледано на първа инстанция от Районен съд – Варна, а не от Окръжен съд – Варна, и обжалваното определение е недопустимо.

Жалбоподателят иска атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по допускането на касационно обжалване. От насрещната страна „Диджител“ ООД не е подаден отговор на жалбата.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното въззивно решение е постановено по гражданско дело с цена на отделните искове до 5 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Характерът на делото като гражданско е с оглед на неговия предмет – права, породени от неоснователно обогатяване, а не породени или отнасящи се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). Оплакванията на „СБАЛ“ ЕООД за търговски характер на делото са неоснователни. Относим е предметът на делото - субективните права, заявени или отричани с иска, и тяхната парична оценка (чл. 68 от ГПК).

Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването.

В този смисъл е без значение дали делото е било родово подсъдно на Районен съд – Варна като първа инстанция, но по аргумент от чл. 270, ал. 4 от ГПК не е имало пречката то да бъде разгледано и решено от Окръжен съд – Варна. Решението на окръжния съд не е недопустимо и не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Още по-малко тези обстоятелства обосновават недопустимост на атакуваното по настоящото дело определение, така както възразява „СБАЛ“ ЕООД. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. С оглед изложеното частната жалба по делото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на „СБАЛ“ ЕООД, с ЕИК 202754855, срещу определение № 50129 от 31.05.2023г. по т. д. № 1639/2022г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 61 от 28.02.2022г. по в. т.д. № 718/2021г. на Апелативен съд – Варна.

Определението е окончателно.