Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: КАМЕЛИЯ СТ. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 12826 / 2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

С Решение №7091/28.11.2018 г., постановено по адм. дело №8955/2018 г. на Административен съд София-град, по жалбата на „Първа инвестиционна банка“ АД е отменен Ревизионен акт №Р-29002917000918-091-001/02.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение №709/23.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. С ревизионния акт е ангажирана отговорност по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност за невнесен от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД данък по фактура №10017/11.02.2016 г. в размер на 680 000 лв. заедно с начислените лихви за забава 135 655,10 лв.

Това решение е отменено с Решение №10366/04.07.2019 г. по адм. дело №267/2018 г. на Върховния адмиинстративен съд, Осмо отделение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указание да се допусне СОЕ, която да определи пазарната цена на процесните имоти като използва методите, посочени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г.; да се обсъдят всички възражения и доводи на страните с извеждане на съответни правни изводи налице ли са предпоставките по чл. 177 ЗДДС за реализиране на солидарна отговорност на получателя "Първа инвестиционна банка" АД по фактура № 10017/11.02.2016 г., издадена от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД.

В производството по чл. 226 АПК с Решение №5061/30.09.2020 г. по адм. дело №7822/2019 г. на АССГ ревизионният акт е отменен като материално незаконосъобразен. Същото се обжалва от директора на дирекция „ОДОП“ София с въвеждане на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, аргументирани с игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване на доказателствената сила на частните писмени доказателства по чл. 180 ГПК. Поддържа се, че в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона и не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи – чл. 236, ал. 2 ГПК.

Касторът пресъздава установената при ревизията фактическа обстановка и сочи, че съдът се е ограничил с това да цени приетото заключение на СОЕ като обосновано, подробно и компетентно без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото – чл. 202 ГПК. Подчертава, че „Първа инвестиционна банка“ АД е била наясно с лошото финансово състояние на доставчика „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД въз основа на публичнодостъпните данни от годишните финансови отчети и кредитното досие на дружеството. Акцентира върху тезата, че ефективното плащане на ДДС по доставката не може само по себе си да обоснове липса на знание, че данъкът няма да бъде внесен в бюджета. Спира се върху хронологията на отношенията между банката, кредитополучателя и съдлъжника по договора за встъпване в дълг и сочи, че от действията на ответника по касационната жалба не може да се направи извод за добросъвестност в доставката, извършена от неговия доставчик. За това свидетелства и обстоятелството, че сметката, по която е преведен ДДС, е в „Първа инвестиционна банка“ АД. Във връзка с договора за финансов лизинг, сключен между банката и „А и Д“ ООД се позовава на обстоятелството, че лизингополучателят е свързано лице по 1, т. 3, б. „а“ ДР на ДОПК с доставчика по спорната фактура, както и на знание у банката, че договорът няма да бъде изпълнен.

Искането до съда, поддържано в съдебно заседание от юрк. И., е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез адв. Х., оспорва нейната основателност в писмен отговор, в съдебно заседание, в становище по чл. 149, ал. 3 ГПК вр. 2 ДР на ДОПК и претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Според задължителните за тази инстанция фактически установявания на Административен съд София-град между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Търговска къща Йолов“ ЕООД с променено наименование от 25.11.2014 г. на „А и Л корпорация“ ООД, кредитополучател, са сключени 5 договора за банков кредит, по които са отпуснати средства, възлизащи общо на 6 070 000 евро, а именно: по договор № 000КР-АА-2978/30.05.2007 г. 3 000 000 евро за изграждане на апартаментен хотел в ПИ № 65231.919.144 от кв. 21 по плана на к. к. "Боровец"; № 000LD-L-000024/l 8.08.2008 г. за 700 000 евро за изграждане на жилищна сграда с офис и зъболекарски кабинет в УПИ 1-2205 от кв. 35 по плана на гр. София, местност "Кръстова вада"; № 000LD-L-000119/12.02.2010 г. за 500 000 евро за рефинансиране на заем от „Файненшъл холдинг“ АД; № 000LD-L-000207/20.12.2010 г. за 1 230 000 евро за предоставяне на оборотни средства; № 000LD-L-000350/28.11.2012 г. за 640 000 евро за рефинансиране на различни задължения в т. ч. на необслужван кредит на „Мила билд“ ЕООД в Банка ДСК АД.

За обезпечаване на задълженията по договорите за кредит в полза на банката са учредени ипотеки върху недвижими имоти, сред които хотел "Виго" в гр. Несебър, собственост на „Виго груп“ ООД, свързано лице по 1, т. 3, буква "г" от ДР на ДОПК с И. Й., представляващ кредитополучателя.

На 28.11.2012 г. към договорите за банков кредит са сключени договори за встъпване в дълг с „Виго бийч“ ЕООД и И. Й. като поематели/съдлъжници.

Задълженията на длъжника по договорите за кредит системно не са изпълнявани, поради което и с цел избягване на процедури по предсрочна изискуемост и принудително изпълнение спрямо представените пред банката обезпечения с анекси неколкократно са променени погасителните планове.

След придобиване на МКБ Юнионбанк АД ответникът по касационната жалба е придобил и вземанията по предоставени от МКБ Юнионбанк АД кредити на „Ахелой бийч ризорт“ ЕООД, свързано лице с „Търговска къща Йолов“ ЕООД /“А и Л корпорация“ ООД/, както и кредит от Ф. Д., по който И. Й. и „Виго груп“ ООД са ипотекарни длъжници и съдлъжници.

С Нотариален акт № 42/26.04.2013 г. „Виго бийч“ ЕООД, представлявано от пълномощника И. Й. продава на „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Х. М., 40 недвижими имоти /самостоятелни обекти/, находящи се в Апартаментен хотел "Виго бийч" с идентификатор 51500.502.507.1, изграден в поземлен имот с идентификатор 51500.502.507 в гр. Несебър, област Бургас на цена в размер на 1 040 783 лв. с включен ДДС.

На 08.02.2016 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Д“ ООД е сключен договор за финансов лизинг №HDOLES-004 по отношение на ипотекираните в полза на банката имоти, които „Виго бийч“ ЕООД е продало на „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД. С цел предоставянето им под формата на финансов лизинг банката купува от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД 37 от предоставените като обезпечение по договор № 000LD-L-000350/28.11.2012 г. 40 апартамента в хотел "Виго бийч" в гр. Несебър. Съставен е Нотариален акт № 57/11.02.2016 г. /поправен с НА № 89/01.03.2016 г./, като за всеки самостоятелен обект е определена единична цена. Общата продажна цена е 3 400 000 лв. без ДДС. За продажбата „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД издава фактура №10017/11.02.2016 г. с данъчна основа 3 400 000 лв. и ДДС 680 000 лв. Според пазарна оценка, изготвена от „Брайт консулт“ ООД, към м. 12.2015 г. пазарната стойност на 40-те самостоятелни недвижими имота в хотел "Виго бийч" възлиза на 4 141 168 лв.

Плащането на цената от страна на банката е извършено с преводи от 12.03.2016 г. и 16.03.2016 г. съответно за сумите от 3 993 600 лв. и 86 400 лв. От първата преведена сума на 12.03.2016 г. е извършен обратен изходящ превод за 3 400 000 лв., с който са погасени част от задълженията на „А и Л корпорация“ ООД (по договор за кредит № 000LD-L-000207/20.12.2010 г. и по договор за кредит № 000LD-L-000024/18.08.2008 г.). Остатъкът от постъпилите средства, равен на дължимия ДДС по доставката, е останал наличен по сметката на „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД. От тази сума на 12.03.2016 г. 626 360 лв. са прехвърлени по новооткрита (на 01.03.2016 г.) сметка в Банка ДСК АД с титуляр „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД. На 12.03.2016 г. сметката остава с кредитно салдо в размер на 39 230 лв. На 14.03.2016 г. от Х. М. (представляващ „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД) са изтеглени на каса в брой 38 840 лв. и 181,70 лв. и са внесени на каса 300 лв.

От втората преведена от банката сума за продажбата на имотите с директен дебит същата служебно е погасила част от задължението по договор за кредит с „А и Л корпорация“ ООД, като сметката е останала с кредитно салдо в размер на 14 175, 60 лева. След още един изходящ банков превод и изтегляне на сума в брой от И. Й., сметката е останала с кредитно салдо в размер на 119,99 лв. След 24.03.2016 г. освен удържани банкови такси няма други движения.

След анализ на финансовото състояние на свързаните с кредитополучателя лица, както и на доставчика „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД, който е съдружник в „А и Л корпорация“ ООД, ревизиращите приели, че всички тези дружества са с лошо финансово състояние, без възможност да плащат задълженията си по кредитите и другите такива за данъци, такси и др., като „Първа инвестиционна банка“ АД е било наясно и е знаело за невъзможността на кредитополучателя и свързаните с него лица да обслужват текущите си задължения. Едновременно с това банката е продължила действието на кредитните договори, без да предприема мерки за събиране на вземанията си. Допуснала е също така, без да е била своевременно уведомена, да бъдат извършени промени в собствеността на капитала и в управлението на кредитополучателя и ипотекарните длъжници, както и разпореждания с недвижими имоти, ипотекирани в нейна полза като обезпечения във връзка с договорите за кредит. Разпореждания с имоти са извършвани от страна на „Търговска къща Йолов“ ЕООД, „Мила билд“ ЕООД, „Виго груп“ ООД, „Виго бийч“ ЕООД.

Органите по приходите констатирали свързаност между кредитополучателя „Търговска къща Йолов“ ЕООД /“А и Л корпорация“ ООД/, дружествата, продали на банката недвижими имоти, и дружествата, предоставили недвижими имоти като обезпечение по договори за кредит, обединени от „Първа инвестиционна банка“ АД в обща експозиция. Така „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД и „Айс тур“ ЕООД са съдружници с равни дялове, съответно в „А и Л корпорация“ ООД, считано от 28.01.2015 г., и в „Ахелой бийч ризорт“ ООД, считано от 06.02.2015 г. Едноличен собственик на капитала на „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД и на „Айс тур“ ЕООД е „Л.А.Б.Р.“ ЕООД. Считано от 21.05.2015 г., крайният собственик на „А и Л корпорация“ ООД, „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД, „Ахелой бийч ризорт“ ООД и „Айс тур“ ЕООД чрез „Л.А.Б.Р.“ ЕООД е А. М.. Ревизиращите заключават, че между посочените лица съществува свързаност по смисъла на 1, т. 3, букви "в", "г", "е", "ж" и "м" от ДР на ДОПК, като дружествата са контролирани лица по смисъла на 1, т. 4 от ДР на ДОПК. Същевременно И. Й. като собственик и управител на „Търговска къща Йолов“ ЕООД към момента на получаване на кредитите, както и като собственик на редица свързани дружества, е предприел последователни действия и е прекратил участието си в тези от тях, върху дяловете в които са наложени запори по изпълнителни дела, както и в тези, в които има проблемни /необслужвани/ кредити.

За извършването на всички действия по вписване на промени по партидите на изброените дружества пред Търговския регистър при Агенцията по вписванията е упълномощен адвокат К. К.. Съставител на годишни финансови отчети на същите е М. А..

Ревизиращите обобщават, че са налице достатъчно данни и доказателства, че „Първа инвестиционна банка“ АД е знаело, че данъкът по процесната доставка няма да бъде внесен от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД. Обсъдили са цената, на която банката купува имотите от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД - 4 080 000 лв. с ДДС, придобити от „Виго бийч“ ЕООД през 2013 г. за цена от 1 040 783 лв. с ДДС, която включва и довършителни работи, тъй като обектът е на етап "груб строеж". Но през 2016 г. „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД продава имота на банката отново на етап "груб строеж" на четири пъти по-висока цена. Изготвената от „Брайт консулт“ ООД пазарна оценка е определена по метода на сравнимите неконтролирани цени без да са съпоставени реално сключени контролирана и неконтролирани сделки по покупко-продажба, като са взети предвид единствено цените на отправени оферти, но не и на действителни продажби, което означава, че пазарна оценка не обективира реални пазарни стойности, независимо от извършените корекции на цената с малък процент увеличение, а освен това няма обосновка, че разходите за довършване на даден самостоятелен обект в сграда, която е завършена на етап "груб строеж", са само 3 % от стойността при завършеност с акт 16. При тези данни е формиран извод, че цената, по която банката е придобила през м. 02. 2016 г. част от обезпеченията с цел погасяване на задълженията по договора за кредит, е почти 4 пъти по-висока от определената им пазарна стойност към 26.04.2013 г., когато е продажбата от „Виго бийч“ ЕООД на „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД без да има данни, че в този период са извършвани строителни дейности, които да доведат до корекция на същата.

Органите по приходите приемат също, че за процесната сделка са налице данни за заобикаляне на закона. Чрез сключването на договора за продажба доставчикът в частта на платения му ДДС постига ефекта на безвъзмездно финансиране от банката-купувач по доставката и нарушава императивната законова норма да се разчете с бюджета за дължимия от него данък по ЗДДС за м. 02.2016 г. в срок до 14.03.2016 г. От своя страна „Първа инвестиционна банка“ АД действително заплаща ефективно стойността на начисления ДДС. Доколкото обаче тя е сключила договор за финансов лизинг на недвижимите имоти, закупени от „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД, то за нея е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС, който й е ефективно възстановен от бюджета. В този смисъл извършването на покупката на недвижимите имоти не води до възникване на ефективно данъчно задължение за банката. Според органа по приходите тя е била наясно, че договорът за лизинг няма да бъде изпълняван от лизингополучателя и ще възникне основание за развалянето му, така че начисленият ДДС да бъде коригиран чрез издаване на кредитно известие и за банката да няма данъчен ефект от сключване на договора. Ревизиращите са посочили, че „А и Л“ ООД е вписано в Търговския регистър на 11.05.2015 г. и съгласно ГФО за 2015 г. не осъществява дейност и следователно няма как да генерира приходи, за да обслужва задълженията си по договора за финансов лизинг. Към датата на сключването му едноличен собственик на капитала и управител е Ц. Й. - баща на И. Й. /свързаност по реда на 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК/, който е бил съдружник в „А и Л корпорация“ ООД заедно с „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД и „Айс тур“ ЕООД преди да им прехвърли дружествените си дялове и който е съдлъжник по всички договори за кредит, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л корпорация“ ООД.

През м. 12.2017 г. „Първа инвестиционна банка“ АД издава кредитно известие № 164/19.12.2017 г. във връзка с прекратяване на договора за финансов лизинг, включва го в дневника за продажби и така начисленият и внесен от дружеството в приход на бюджета ДДС му се възстановява.

Съобразно изложеното ревизиращите приемат, че са налице основания за ангажиране на солидарна отговорност на банката за невнесения данък по фактура № 10...017/11.02.2016 г., тъй като е изпълнен фактическият състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. При условията на алтернативност се сочи, че е изпълнен и съставът на чл. 177, ал. 2, във връзка ал. 3, т. 2 от ЗДДС - облагаемата доставка заобикаля закона и е сключена на цена, която значително се отличава от пазарната.

Административен съд София-град е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложена и проведена ревизия без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, но в нарушение на материалния закон.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Цитираните национални норми са в унисон с общностното право, като този извод следва пряко от решението на СЕО по дело С-384/04, съгласно което чл. 22, ал. 8 от Шеста директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В Решението по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 от Решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 уточнява, че преценката относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. С. Р. по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право.

При тези принципни положения и по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест за установяване на предпоставките на отговорността за злоупотреби лежи върху органите по приходите. Те са длъжни да установят главно и пълно релевантни факти и обстоятелства, които да мотивират извод, че получателят по доставките е знаел, че данъкът няма да бъде внесен.

В разглеждания случай между страните са безспорни обективните елементи от фактическия състав по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС - наличието на облагаема доставка от "Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД, ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по тях от ревизирания и невнасянето ефективно на дължимия данък като резултат за процесния данъчен период от доставчика.

Спорен е субективният елемент, обуславящ ангажирането на отговорността на получателя, а именно - знаел ли е той, че данъкът няма да бъде внесен.

Тезата на ревизиращите е за осъществяване както на хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, така и тази по ал. 3, т. 2, тъй като извършената доставка заобикаля закона и е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че доводът на органите по приходите, че процесната доставка е сключена на цена, която значително се отличава от пазарната, се опровергава от доказателствата по делото. В производството по чл. 226 АПК е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, което при използване на методите за определяне на пазарни цени по 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ определя каква е била към 11.02.2016 г., датата на покупко-продажбата на процесните имоти, пазарната цена на 37 самостоятелни обекти в апартаментен хотел, изграден на етап "груб строеж" заедно с идеалните части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата поземлен имот, подробно описани в нотариален акт № 57 от 11.02.2016 г.

При изслушване на заключението вещото лице е пояснило, че за изпълнение на задачата са съпоставени реални сделки с подобни имоти, реализирани в периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. При използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК вр. чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9/2006 г. на министъра на финансите заключението е, че приблизителната пазарна стойност на имотите по оценка без ДДС е 3 251 722 лева. Касаторът не е заявил оспорване на заключението и съдът го е ценил като обосновано, подробно и компетентно. Съпоставката с придобивната цена на имотите показва, че спорната доставка не е извършена на цена, която значително се отличава от пазарната - определената със заключението на СОЕ пазарна стойност е 3 251 722 лева, а цената по нотариален акт без ДДС е 3 400 000 лева без ДДС. При това положение е обоснован изводът, че предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС не е изпълнена.

Заобикаляне на закона е налице, когато посредством сключването на една правомерна сделка (или поредица от сделки) се постига забранен резултат. Именно този противоправен резултат се цели от страните, без да е необходимо той да е единственият мотив за сключване на сделката. В контекста на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, предвидена като средство за борба с данъчните измами, неправомерният резултат се изразява в избягване плащането/неплащането на дължимия данък върху добавената стойност. В разглеждания случай не са установени факти и обстоятелства, които да сочат, че ответникът по касационната жалба е имал интерес, целял е или е предвиждал възможността със сключването на сделката да настъпи противоправен резултат, изразяващ се в неплащане на данъка. Чрез покупко-продажбата на предоставените като обезпечение по кредитните договори недвижими имоти от „Първа инвестиционна банка“ АД последната подобрява кредитната си експозиция, погасявайки вземанията си по договорите за кредит. Но търсенето на начин за доброволно усвояване на обезпечението не може да се квалифицира като преследване на забранен резултат и не може да бъде третирано като противоправна цел от гледна точка на данъчния закон. Що се отнася до твърдението на органите по приходите, че договорът за лизинг е сключен изключително с цел да се обоснове от банката покупко-продажбата на недвижими имоти, знаейки, че лизингополучателят е лице, което няма да изпълни договорните си задължения, е основателен доводът на банката, че предвид характера на извършваната банкова дейност и като финансова институция "Първа инвестиционна банка" АД няма експертизата и не е имала намерението да стопанисва имотите, а от друга страна е в съгласие с икономическата логика банката да търси начин да реализира от тях приходи – в случая чрез договор за лизинг. Обстоятелството, че този договор е сключен с лице, предложено от кредитополучателя, както и че това е новорегистрирано дружество, действително дава основание за съмнение относно способността на търговеца да изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг, но нито от договора за финансов лизинг, нито от покупко-продажбата на имотите, за които е издадена процесната фактура и е дължим данъкът, произтичат положителни за банката данъчни последици, още по-малко, които да са запретени от данъчния закон и това да е мотив за нея да сключи заобикаляща закона сделка. По тези съображения изводът на първостепенния съд за недоказаност на предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. второ от ЗДДС е правилен.

Извод за знание у банката или задължение за такова, че дължимият ДДС по доставката няма да бъде внесен, не произтича и от установената от органите по приходите свързаност между доставчика „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД, кредитополучателя „А и Л корпорация“ ООД и лизингополучателя „А и Д“ ООД, както и други обстоятелства, показващи, че между посочените лица са могли да бъдат определяни условия по сделките и изпълнението им, които не са присъщи за действащите изцяло по независим начин търговски субекти. Обосновано е да се предположи, че това обстоятелство – наличието на свързаност между дружествата, както и генезисът и естеството на взаимоотношенията между тях и физическите лица, които чрез посочените дружества са осъществявали търговска дейност, са били известни на банката, доколкото обичайната търговска практика изисква детайлно проучване на клиентите, в частност на кредитополучателите, поемателите на дълг и съдлъжниците. По същата причина са споделими и доводите на органите на приходите, че банката е била наясно с действителното финансово състояние и платежоспособност на лицата, с които е влязла в описаните взаимоотношения. Няма съмнение, че на „Първа инвестиционна банка“ АД са били известни и движенията по сметките след плащането на дължимите суми по доставката, включително прехвърлянето на остатъчната сума след погасяването на кредитите по сметка в Банка ДСК АД. Изброените обстоятелства не могат да обосноват нито знание, нито задължение за знание у ответника, че дължимият ДДС няма да бъде внесен, още повече, че той е превел сумата по сметка на доставчика. Вярно е, че само по себе си плащането на сумата на дължимия ДДС от страна на получателя по доставката не изключва знанието и задължението за знание. Функцията и характеристиките на института на солидарната отговорност обаче като изключение от общия принцип за дължимост на данъка изискват стриктно тълкуване и прилагане, което означава, че предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в това число знанието, че данъкът няма да бъде платен, следва да бъде доказано по категоричен начин и да се основава на обективни данни. В разглеждания случай липсват както преки, така и косвени доказателства за наличието на знание у банката, че данъкът няма да бъде ефективно внесен. Впрочем „Л. Б. сий резорт пропъртис“ ЕООД за 2014 г. отчита положителен счетоводен резултат, а според удостоверение, издадено от орган на НАП (изх. № 221501601927/08.12.2015 г.) към цитираната дата дружеството няма данъчни задължения на това дружество. Не могат да послужат като аргумент за знание и извършените от доставчика транзакции и тегления на парични средства от преведените от банката суми за продажбата, с които дружеството се е разпоредило в ущърб на бюджета, тъй като за банката не съществува задължение да следи за взаимоотношенията на нейните клиенти и контрагенти с бюджета, нито може разумно да се очаква, че тя обективно е във възможност да контролира дали и какви операции се извършват от депозантите.

Правилен е изводът на Административен съд София-град за недоказаност на наличието на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ДОПК, а именно, че ответникът е знаел или е бил длъжен да знае, че дължимият по доставката данък няма да бъде внесен, с оглед на което незаконосъобразно е ангажирана по отношение на него солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно постановено. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на „Първа инвестиционна банка“ АД се присъждат направените деловодни разноски в размер на 12823,86 лв.

Така мотивиран, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5061/30.09.2020 г., постановено по адм. дело №7822/2019 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, [ЕИК], гр. София, [улица], сумата 12823,86 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ К. С. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА