Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 12864 / 2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 1603 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 164/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което по жалба на Р. А. е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22000118008053-091-001/15.08.2019 г., в частта с която е потвърден с Решение № 26/09.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.1 ДОПК, в качеството му на управител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР РОС ИНС“ ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2012 г., за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и други за данъчен период м.11.2012 г., за вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители за периодите от м.12.2012 г. до м.11.2014 г., както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за отделните данъчни периоди от м.12.2012 г. до м.11.2013 г., ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е потвърдил решението единствено във връзка с предпоставките за отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Поради изложеното съдът неправилно е обсъждал наличието или липсата на предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В случая няма спор, че предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК не са налице. Счита, че съдът неправилно е приел, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: управител или член на орган на управление недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент по смисъла на 1, т. 5, б. „а“ ЗКПО, или да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Излага съображения, че са доказани всички елементи от фактическия състав на горепосочената разпоредба. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса.

Ответникът - Р. А., чрез адв. П., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22000118008053-091-001/15.08.2019 г., в частта, с която е потвърден с Решение № 26/09.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Р. А. по чл.19, ал.1 ДОПК, в качеството му на управител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР РОС ИНС“ ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2012 г., за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и други за данъчен период м.11.2012 г., за вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители за периодите от м.12.2012 г. до м.11.2014 г., както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за отделните данъчни периоди от м.12.2012 г. до м.11.2013 г., ведно със съответните лихви.

По делото не е било спорно, че задълженото лице е било управител от 30.11.2005 г. до 14.02.2018 г. и едноличен собственик на капитала на „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР РОС ИНС“ ЕООД.

Съдът е приел, че с РА е ангажирана отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения на „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР РОС ИНС“ ЕООД за задължителни осигурителни вноски (ДОО, ЗО, УПФ), данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и корпоративен данък в общ размер на 26 281.90 лв, от които главница 15 930.33 лв. и лихви 10 351.57 лв. Установено е, че задълженията произтичат от подадени декларации образец 6 и подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 ЗКПО.

От получените отговори от търговските банки ревизиращия екип е направил извод, че със сметките на дружеството се е разпореждал Арнаудов, като е извършвал парични преводи към собствени банкови сметки и тегления на пари в брой от банковите сметки на дружеството.

Приходните органи са приели, че са налице всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Арнаудов като управител на дружеството. Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е потвърдил РА единствено във връзка с предпоставките за отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Приел е за недоказано укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, защото липса на предприети действия по обявяване на дружеството в несъстоятелност не може да се квалифицира като укриване на данни поради недоказаната субективна страна. Според решаващия състав от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин и наличието на второто основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно - той да е извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е извършил анализ на движението по сметките, а е взел предвид само, че жалбоподателят е извършвал тегления в брой и в периодите преди ревизирания са извършени банкови преводи по негова сметка и по сметка на неговата майка. Прието е, че липсва проследяване, дали тези суми са заприходени на каса или осчетоводени, като вземания на дружеството, както и на каква стойност са, а от там да се заключи категорично, че не са свързани с дейността му. За недоказано е прието обстоятелството, че вследствие на извършеното теглене и разпореждане със суми, имуществото на дружеството е намаляло по такъв начин и до такава степен, че това е причина за неплащане, съответно несъбиране на данъчните задължения.

Решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено.

При постановяване на решението съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основателно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е обсъждал наличието или липсата на предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Видно от Решение № 26/09.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден процесния РА, директорът е потвърдил РА единствено във връзка с предпоставките за отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Освен това с диспозитива на обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил РА, единствено за установените задължения на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, което противоречи на мотивите на съдебния акт. Съдът не е изяснил предмета по настоящия спор, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства, фактите по делото и становищата на страните.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и е приел, че при ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, но не е обсъдил Решение №Р-22000118008053-098-001/25.04.2019 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка (л.176). От това решение е видно, че преписката е иззета от ръководителя на ревизията М. Ф. и е определен нов ръководител на ревизията - С. К. на длъжност главен инспектор по приходите. Иземването е направено на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, но в решението не са изложени никакви мотиви какво е наложило изземването на преписката и дали същото е законосъобразно. Съдът не е изследвал и дали новата ЗИЗВР №Р-22000118008053-020-003/25.04.2019 г., с която е определено ревизията да завърши до 27.05.2019 г. е законосъобразна.

Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно компетентността на органите, подписали ревизионния акт. Липсата на конкретни мотиви, че РА е издаден от компетентни органи и конкретно на мотиви във връзка с Решение №Р-22000118008053-098-001/25.04.2019 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да съобрази становищата на страните и да изложи конкретни мотиви във връзка с тях.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред Върховния административен съд.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1603 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 164/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА