Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ АН. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 13160/2020

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Камено и на кмета на община Камено, двамата чрез адв. Б. като процесуален представител, срещу решение № 971 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № РД-09-701/21.11.2019 г., издадена от кмета на община Камено, както и разрешение за строеж № 50/21.11.2019 г. на главния архитект на община Камено, представляващи комплексен проект за инвестиционна инициатива. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Е. Цунфт, чрез пълномощника си адв. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Ответниците – ЕТ „К. К. Т.“, Д. И., Н. Б., А. Б., К. Т. и Г. М. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство са: заповед № РД-09-701/21.11.2019 г. на кмета на община Камено, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 150, ал. 3 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по плана на гр. Камено, като се променя предназначението му от „за жилищно строителство“ в „за работилница за дограма и мебели“ и се предвижда свързано застрояване по общата дворищно-регулационна линия с УПИ ХХІ-209, кв. 21, с градоустройствени показатели, посочени в матрица и таблица за устройствена зона „Жм“ съгласно зелените, сините и червени линии и надписи върху графичната част на проекта, неразделна част от заповедта, както и разрешение за строеж (РС) № 50/21.11.2019 г. на главния архитект на община Камено, с което на възложителя ЕТ „К. К. Т.“ се разрешава да извърши строителство съгласно одобрен на 21.11.2019 г. технически инвестиционен проект на основание чл. 142, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ в условията на чл. 142, ал. 6, т. 1 и чл. 150, ал. 3 ЗУТ, на „работилница за изработване на дограма и мебели“, ЗП=РЗП – 168 кв. м. и „плътна ограда с височина до 2,20 м и с дължина 63,35 м между УПИ ХХІІ-209 и УПИ ХХІІІ-210“, кв. 21, изпълнена изцяло в УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по плана на гр. Камено. Оспорените актове представляват части от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) съгласно чл. 150 ЗУТ.

За да ги отмени, съдът приема, че всеки от тях е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че предвидената с КПИИ работилница за производство на дограма и мебели не попада сред допустимите обекти по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Обосновава извод, че обектът не представлява занаятчийска работилница по смисъла на чл. 3 Закона за занаятите. Приема, че предвидените за използване машини са източник на шум, достигащ 105,6 dB, което надхвърля нормативно определената стойност от 55 dB за деня и 50 dB за вечерта според Таблица № 2 към Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба № 6/26.06.2006 г.). Излага съображения, че са налице данни за отделяне в процеса на производството на дограма и мебели в околната среда на вредни вещества, представляващи потенциална заплаха за живота и здравето на хората, обитаващи имотите в квартала, което изключва категоризирането му като такова с характер на „безвредна производствена дейност“ по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7, поради което извършеното изменение на ПУП - ПРЗ е в пряко противоречие с приложимото материално право. Сочи, че незаконосъобразността на плана води до незаконосъобразност на издаденото РС, а оттам и на целия КПИИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. КПИИ създава за възложителя възможност чрез искане по този ред да обедини в едно три отделни производства. Процедурата по КПИИ започва с разрешение за изработването и завършва с одобряването му, като на всеки от етапите е възможно издаването на евентуален отказ да бъде удовлетворено искането на възложителя. Въпреки че всяко от производствата приключва с отделен индивидуален административен акт, те подлежат на съвместно съобщаване, оспорване и влизане в сила. Одобряването на КПИИ се извършва едновременно във всичките му части, но компетентността на органа се определя съобразно специалните норми на ЗУТ, поради което заповедта за изменение на ПУП е в компетентността на кмета, а на строителните книжа - в компетентността на главния архитект. Предвид липсата на изрични правила, касаещи материалната законосъобразност на всеки от посочените административни актове, когато са част от КПИИ, следва да се приложат разпоредбите, относими към тях в случаите, когато се одобряват поотделно.

Правилен е изводът на съда, че оспорените актове като части на КПИИ са издадени от компетентен орган, в предвидената форма и без допуснати съществени нарушения на установената в ЗУТ процедура.

В конкретния случай по делото е установено, че предназначението на УПИ ХХІІ-209, кв. 21 е за „жилищно строителство“. Според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по действащия ПУП - ПРЗ на гр. Камено от 1966 г. кв. 21 е предвиден за жилищно застрояване, а по предварителен проект за ОУП попада в жилищна устройствена зона. С оспорения ПУП - ПРЗ се променя предназначението на УПИ ХХІІ-209 в такова за работилница за дограма и мебели. При това положение за оспорващата в първинстанционното производство като собственик на съседния УПИ ХХІІІ-210 е налице правен интерес да обжалва КПИИ, тъй като попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

Съгласно чл. 17, ал. 1 Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в жилищните територии отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, както следва: 1. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности; 2. магазини и заведения за хранене; 3. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; 4. обществени озеленени площи; 5. надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили. Предвидената с оспорения ПУП - ПРЗ работилница за дограма и мебели не попада сред никоя от тези хипотези. Според ал. 2 на същата разпоредба освен обектите по ал. 1 в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им могат да се изграждат: 1. административни и делови сгради; 2. хотелски сгради; 3. занаятчийски работилници; 4. сгради за безвредни производствени дейности; 5. бензиностанции, газостанции и автосервизи. Анализът на нормата сочи, че е допустимо в отделни урегулирани имоти в жилищните територии да се изграждат нежилищни обекти, вкл. с производствено предназначение като обслужващи за съответната територия.

Спорно по делото е дали промяната в предназначението на УПИ ХХІІ-209 и отреждането му за работилница за дограма и мебели може да се категоризира като занаятчийска работилница или е такова за производствена дейност.

Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за определяне на предвиденото като занаятчийска работилница по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 3 Наредба № 7/2003 г., с оглед характера на дейността в обекта, която се предвижда да се извършва, а именно производствена. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за занаятите, предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания: 1. Дейността е включена в списъка на занаятите съгласно Приложение № 1 от закона; 2. Работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални; 3. За извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит; 4. Дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите. Процесната работилница е извън кръга на дейностите, изброени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3 от Закона за занаятите. В случая се предвижда производствена дейност, включваща използването на машини.

На първо мясно неправилно съдът приема, че обектът е предвиден за изграждане в квартал за жилищно строителство, без предвидени по ОУП имоти с производствено предназначение. От заключението на вещото лице се установява, че за територията на гр. Камено няма одобрен ОУП, а само предварителен проект за такъв, поради което в конкретния случай предвижданията му не могат да се съобразяват при преценката за съответствието на процесното изменение с него на основание чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Независимо от това от данните по делото е видно, че съобразно действащия за града ЗРП имотът попада в квартал, предведин за жилищно застрояване. Както беше посочено разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/2003 г. допуска отделни урегулирани имоти в жилищни територии да се отреждат за нежилищни нужди, вкл. с производствено предназначение като обслужващи за съответната територия. На следващо място от съда не е изследван въпроса спазени ли са по отношение на УПИ, предмет на разработката, устройствените показатели за устройствена зона Жм, както е посочено в оспорената заповед, т. е. изпълнени ли са условията на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 ЗУТ.

Направеният извод, че предвидената производствена дейност не е безвредна е необоснован. Настоящият състав приема, че едва на следващия етап на проектиране, при съгласуване на инвестиционния проект за бъдещото строителство, компетентните за това органи - РИОСВ и РЗИ извършват преценката дали производство е безвредно и съответно вземат решение за съгласуване или не на проекта в съответствие с чл. 142, ал. 2 и чл. 144 ЗУТ. С оглед спецификата на процедурата по изработване и одобряване на КПИИ в случая е проведен и този етап, като проектът е съгласуван от компетентните органи. Съдът без да обсъди съдържанието на представените по делото становище от 28.09.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас по инвестиционното предложение за това, че посочената дейност не попада в позиците на приложения № 1 и № 2 по чл. 92 и чл. 93 ЗООС и не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС, както и здравно заключение на директора на РЗИ - Бургас от 17.06.2019 г., излага мотиви за невъзможност за категоризирането на производствената дейност като „безвредна“.

Заключението за незаконосъобразност на изменението на ПУП - ПРЗ не може да се прави на база на данните, съдържащи се в одобрения за обекта инвестиционен проект, обяснителната записка към него и съпътстващите го документи. Като изхожда от понятието експозиция на шум по смисъла на § 1, т. 5 ДР на Наредба № 6/26.06.2006 г. и въпреки констатацията, че в административното производство и при изготвянето на оценката на въздействието на производствената дейност е изследван въпроса за нивата на шум, които ще възникнат в жилищната зона като резултат от работата на машините в работилницата и че те няма да се надхвърлят максимално допустимите такива според таблица № 2, приложение № 2 към чл. 5 от цитирания подзаконов нормативен акт, съдът приема, че не са посочени отделните числови величини на компонентите, така че крайният извод на оценителя да е проверяем. В случая не е съобразено, че граничните стойности на нивата на шум за жилищни територии, предвидени в цитираната таблица, са следните: 55 dB за ден, 50 dB за вечер и 45 dB за нощ. За извършване на проверка на заложените изходни данни за отделните компоненти и предвиденото оборудване за дейността, която ще се извършва, приложената формула за изчисление на шума при работа с максимално 7 души, с работно време от 08:00 до 17:00 часа и петдневна работна седмица, които обстоятелства са относими към преценката за нивото на шум от 55dB през деня, е следвало да се използват специални знания. Съгласно изготвената оценка за въздействието на производствената дейност на работилницата за изработване на дограма и мебели върху компонентите на околната среда и човешкото здраве в района, двете най-шумни машини в производствената дейност включват двуглав циркуляр с октавно ниво на звукова мощност 105 dB и зачистваща машина за две системи с октавно ниво на звукова мощност 101,6 dB без да се използват предвидените шумоизолиращи паравани. Не е обсъдено от съда, че за работата на машините са предвидени необходимите шумопоглъщащи екрани и шумоизолирана завеса. Съобразно здравното предписание на РЗИ по границите на имота е предвидено изграждането на плътна ограда от метални оградни платна с височина до 2,2 м и дървесно-храстов пояс от вътрешната страна на оградата, откъм имота на оспорващата в първоинстанционното производство. Крайното заключение в оценката за въздействието е, че функционирането и експлоатирането на работилницата няма да води до шумово замърсяване над нормативно определеното. Преценка на обосноваността на това заключение не е извършвана, а само формално е посочено от съда, че е непроверимо.

На следващо място в обжалваното решение е прието, че в процеса на работа отпадният въздух от производството, съдържащ метален и дървесен прах, прах от поливинил хлорид, азотен диоксид и въглероден окис, следва да бъде отвеждан посредством смукателно изпускащо устройство на покрива па сградата с диаметър над 0,5 м и височина 13 метра. Като изхожда от нивата на фини прахови частици, азотен диоксид и въглероден окис, които не следва да бъдат надхвърляни при работата на обекта, дадени в таблица № IV.3.4 от оценката, съдът достига до извод, че в процеса на производството на дограма и мебели в околната среда ще бъдат отделяни вредни вещества, представляващи потенциална заплаха за живота и здравето на хората, обитаващи имотите в квартала, поради което предвиденото производство не е безвредно.

Настоящият състав приема, че отделянето на посочените вещества в атмосферата не води до еднозначен извод, че осъществяването на предвидената производствена дейност е вредна. В случая изобщо не са изследвани изискванията на чл. 4 от Наредба №1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии във вр. с чл. 11 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, както и на Наредба № 12/15.7.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, на които се основава изготвената в хода на административното производство оценка на въздействието на предвидената производствена дейност, за да се извърши преценка относно параметрите на допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух и биха ли се отразили на човешкото здраве. За целта съдът е следвало да използва специални знания.

Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяването му при непълно изясняване на всички относими за спора факти. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства и да изложи съображения относно спазване на изискванията на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 ЗУТ при одобряване на оспорения ПУП-ПРЗ като част от КПИИ. За изясняване характера на предвидената производствена дейност и допуснатото с одобрения проект строителство на работилница за дограма и мебели следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на спорните въпроси, свързани с нивото на шум и отделяне на вредни вещества, както и въздействието им върху атмосферния въздух и човешкото здраве, след което да извърши преценка за законосъобразност на процесния КПИИ при съобразяване с дадените от настоящия съд задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 971 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Стефка Кемалова