Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 11052/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Хасково срещу Решение №751 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело №699/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. И. Т. от [населено място], обл. Хасково срещу Решение №1012-26-145-1 от 06.06.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]-2140-26-431 от 04.05.2023г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски.

Ответникът Д. И. Т., чрез адв. Т., оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон по отношение предвиденото с чл.69 и чл.69а от Кодекса за социално осигуряване(КСО).

Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху правилното приложение на материалния закон.

В случая безспорно е установено, че Т., към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия(21.03.2023г.), е на [възраст], поради което пенсионният орган е приел, че след като тя не е навършила [възраст] не и се следва пенсия по чл.69 ал.2 КСО, но заедно с това заключил, че тя не придобива и право на пенсия по чл.69б ал.1 КСО, тъй като същата не с недостигащ стаж, като е основал извода си на разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредбата за пенсиите е осигурителния стаж(НПОС).

Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съдия не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател.

В практика на касационната инстанция е обсъждано мястото и значението на нормата от вторична правна уредба, дадена с чл.18 ал.4 НПОС( напр. с Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., VI о.), като е прието, че институтите на чл.69 и чл.69а КСО не се в условията на обуславящ/обусловен. Т.е. за придобиване право на пенсия от лица, работещи при условията на първа или втора категория труд(чл.69б КСО), са без значение обстоятелствата дали същите са и военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които не са достигнали изискуемата се възраст(но не и осигурителен стаж) за придобиване право на пенсия по чл.69 КСО.

Приложеното тълкуване от касационния жалбоподател и от пенсионния орган на двата правни института и то във връзка с посоченото в подзаконовия акт, не държи сметка на уредбата на първично ниво на правно регулиране, която е ясна, а направеното по същество нейно допълване има определено ограничаващ характер по отношение признатите от закона права, поради което следва да бъде съобразено предписаното в чл.5 ал.1 АПК.

В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на Д. Т., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 000 лева, съобразно представения списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №751 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело №699/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, [улица] да заплати на Д. И. Т. от [населено място], обл. Хасково направените в тази инстанция разноски по делото в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ