Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 11148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. ЕООД, чрез процесуален представител против решение № 4631/11.07.2023г., постановено по адм. дело № 7147/2022г., на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221421001778-091-001/28.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1008/27.06.2022г., на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДОДОП/ - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 30 486.47лв. главница и 3 444.91лв. лихви за забава, произтичащи от доначислен ДДС за данъчен период януари 2021г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че незаконосъобразно с РА е начислен ДДС на основание чл. 79 ЗДДС, тъй като не са налице предпоставките визирани в нормата. Не е налице безвъзмездна доставка на автомобила, която да се равнява на възмездна такава, предвид соченото в РА, че даденото при продажбата на автомобила многократно надвишава полученото по тази сделка. В тежест на данъчния орган е да установи този факт, като това не е сторено, а от заключението на СТЕ се установява, че разминаване няма с оглед техническото състояние на вещта при продажбата и.

Твърди се, че данъкът е неправилно начислен върху покупната цена на автомобила, а не върху пазарната му такава към датата на продажбата.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - Директор на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е и основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил № Р-22221421001778-091-001/28.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1008/27.06.2022г., на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДОДОП/ - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 30 486.47лв. главница и 3 444.91лв. лихви за забава, произтичащи от доначислен ДДС за данъчен период януари 2021г.

За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.

Установено е, че през януари 2021г. Д. К. П. ЕООД е извършил продажба на МПС лек автомобил Мерцедес С500 4 матик с ДК № [рег. номер] на лицето Х. Х. с договор за покупко-продажба от 27.01.2021г. за сума от 1 000лв. Застрахователната стойност на автомобила е била 46 000лв. С Анекс от 29.01.2021г. е извършена поправка в цената, като тя възлиза вече на 8 000лв. Цената е била платена изцяло по банков път и е намерила счетоводно отражение по дебита на сметка 411 Клиенти и кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки.

Установено е, че процесното МПС е било закупено от РЛ на 05.12.2016г. в размер на 159 009лв. и автомобила е бил осчетоводен по дебита на сметка 304 Стоки.

Данъчния орган е приел, че установената разлика между покупната и продажната цена на процесния автомобил е в размер на 152 342.33лв., като е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС вр. 1, т. 8 от ДР на с. з. наличие на безвъзмездна доставка на стоки, приравнена от закона на възмездна. Прието е, че за РЛ е ползвало право на пълен ДК за покупката на автомобила, като стойността на даденото за него многократно надхвърля стойността на полученото при продажбата му. На основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 30 468.47лв.

АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството като е възприел доводите в РА. Посочено е, че макар да е налице престация при продажбата на автомобила, даденото надхвърля многократно полученото, което води до извод за безвъзмездност на сделката. За неоснователни са приети доводите на РЛ, че вещта е продадена на по-ниска цена поради наличието на дефекти в нея, които я правят негодна за употреба, поради липса на представени доказателства в тази насока РЛ не е представило никакви писмени доказателства, удостоверяващи повредите по автомобила.

Решението е неправилно.

С оспорения РА са установени задължения на Д. К. П. ЕООД по ЗДДС, произтичащи от доначислен ДДС поради липсата за възникване на предпоставки на право на приспадане на ДК по отношение придобития от РЛ лек автомобил марка Мерцедес С500 4 Матик тъй като се касае за безвъзмездна доставка. Като правно основание е посочено нормата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в съответната редакция /ДВ бр. 96/2019г./ гласи, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

От своя страна в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е посочено, че не е налице право на ползване на ДК когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Двете норми не са в обвръзка една с друга, както неправилно е възприето от ревизиращия орган и от съда. Това са две отделни хипотези, като първата касае дължимост на ДДС по отношение на вече ползвано право на ДК, а втората поставя ограничение при наличие на предпоставки за ползването на такъв т. е. първата норма касае последващо начисляване на неправилно ползван ДК т. е. чл. 79, ал.1 от ЗДДС има корекционна функция, а разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от с. з. се свързва с правото въобще дали да се ползва ДК или не.

Предвид посоченото по-горе и с оглед установеното от фактическа страна настоящата инстанция счита, че неправилно установените факти и обстоятелства по спора, са субсумирани под приложението на нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не са налице кумулативно предвидените в нея предпоставки а именно не се касае нито за унищожена, нито за липсваща или бракувана стока, по която РЛ е ползвало ДК при придобиването и. Процесния автомобил е бил придобит от дружеството и използван за неговата икономическа дейност /няма спор по този факт/ и впоследствие е бил прехвърлен на трето лице с договор за покупко-продажба. Не се сочи в РА, нито са наведени доводи, че се касае за погинала, липсваща или бракувана стока. При това положение нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в конкретния случай е неприложима. В контекста на горното и с оглед на придобиване на автомобила и неговата реализация приложимо е правилото залегнало в чл. 80, ал. 1, т. 4, бук. а от ЗДДС като не се извършва корекцията предвидена в чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Следва да се посочи, че самата корекция също е неправилна, тъй като посочената норма изисква корекцията да е в размера на ползвания ДК, а не както е възприето от ревизиращия орган и съда в размер на разликата между покупната цена на вещта и нейната продажна цена.

Що се касае до нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС то тя би била приложима ако РЛ е претендирало право на ДК като такъв е бил отказан, тъй като представлява изключение от общите правила за ползване на такъв залегнали в нормите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.

В конкретния случай данъчния орган е приел, че следва да се извърши корекция на ползвания вече ДК за закупената вещ, като правилния размер на данъка който следва да се доначисли е в размер на ползвания на ДК, а не в размера посочен в РА и възприет безкритично от решаващия съд. Освен това както се посочи по-горе не са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за да се извършва корекция на вече ползван ДК за придобитата от РЛ вещ.

Правилно в касационната жалба е посочено, че е ирелевантно дали впоследствие с вещта е извършено ново разпореждане, тъй като това не е част от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и РА досежно начисления ДДС в размер на 33 913.38лв. и лихви в размер на 3 444.91лв. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен с отмяна и на решението в тази част.

С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението в частта за разноските, а такива следва да се присъдят на дружеството и за двете съдебни инстанции 1 850лв. за първата инстанция и 271.30лв. д. т. за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4631/11.07.2023г., постановено по адм. дело № 7147/2022г., на Административен съд София град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. К. П. ЕООД гр. София, представлявано от управителя С. Д. РА № Р-22221421001778-091-001/28.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1008/27.06.2022г., на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДОДОП/ - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 30 486.47лв. главница и 3 444.91лв. лихви за забава, произтичащи от доначислен ДДС за данъчен период януари 2021г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Д. К. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. Д. сума в размер на 2 121.30лв. /две хиляди сто двадесет и един и 0.30/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ