Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 11206/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), чрез юрк. Я. Т., против решение № 113/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 139/2015 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която дирекцията e осъдена да заплати на А. С. обезщетение за причинени ѝ неимуществени в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 г., понесени в резултат на незаконосъобразна заповед за задържане, както и съдебни разноски в размер на 310 лева. Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваната част от съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Посочва, че не са налице неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразния административен акт. Моли за отмяна на решението, евентуално, за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Направено е и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание се представлява от юрк. К., която поддържа касационната жалба и моли обжалваната част на решеието да се отмени. По отношение на насрещната касационна жалба, подадена от А. С., моли да се прекрати производството, тъй като е просрочена.

По делото е подадена и насрещна касационна жалба от А. С., чрез адв. Т. Т., против решение № 113/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 139/2015 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която е отхвърлена исковата молба за сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева. Излагат се доводи за неправилност на отхвърлителнта част от решението, поради и което се иска отмяната му и уважаване на иска в пълния му предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноските, сторени пред всички съдебни инстанции.

С писмено становище процесуалният представител на Стефанова оспорва касационната жалба на ГДГП и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание А. С. не се представлява.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДГП и за недопустимост на касационната жалба на А. С. поради просрочие.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните части от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ е процесуално допустима, като подадена от надлежна страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Касационната жалба на А. С. е подадена след изтичането на срока, предвиден в чл. 211 АПК, поради което е недопустима за разглеждане.

Настоящото производство е образувано след като с решение № 11459/22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3912/2023 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, образувано по искане на А. С. за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК, е отменено решение № 535/16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1023/2016 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

- По отношение на касационната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“:

С обжалваната част от решението АС Ямбол уважил частично иска на А. С. за сумата от 1000 лева, ведно със законна лихва, считано от 10.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, предявен против Главна дирекция „Гранична полиция“ с твърдения, че е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания – унижение, неудобство, злепоставяне, причинени ѝ в резултат от отменена Заповед № 660/24.07.2014 г. на полицейски орган при ГПУ - Елхово. До пълния размер от 2000 лв. искът е отхвърлен.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № 660/24.07.2014 г., издадена от ст. полицай - Ст. Демирев, полицейски орган при ГПУ - Елхово, на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР А. С. е била задържана за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане в ГПУ-Елхово. Заповедта е оспорена от Стефанова пред АС Ямбол, който с решение № 75/18.09.2014 г., постановено по адм. дело №142/2014 г. я отменил. Посоченото решение е влязло в сила на 10.10. 2014 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от двама свидетели.

Въз основа на това съдът приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на Заповед № 660/24.07.2014 г. на полицейски орган при ГПУ - Елхово. Административният съд счел, че са налице всички предпоставки на закона за уважаване на исковата претенция, като понесените вреди са доказани от свидетелските показания, но не в пълния предявен размер на иска от 2000 лв. Така съобразявайки вида на вредите, техният интензитет и продължителност, и съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът приел, че претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в размер от 1000 лева, ведно със законна лихва, считано от 10.10.2014 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за задържане, до окончателното изплащане на сумата.

Обжалваната осъдителна част от съдебното решение е валидна, допустима и правилна.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС Ямбол за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – Заповед № 660/24.07.2014 г. на полицейски орган при ГПУ - Елхово. От незаконосъобразното задържане в продължение на 24 часа за А. С. реално са настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди, като обосновано е уважил частично иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен предвид на продължителността на понесената вреда. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най – пълна степен следва да компенсира вредите.

По отношение на искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение, следва да се има предвид, че от самия акт за незаконосъобразно задържане А. С. е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Засягането на основно право, посегателството върху свободата - задържането без законово основание, несъмнено поражда неимуществени вреди. Интензитетът на страдание се увеличава и от злепоставянето на Стефанова пред обществото поради задържането ѝ от органите на МВР, което задържане в крайна сметка се е доказало, че е незаконосъобразно. Ето защо, и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен.

- По отношение на касационната жалба на А. С.:

Касационната жалба на А. С. е подадена след изтичането на срока, предвиден в чл. 211 АПК, поради което е недопустима за разглеждане. Процесуалният представител на А. С. е подал „насрещна касационна жалба“, каквато жалба може да бъде подадена по смисъла на чл. 287 ГПК. Съгласно чл. 287, ал. 1 след като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. В ал. 2 на същата норма е посочено, че насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор, като насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. Този ред обаче е приложим в триинстанционното исково производство. Съответно, така подадената от А. С. „насрещна касационна жалба“ следва да се разглежда като касационна жалба против решението на АС Ямбол, като при преценката за нейната редовност и допустимост са приложими разпоредбите на АПК. Следователно, съгласно чл. 211, ал. 1 АПК жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Съобщението за изготвения препис от съдебното решение, изпратено до процесуалния представител на А. С., е приложено на стр. 77 от делото на АС Ямбол с отбелязана дата на връчването – 05.11.2015 г. – т. е. до 19.11.2015 г. включително Стефанова е имала възможността да се възползва да подаде касационна жалба против съдебното решение в отхвърлителната част. Видно от отбелязването на касационната жалба на А. С., същата е подадена едва на 07.12.2015 г., което е извън преклузивния 14-дневен срок, поради и което е недопустима за разглеждане като просрочена.

Отсъствието на допустимо сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид изтичането на преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, обуславящо недопустимост на съдебното производство.

По изложените съображения, съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, разноски на Главна дирекция „Гранична полиция“ и А. С. за пред касационната инстанция в настоящото производство не се дължат.

От страна на процесуалния представител на А. С. е представен списък по чл. 80 ГПК на сторените разноски. Съгласно него, посочените разноски са както следва: т.1 за производството пред АС Ямбол – 600 лева; т.2 при първоначалното разглеждане на делото пред ВАС – 1000 лева; т.3 в производството по искането за отмяна – 30 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата; - т.4 за адвокатско представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по процесното дело 600 лева.

От така посочените суми по т.1 има произнасяне от АС Ямбол, като в полза на Стефанова са присъдени разноски в размер на 310 лева. По т.2 разноски не следва да се присъждат, независимо че решението на ВАС е отменено, защото по същество касационната жалба на Стефанова е оставена без разглеждане като просрочена. По по т.4 разноски не се дължат, защото касационната жалба на Стефанова е недопустима. Само по т.3 следва да се уважат сторените разноски, които са в размер на 30 лева внесена държавна такса за разглеждане на искането за отмяна.

По т.3 е направено и искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД в размер на 1000 лева в полза на адв. Т. Т. в производството по искането за отмяна.Това е и основанието, посочено в представеното пълномощно за представителна власт. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Така съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение възнаграждението се определя по реда на чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1000 лв.

От страна на процесуалния представител на ГДГП е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на адв. Т., което настоящата инстанция намира за основателно. Видно от протокола от проведено открито съдебно заседание по адм. дело № 3912/2023 г. адв. Т. Т. не се е явила, поради което в случая следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 4, изр. последно, съгласно което за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 750 лв. Следователно, в полза на адв. Т. Т. следва да се присъдят разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „насрещната“ касационна жалба, подадена от А. С., чрез адв. Т. Т., против решение № 113/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 139/2015 г. на Административен съд Ямбол в частта, в която e отхвърлена исковата претенция за сумата над 1000 лв. до 2000 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва в 7- дневен срок от датата на съобщението с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 139/2015 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на А. С. обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди в размер на 1000 лева, и в частта, с която в полза на А. С. са присъдени разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на А. С. сумата от 30 (тридесет) лева, представляващи разноски за заплатената държавна такса за разглеждане на адм. дело № 3912/2023 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на адвокат Т. Т. от АК Бургас, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в производството по адм. дело № 3912/2023 г. по описа на ВАС.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА