Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 13288 / 2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Агенцията по вписванията (Агенцията), чрез процесуалния си представител юрк. Т. против решение № 5687/21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 8352/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е осъдена да заплати на „Е. Е. ЕООД обезщетение в размер на 207, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен отказ № 20191128155144-2/04.12.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса във връзка със съдебното обжалване на този отказ пред СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и е осъдена за разноските в първоинстанционното производство. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Също така се излагат съображения и за недопустимост на съдебния акт. Иска се отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на исканото от ответника възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от юрк. И., който моли за уважаване на касационната жалба.

Ответникът – „Е. Е. ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по изложени в писмен отговор съображения. Претендира разноски по представен списък. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Агенцията е осъдена да заплати на „Е. Е. ЕООД обезщетение в размер на 207, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен с решение № 2249 от 12.12.2019 г. по търговско дело № 2652/2019 г. по описа на СГС, отказ № 20191128155144-2/04.12.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията, относно вписване по партида на дружеството на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествен дял. Вредите се изразявали в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на този отказ пред СГС, както и заплатената държавна такса. Наред с това решаващият съд е присъдил и направените от дружеството разноски за първоинстанционното производство.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София-град приел за установено, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията.

Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенцията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените документи - договор за правна защита и съдействие от 05.12.2019 г., според който възнаграждението от 200 лева е платено в брой и документ за заплатена държавна такса. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически имуществото му. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред СГС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК.

С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице при Агенцията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Относно присъдената сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. – „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“ е посочено, че съгласно 14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС - ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. – в сила от 15.12.2020 г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал. 6 със следното съдържание :„В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Искането е направено своевременно и са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като сумата е платена изцяло в брой. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5687/21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 8352/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, [ЕИК], гр. София, ул. „Е. Б. № 20 да заплати на „Е. Е. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Лозен, Столична община, ул. „Проф. Н. М. № 6 разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА