Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 11218/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, срещу Решение № 192 от 24.10.2023 г., постановено по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което по жалба на В. Н. е отменено Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил. С последното е отхвърлена жалбата на В. Н. против разпореждане [номер] от 11.05.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона.

Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументирана е теза, че осигурителният стаж за периода 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г., положен от В. Н. на длъжност „каналджия“ и „зидаро-мазач“ при осигурителя СП „БКС“ - гр. Кюстендил с продължителност 06 г. 04 м. 12 дни следва да бъде зачетен при трета категория труд. Иска се отмяна на обжалваното решение, с което се отменя като незаконосъобразно Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г, на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – В. Н., в писмен отговор, чрез адв. Е. Й., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на В. Н. против разпореждане [номер] от 11.05.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.

По делото е установено, че със заявление № 2113-09-51/26.01.2022 г., В. Н. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. С разпореждане [номер] от 11.05.2022 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил е отказано отпускането на желаната пенсия, поради това че не са налице условията чл. 69б, ал. 2 от КСО като се приема, че заявителят няма необходимия стаж от втора категория труд от 15 години, а има 09 г. 02м. 29 дни. Сочи, че осигурителният стаж за времето от 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г. като „каналджия“ и „зидаро - мазач“ е от трета категория труд, тъй като СП „БКС“ не е специализирана строително – монтажна фирма по смисъла на ПКТП (отм.), поради което трудът на лицата работещи в нея е от трета категория.

С Решение № 15/23.01.2023 г. по адм. дело № 323/2022 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на В. Н. срещу Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане [номер] / 11.05.2022 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кюстендил.

При осъществен контрол за законосъобразност от касационната инстанция, с Решение № 6810/22.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2282/2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено първоинстанционното съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания на съда с оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 АПК, да положи усилия за изясняване фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, чрез събиране не само на писмени доказателства, но и на всички такива посочени в разпоредбата на чл.39 и сл. АПК. Констатирато е, че събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд. Прието е, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Посочено е, че допускането на съдебна експертиза е от съществено значение във връзка с преценката за вида и характера на изпълняваната от В. Н. работа и е необходима във връзка с относимостта на положения труд към хипотезите на т.22 и т. 66и от ПКТП (отм.).

При повторното разглеждане на спора, първоинстанционният съд приема, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т.4 АПК. Посочил е, че трудът на В. Н., за периода 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г., следва да се зачете от втора категория, кредитирайки приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, с която е обосновано наличието на материалноправните основания на т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.), приложим на основание чл. 9 от ПЗР на КСО.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 224 АПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е изпълнил дадените му задължителни указания в отменителното касационно Решение № 6810/22.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2282/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото е назначена необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на мотивираната преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Пред първоинстанционния съд е прието писмо на ответника, в което се сочи, че в отдел „ООА“ – [населено място] са приети само разплащателни документи на осигурителя СП „БКС“ – Кюстендил, които съдържат ведомости за заплати без друга трудова документация, както и заповеди № РД-14-150/12.03.1986 г. и РД-14-416/30.09.1986 г. двете на директора на СП „Благоустройство и комунално стопанство“ – Кюстендил, за назначаване на В. Н. на длъжност „каналджия“, 3-ти разряд в цех, участък, бригада, дейност, направление „ВиК“, съотв. за преназначаване на същия на длъжност „зидаро - мазач“, 4-ти разряд в цех, участък, бригада, дейност, направление „Високо строителство“. По делото са разпитани двама свидетели Божилов и Шеовски, посочени от оспорващия, които са работили заедно с него в СП „БКС“ – Кюстендил и сочат, че В. Н. е изпълнявал работа основно за изграждане на канализации и шахти по улиците и до жилищните сгради, строежи на малки сгради и довършителни строителни работи.

В заключение вх. № 3523/11.09.2023 г., по назначената съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н. С., е констатирано, че според данните в ТР, СП „БКС“ е с основна дейност „общо строителство на сгради и строителни съоръжения“ и е 100 % общинска собственост; в структурата на предприятието се включват четири основни отдела – „асфалтова база“, „пътно/улично и парково строителство, ниско и високо строителство/ последното осъществявано като подизпълнител/ и поддържане на общинския жилфонд“. Вещото лице сочи, че основната дейност на предприятието е отчитана в отрасъл „Строителство“ по данни на НСИ, като за В. Н. от отразеното във ведомостите се установява, че е работил на длъжностите: каналджия – строител на канали в дейност ВиК, в дейност „базалт и бордюри“ и „зидаро – мазач“ за периода 14.03.1986 г. – 26.07.1992 г., както и строителен работник от 26.07.1992 г. до 04.02.1993 г., а дейността е отчитана общо в отдел „Строителство“. Трудовото му възнаграждение е изчислявано и заплащано по единните тарифни ставки за строителството по сделната система – според изработеното и отработените дни, като след прибавяне на по – висок ранг е получавал и по – висока тарифна ставка и му е начислявано допълнително възнаграждение за неблагоприятни условия на труд. Заключението на вещото лице като обективно, компетентно и неоспорено от страните по делото, е прието и кредитирано от първоинстанционния съд.

При анализа на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд правилно приема, че административният акт е постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО, в изискуемата форма с изложение на фактическите и правни основания за постановяването му, но в нарушение на материалния закон, досежно категоризирането на осигурителния/трудов стаж на Ников в СП „БКС“ – Кюстендил на длъжностите „каналджия“ и „зидаро-мазач“ за периода 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г. – общо 6г. 04м 12дни. Пенсионните органи в постановените административни актове неправилно са извели, че гореописаният стаж е от трета категория труд, вместо от втора категория.

Съгласно чл. 26 от ПКТП (отм.), глава „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“, в относимата редакция, обн. ДВ бр. 58/1990 г. строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец - паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Цитираната правна норма се намира в Раздел II – втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените.

Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 01.01.2000 г. трудовият стаж положен до 31.12.1999 г. при специфичните условия на труд по т. 66а – 66к по отменения ПКТП се счита за осигурителен стаж от 2-ра категория по т. 66г, 663, 66з и 66и.

Изискванията на т. 26 и т. 66и от ПКТП за положен труд от В. Н. като строително – монтажен работник, зает непосредствено на обекти от строително – монтажна дейност се доказват от изложеното в заключението на вещото лице, изследвало структурата и отрасловата принадлежност на СП „БКС“. Според последното основната дейност на предприятието е общо строителство на сгради и строителни съоръжения и е отчитана в отрасъл „Строителство“ по данни на НСИ. Конкретно за оспорващия, от отразеното във ведомостите съдебният експерт установява, че е работил на длъжностите каналджия – строител на канали в дейност ВиК и в дейност „базалт и бордюри“ и зидаро-мазач, като дейността е отчитана общо в отдел „Строителство“ и трудовото му възнаграждение е изчислявано и заплащано по единните тарифни ставки за строителството по сделната система. От приложените заповеди с №№ РД-14-150/12.03.1986г. и РД-14-416/30.09.1986г., двете на директора на СП „БКС“ – Кюстендил, от данните в удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5531-09-1079-1 / 28.04.2022г. и от заключението на вещото лице се установява също, че трудът на жалбоподателя като строително-монтажен работник е положен в обособена дейност в структурата на предприятието, съответно длъжността „каналджия“ е от дейност /звено/ „ВиК“ , а длъжността „зидаро-мазач“ е от дейност /звено/ „Високо строителство“.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно приема за доказани изискванията по т.26 и т.66и от ПКТП за положен труд от жалбоподателя като строително-монтажен работник, зает непосредствено на обекти от строително-монтажната дейност, обособени в звена на самостоятелна стопанска сметка и при отчитане на труда в отрасъл „Строителство“ и при заплащане на същия по разценките на строителството. От изложеното следва, че трудът на жалбоподателя за процесния период, следва да се зачете като такъв от втора категория във връзка с преценката на правото му за лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО.

Неоснователен е доводът на касатора, че вписаният предмет на дейност на общинска фирма „БКС“ за спорния период, в Държавен вестник бр. 62 от 11.08.1989 г. и в Държавен вестник бр. 81 от 06.10.1992 г, в които е публикувано, че Кюстендилският окръжен съд вписва в регистъра за държавни и общински фирми и фирми на обществени организации, съответно в търговския регистър правноиндивидуализиращите белези на СП „БКС“ като представителство, капитал и предмет на дейност е единствен източник на преценка. Изброените дейности не са с изчерпателен характер, досежно извършваните от СП „БКС“ услуги. В конкретния случай за правилното категоризиране на положения от В. Н. труд, за релевантния период, са относими реално извършваните от него трудови дейности, техният характер и условията, при които е бил полаган трудът.

Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

Като е отменил Решение № 2153-09-76/22.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон, и което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора и формулираното искане от ответника по касация в представения писмен отговор на касационната жалба за присъждане на разноски, предвид липсата на доказателства за реалното им извършване, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. 1 - во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 24.10.2023 г., постановено по административно дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ