Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 11380/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен против решение № 123 / 10.10.2023 г. по адм. дело № 147 / 2023 г. на Административен съд – Шумен. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, ал.4, т.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – И. Н. Ф., от гр. Шумен, чрез адвокат Кайкамджозова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение № 123 / 10.10.2023 г. по адм. дело № 147 / 2023 г. Административен съд – Шумен е отменил решение от 12.01.2022 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, с което е прекратена регистрацията на И. Н. Ф., от гр. Шумен като безработен с рег. № 10049575 / 13.07.2021 г., потвърдено с решение № 30-03-14-17189#1 / 15.05.2023 г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Варна. Присъдил е разноски.

Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на предвидената форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.2 и т.3 АПК. Решението е недопустимо.

По делото е установено, че И. Ф. е бил регистриран в Бюрото по труда гр. Шумен като търсещо работа лице, считано от 03.06.2021 г. и му е било отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 13.07.2021 г. до 13.06.2022 г. Същият е декларирал съгласие да участва във всички съвместни планирани действия с трудовия посредник.

За да прекрати регистрацията на И. Н. Ф. в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, административният орган е приел, че лицето „не е изпълнило препоръките и не е предприело действия в сроковете в плана за действие“. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 20, ал.4, т.1 от Закона за насърчаване на заетостта.

В хода на съдебния спор се установява, че лицето не е спазило разписания график за планирани действия поради започване на работа в К. Н. и във връзка с това не е получавал на заявения от него в административното производство адрес изпратените му съобщения.

Законосъобразно при тези обстоятелства административният орган се е насочил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал.10 АПК.

Дори и да се приеме, че решение от 12.01.2022 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, с което е прекратена регистрацията на И. Н. Ф., от гр. Шумен като безработен не е било съобщено по надлежния ред, то по твърденията на самото лице (виж жалба от 19.06.2023 г. до директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна с.14) същият е разбрал за неговото съществуване (съдържание) от преписката по предприетото от него оспорване на разпореждане № 271 – 00 – 1954 – 3 / 16.09.2022 г. и решение № 2153 – 27 – 192 / 17.10.2022 г., издадени от органите на ТП на НОИ – Шумен. Това е станало във времевия диапазон от 16.09.2022 г. до 17.10.2022 г., т. е. началният момент за оспорване на процесното решение при тази хипотеза е следвало да започне да тече най-късно от 17.10.2022 г. и преклузивният срок за оспорване следва да се приеме за изтекъл на 31.10.2022 г. Жалбата срещу решение от 12.01.2022 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен е подадена на 02.06.2023 г. в 15:21 часа по електронната поща. Ирелевантно за случая е, че горестоящият орган, директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Варна се е произнесъл по същество по оспорването по административен ред, което също е станало значително след срока за оспорване. Негово произнасяне не може да санира пропуснатия срок.

По изложените съображения постановеното от административния съд решение е недопустимо, поради подаване на жалбата срещу него след изтичане на преклузивния срок за оспорването му. Наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване прави същото недопустимо и детерминира като резултат обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на производството по делото.

При този изход на спора касаторът има право на съдебни разноски за две инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева за инстанция и заплатената ДТ по касационната жалба в размер на 200,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 123 / 10.10.2023 г. по адм. дело № 147 / 2023 г. на Административен съд – Шумен и ПРЕКРАТЯВА производство по делото.

ОСЪЖДА И. Н. Ф., от гр. Шумен да заплати на Агенция по заетостта – гр. София сумата от 400,00 (четиристотин) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ