Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 11425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ Е. Е. Г., чрез пълномощник адвокат К. К., против решение № 217 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд В. Т. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение № 04/311/00141/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

С представена по делото молба от 31.01.2024 г. касаторът ЕТ Е. Е. Г., чрез пълномощника си адвокат К. К., е направил искане за спиране на производството по делото и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Г., с представено писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулрско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че не са налице посочените касационни основания, налагащи отмяна на решението.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

В представеното пред съда искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) се поставят следните въпроси:

I. Следва ли чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, приложима в главното производство, според която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата на сключване на договора с бенефициера или национална административна практика, съгласно която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата, на която инвестицията е изпълнена и е извършено окончателното плащане на подпомагането?

II. Следва ли чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на заложените приходи и неразкриването на пълния брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява декларация с невярно съдържание, която дава основание за 100% изключване на финансовото подпомагане на бенефициера? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, съдържаща се в приложимите по главното производство Правила, които предвиждат 100 % изключване на предоставеното финансово подпомагане в случаите, когато бенефициерът частично не е изпълнил заложените прогнозни приходи и брой работни места за проверявания период?

III. Следва ли чл. 72, nap. 1, б. а) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че понятието съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта обхваща и случаите, при които бенефициер частично не е изпълнил прогнозни приходи и брой работни места, заложени в бизнес плана му, който е неразделна част от одобрения инвестиционен проект, в случай че общото средноаритметично изпълнение на прогнозните приходи за първите три финансови години на изпълнение на проекта е над 10%, над 20% или над 30%, а общото средноаритметично изпълнение на параметрите за устойчива заетост за този период е над 30%, над 40% или 50 %? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито в договора за подпомагане, нито в приложимото национално право към датата на сключването на договора, не е било предвидено изрично задължение за изпълнение на заложените в бизнес плана приходи и брой работни места, нито съответна санкция за неизпълнението на това задължение? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито прогнозните приходи от дейността, нито параметрите за устойчива заетост са били част от критериите за подбор и от критериите за допустимост на проектните предложения, както и че при одобрението на заявлението за подпомагане бизнес планът е оценяван не на база приходи, а въз основа на четири нормативно установени финансови показатели - нетна настояща стойност на проекта (NPV), вътрешна норма на възвръщаемост (IRR), индекс на рентабилност (PI) и срок на откупуване на направената инвестиция (РВР)?

IV. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 29, пар. 2, изр. 1 от Регламент 65/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на ex-post проверка за инвестиционен проект след изтичането на петгодишния период на мониторинг по чл. 72, пар. 1 от Регламент № 1698/2005 и че дори такава проверка да е извършена констатациите от нея са правно ирелевантни и административният орган няма право въз основа на тях да налага финансова корекция след изтичането на петгодишния период на мониторинг?

V. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли чл. 29, пар. 2 от Регламент 65/2011, изр. 1 във връзка с чл. 72 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на финансова корекция след изтичането на петгодишен период от сключването на договора с бенефициера, при приложение, че административният орган не е констатирал твърдените нередности преди изтичането на този петгодишен период и не е информирал бенефициера за тях в рамките на този срок?

VI. Следва ли чл. 3, пар. 1 от Регламент № 2988/1995 във връзка с чл. 72, пар. 2 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че четиригодишният давностен срок е относим и се прилага единствено за нередности, които са констатирани от административния орган през петгодишния период на мониторинг?

VII. (а) Следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея, изр. 1 от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че частичното неизпълнение на заложените приходи и брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява продължаваща или повторно извършена нередност при условие, че процентът на неизпълнение е различен за всяка от проверяваните години, бенефициерът де факто не реализира икономически облаги от непостигането на заложените приходи, а търпи загуби от това, и че в решението за финансова корекция не се сочи конкретна разпоредба на правото на Съюза, която да е нарушена чрез това неизпълнение?

VIII. (б) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че в случай на частично неизпълнение на заложени в бизнес плана приходи и брой работни места през първите три години от общия 10-годишен срок на бизнес плана, четиригодишният давностен срок започва да тече от края на последната проверена година, за която е установено неизпълнение, или пък от изтичането на петгодишния период на мониторинг?

IX. Следва ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която е приета повече от пет години след подаването на заявлението за подпомагане и в която за пръв път частичното неизпълнение на стойности и параметри, посочени в одобрения бизнес план към заявлението (размер на прогнозни приходи и брой работни места) са посочени като нарушения, за които може да бъде наложена финансова корекция?

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с конкретно поставения от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното:

Според чл. 267, 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. а) и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. б). Разпоредбата на чл. 267, 2 и 3 от ДФЕС разписва, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирана в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според посочените норми от ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В случая не са налице предпоставките по тези правни норми. Така е, защото по реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, респ. този по чл. 267 от ДФЕС, Съда на Европейския съюз има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. Освен това Съдът на Европейския съюз не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на настоящия съдебен състав и касае съществото на спора.

В конкретния казус питането е отчасти извън предмета на спора, с който е сезиран настоящият състав, като успоредно с това е налице богата практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националният съдия по приложението на съюзните разпоредби. Така например въпросът по т.I от искането е за тълкуване на чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, които е озаглавен Продължителност на инвестиционни проекти и не регламентира мониторинговия период, какъвто е поставеният въпрос за тълкуване. Въпросът по т.II от искането е за тълкуване на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011, като оспорения пред административния съд административен акт не е свързан с декларация с невярно съдържание, за да се иска тълкуване на разпоредбата от регламента през призмата на оспорения пред административния съд административен акт. От друга страна оспорваното пред административния съд решение № 04/311/00141/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция не е основано на разпоредбите от общностното право, които са иска да се тълкуват, а относимите такива разпоредби не касаят поставените в искането конкретни въпроси. Освен това в част от въпросите по искането на ЕТ Е. Е. Г. за отправяне на преюдициално запитване не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право или конкретни актове на нейни органи. А се иска даване на становище по конкретен правен спор, което не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. В обобщение на изложеното настоящият състав счита, че нито един от въпросите по искането за отправяне на преюдициално запитване не е необходим за правилното решаване на делото.

Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ Е. Е. Г. против решение № 04/311/00141/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което му е определена финансова корекция в размер на 391 149.05 лв.

За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК. В тази връзка конкретно е мотивирал извод, че решението не е издадено при допуснато нарушение на чл. 59, ал 2, т. 8 АПК, а именно липса на дата на издаване на акта.

За безспорно доказано между страните, съдът е приел обстоятелството, че показателите заложени в бизнес плана на едноличния търговец по отношение на приходите от подпомаганата дейност и броя на заетите лица не са постигнати. Общо за трите проверявани години (2016г., 2017г. и 2018г.) ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като е отчел изпълнение за проверявания период от 13,77% (според изчисленията в оспорвания административен акт) и 9,08% (според вещото лице). За 2016г., 2017г. и 2018г. не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 9 работни места, от които 1 бр. работно място на позиция управленски персонал, 1 бр. административен персонал и 7 бр. работни места на позиция производствен персонал. Конкретно средно годишно заети лица за 2016г. са 4,17 броя, при заложени по бизнес план 9 броя, за 2017г. са 7,58 броя, при заложени по бизнес план 9 броя и за 2018г. са 4,33 броя при заложени по бизнес план 9 броя, или изпълнение над 50%, но под 100% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана (стойности потвърдени и от вещото лице).

От съда е мотивиран извод, че е обстоятелството, че за констатираните нарушения първо е било проведено производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, приключило с отменен АУПДВ №04/311/00141/3/01/04/01, не е пречка за реализиране на производство по налагане на финансова корекция, доколкото предвидената в Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности давност не е изтекла. Във връзка с давността съдът е направил изчисления, като е коментирал и, че в конкретния случай е налице продължаваща нередност.

Според съда правилно е наложена окончателна финансова корекция при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 20072013 г. (Правилата).

Не са споделени и възраженията на жалбоподателя за липса на конкретно позоваване на основанията по чл. 46 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд В. Т. е извел правилни правни изводи.

Неоснователно с касационната жалба се твърди, че е недопустимо при влязло в сила съдебно решение, относно прилагането на финансова санкция, да се налага отново на същото основание, но с нов административен акт финансова санкция. В случая касаторът мотивира твърдението си с издаденият по отношение на него АУПДВ, отменен по съдебен ред. Цитираният акт макар и за същата сума и също по отношение на ЕТ Е. Е. Г., не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил и отменен по съдебен ред. Няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо за отговорността на жалбоподателя, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

В случая възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно, а съдът правилно е приел, че се касае продължаваща нередност през три последователни години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Е. Е. Г., дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2, от Регламент № 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018 г. Според чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022 г. Производството по налагане на финансовата корекция е открито на 25.07.2022 г., с изпратено на бенефициера уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, следователно в законовия срок. По отношение на другите направени от съда изчисления на срока от който започва да тече давностния срок, както и направените в тази връзка от касатора оплаквания, настоящия състав счита, че не следва да ги обсъжда, тъй като не променят приетото по-горе а именно, че давността не е изтекла.

Несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил ваканционно селище Балкана в [населено място], общ. Златарица, обл. В. Т. за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. Построяването на ваканционното селище не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години (2016г., 2017 г. и 2018г.) изпълнението на бизнес плана като приходи от дейността е 13,77% (според изчисленията в оспорвания административен акт) и 9,08% (според вещото лице), но и в двата случая под 20%. Не е осигурена и заетостта, съгласно предвиденото в бизнес плана. В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последните са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение №3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. №14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение №15545 от 15.12.2020г. по адм. дело №8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. Съдът е извършил и подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 и т.18 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е приложил чл. 3, ал. 1 от Правилата и е определил размерът на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора 391 149.05 лева.

Неоснователни са възраженията, че с решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, и което според касатора е основание за отмяна на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ЕТ Е. Е. Г. следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Е. Е. Г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА ЕТ Е. Е. Г., [ЕИК], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени за касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ