ЛИХВА ВЪРХУ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 225, АЛ. 1 КТ СЕ ДЪЛЖИ ОТ ДЕНЯ НА ПОКАНАТА ПО ЧЛ. 84, АЛ. 2 ЗЗД. А АКО ТАКАВА ПОКАНА НЕ Е ОТПРАВЕНА ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, ЛИХВА СЕ ДЪЛЖИ ОТ ДЕНЯ, В КОЙТО ИСКЪТ Е ПРЕДЯВЕН.

чл. 225, ал. 1 КТ;

чл. 84, ал. 2 ЗЗД;

Председателят на Върховния съд на Република България на основание чл. 212 ГПК е направил предложение да се издаде тълкувателно решение от ОСГК на Върховния съд по въпроса: от кой момент се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, като изтъква, че в практиката на съдилищата този въпрос не се разрешава еднакво.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да се даде отговор на поставения в предложението въпрос, следва да се определи характера на отговорността по чл. 225, ал. 1 от КТ.

В разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ е уредено субективното право на работника или служителя при незаконно уволнение да получи от работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца. Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: 1. Признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2. Наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; 3. Причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа.

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя.

При наличието на трудов договор обезщетението за вреди от незаконното му прекратяване не може да се търси на основание непозволено увреждане,...