Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 11523/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез гл. юрк. К. Н., срещу решение № 1591 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1643/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01- 2600/3406#4 от 27.04.2023 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и e необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите за издаване на процесния АУПДВ се съдържат в документи, изготвени в хода на административното производство и това са данните от извършените административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015г.). Относимите фактически основания могат да бъдат извлечени и от писмото за откриване на производство по издаване на акта за прекратяване, към който АУПДВ препраща, в което ясно са посочени конкретните парцели, за които не са представени сертификати, доказващи произведена биологична продукция. Твърди се, че противно на приетото от съда, административният орган е анализирал всички представени от дружеството сертификати, но е приел, че същите не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Сертификатите, представени от бенефициера, не отговарят на условието всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на сертификатите. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и се възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД, чрез адв. В., в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № № 01- 2600/3406#4 от 27.04.2023 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с който на основание на чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1, чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е установено публично държавно вземане от „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД в размер на 18 195.22 лв., представляващо 75,15% от общата изплатена сума за кампании 2016 (24 211.87 лв.), 2017 (0.00 лв.), 2018 (0.00 лв.) и 2019 (0.00 лв.), по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

С. З. за подпомагане от 15.06.2016 г., УИН 16/230616/69544, от „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД е заявено подпомагане за общо 6 броя парцели (блокове на земеделско стопанство (БЗС)), с обща площ от 16,82 ха, по мярка 11 „Биологично земеделие“ (направление „Биологично растениевъдство“), с код на дейност БРП 3 (за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), с култура „винени лозя“ код 211000. Всички заявени за подпомагане БЗС са в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ].

За кампания 2016 г., дружеството е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“ с 6-те заявени БЗС, като с поемането на 5-годишния ангажимент дружеството се е задължило да изпълнява условията, изчерпателно посочени в уведомителното писмо.

Установено е, че на „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД е изплатена субсидия за кампания 2016 г. в размер на 24 211.87 лв., а за кампании 2017 г. и 2018 г. изплатената субсидия е в размер на 0.00 лв. За кампания 2019 г. е посочена субсидия в размер на 4 553.61 лв., която не е изплатена, тъй като сумата е прихваната като санкции за бъдещ период по Мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“, наложени през 2017 г.

С писмо изх. № 02-160- 2600/1803 от 17.09.2020 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, дружеството е уведомено, че във връзка с поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР-2014-2020 и тъй като кампания 2020 се явява пета година от поетия ангажимент, съгласно чл. 39, т. 1, б. „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г., подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“, са длъжни да предоставят копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство най-късно до 30 ноември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление. Дружеството е информирано, че при неспазване на изискванията по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. или предоставяне на документ, който не отговаря на изискванията и сроковете, ДФЗ има право да прекрати ангажимента по съответното направление, като в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 1 от същата наредба, следва да се възстанови получената до момента финансова помощ по същото направление.

С писмо изх. № 01-2600/7076 от 21.12.2021 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, дружеството е уведомено, че се открива производство по издаване на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Екологично растениевъдство“ за кампания 2020.

Издаден е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР-2014-2020 за кампания 2020 изх. № 01- 2600/3406 от 14.06.2022 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ.

С писмо изх. № 01-2600/3406#2 от 13.02.2023 г. от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, дружеството е уведомено, че е открито производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент № 01- 2600/3406 от 14.06.2022 г.

За да направи извод за дължимост на сумата в размер на 18 195.22 лв., административният орган е приел в спорния АУПДВ, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., като частта подлежаща на възстановяване е определена като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или т. 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента, като в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. е прието, че следва да бъдат възстановени 75,15% от цялата получена сума.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но не е мотивиран и е издаден в нарушение на материалния закон.

Съдът е обсъдил съдържанието на представените с административната преписка сертификати и анекси към тях и е приел, че последният - Сертификат №1000146-1 от 19.04.2021 г., допълващ (заместващ) Сертификат № 100146 от 30.10.2020 г., е издаден и представен в ДФ „3емеделие“ след 30.10.2020 г., на която дата изтича петата година от поетия ангажимент. Посочил е, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което изискване не е спазено от административния орган. Приел е, че към 13.02.2023 г. - датата, на която е образувано производството по издаване на оспорения АУПДВ, Сертификат №100146-1 от 19.04.2021 г., както и останалите 5 броя сертификати са били налични в ДФ „3емеделие“, но не са обсъдени от административния орган. По тези съображения, административният съд е формирал извод, че АУПДВ е издаден при липсата на фактическо и правно основание, предвид наличието на сертификати, удостоверяващи количеството произведен растителен продукт, съответстващ на изискванията за биологично производство.

На следващо място, съдът е приел, че както в оспорения АУПДВ, така и в писмото, с което дружеството е уведомено за образуваното производство по издаване на акта, не е налице конкретно посочване на сертификатите за съответствие на произведените растителни продукти, които не отговарят на нормативно предвидените изисквания, което е квалифицирал като съществено нарушение на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Решението е неправилно.

Основателно е касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът не се е произнесъл по основния спорен между страните въпрос, касаещ влизането в сила на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР-2014-2020 за кампания 2020 изх. № 01- 2600/3406 от 14.06.2022 г.

Оспореният пред административния съд АУПДВ е издаден на основание посочения акт за прекратяване на биологичен ангажимент, като административният орган е приел, че същият е влязъл в сила. Същевременно, още с жалбата срещу АУПДВ от дружеството е изложено твърдение, че актът за прекратяване не му е връчен, респ. не е влязъл в сила, а АУПДВ е издаден при липса на посоченото в него основание.

Относно връчването на акта за прекратяване, респ. влизането му в сила, в първоинстанционното решение не са налице фактически установявания. Съдът не е съобразил, че по делото не са ангажирани доказателства за връчването му на адресата, а в хода на съдебното производство не са дадени указания на ответника за необходимостта от доказване на това обстоятелство.

Административният съд е обсъдил представените по делото сертификати за съответствие и е формирал правни изводи във връзка с изпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Не е съобразил обаче, че неизпълнението на посочената разпоредба от „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД е установено в различно от процесното административно производство и е обусловило издаването на акта за прекратяване на биологичен ангажимент, въз основа на който е издаден спорния АУПДВ. Ето защо, въпросът за влизането в сила на акта за прекратяване на биологичен ангажимент е от преюдициално значение за законосъобразността и правилността на процесния АУПДВ. Поради това, в случая съдът е дължал установяване на обстоятелството налице ли е влязъл в сила административен акт, с който е установено неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При липсата на доказателства в тази насока, установяването от фактическа и правна страна на наличието или липсата на нарушение на посочената норма в производството по обжалване на АУПДВ, с който не е разрешен този въпрос, е недопустимо.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния АУПДВ. Налице е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд следва да даде указания на ответника – зам. изпълнителен директор на ДФЗ, да представи доказателства за връчване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР-2014-2020 за кампания 2020 изх. № 01- 2600/3406 от 14.06.2022 г. на „ЕС ПИ КОМЕРС“ ООД.

При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1591 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1643/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА