Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 11670/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуален представител, и Н. Г. Х., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу части от решение № 5733/29.09.2023 г. по адм. дело №226/2021 г. на Административен съд - София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател ИАРА обжалва решението в частта му, с която ИАРА е осъдена да заплати на Н. Г. Х. на основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.14 ЗЗДискр., установено с решение №448/10.11.2016 г. по преписка №297/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).Касаторът поддържа, че обжалваната от него част на решението е неправилна - постановена в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необоснована, иска отмяната й, отхвърляне на иска на Х. срещу ИАРА за сумата 2000 лева, претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. ИАРА взима становище за неоснователност на касационната жалба на другата страна, прави възражение и за неоснователност на искането за присъждане на разноски на другата страна, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител.

Касационният жалбоподател Н. Г. Х., чрез процесуален представител, обжалва решението в частите му, с които се отхвърлят изцяло исковете за обезщетения за сумата от 1250 лева - претърпяна загуба при изплащане на обезщетението по заповед № ЧР 38/03.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА и за сумата 1500 лева - вреда от неактуализиране на основното му месечно възнаграждение, определено в заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. за заемане на длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА, при изчисляване на обезщетение съгласно чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.)за шестмесечен период (01.08.2011 г. - 31.01.2012 г.) съгласно решение №8229/29.12.2014 г. по адм. дело №1736/2014 г. на АССГ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно в обжалваните от него части - постановено в противоречие с материалния закон и съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му или обезсилване като недопустимо и осъждане на ИАРА да заплати претендираните суми или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. А. Ж. обжалва решението в частта за разноските и претендира и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за всеки от исковете, като отчете и проведените заседания и сложността на делото, да се определи адвокатско възнаграждение и за изцяло уважения иск за неимуществени вреди, както и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Н. Х., чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила в обжалваната от другата страна част.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба на ИАРА и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С решение №448/10.11.2016 г. по преписка №297/2015 г. на КЗД е установено, че с определеното основно възнаграждение в заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. и заповед № ЧР 98/02.04.2015 г., изпълнителният директор на ИАРА е третирал неравно Н. Г. Х. в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., в сравнение със служителите, заемащи същата длъжност. Решението на КЗД е било обжалвано от ИАРА пред Административен съд (АС) - Бургас, но жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определение №868/22.05.2017 г. по адм. дело №188/2017 на АС - Бургас, оставено в сила с определение №11268/27.09.2017 г. по адм. дело №10148/2017 на Върховния административен съд, пето отделение.

АССГ е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - изпитал е притеснения от тенденциозно и несправедливо определеното му възнаграждение в работата, бил видимо притеснен, унил и и потиснат, което контрастирало с жизнения и дееспособен човек, който бил преди това. Изказвал притеснения и за издръжката на семейството си, тъй като имал две деца. АССГ е посочил, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от установеното пред КЗД нарушение и подлежат на обезщетяване. Съдът е посочил, че предвид вида и интензитета на претърпените вреди, съществената промяна в емоционалното състояние на ищеца и критериите на чл.52 ЗЗД, справедливото обезщетение е 2000 лева, ведно със законната лихва от претендираната от ищеца дата - 27.09.207 г. - датата на влизане в сила на решението на КЗД. Решението е правилно в обжалваната от ИАРА част.

Правилна е преценката на АССГ за наличие на влязъл в сила акт на КЗД, установяващ извършена дискриминация от изпълнителния директор на ИАРА, изразяваща се в неравно третиране на Х. в нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр. чрез неактуализиране на заплатата му по двете цитирани заповеди от 30.01.2014 г. и 02.04.2015 г. в сравнение с останалите служители на ИАРА, заемащи същата длъжност. Разпитаният по делото свидетел е възпроизвел лични впечатления от негативните емоции, преживени от ищеца и промяната в поведението му, като относно причините е провел личен разговор с ищеца. Показанията му са непротиворечиви по настоящето дело, не се опроворгават от други доказателства и е неоснователно възражението на ответника, че препредава единствено разказани му от ищеца факти. Същите се отнасят за период 2014 - 2015 г., съвпадащ с периода на установеното от КЗД нарушение на ЗЗДискр., поради което за съда не е имало причина да не ги кредитира. Изводите на съда са обосновани. Преживените от ищеца негативните емоции са вид неимуществени вреди, като съдът е преценил техния вид и интензитет и е определил обезщетение, отговарящо на критерия за справедливост по чл.52 от Закона за защита от дискриминация.

Решението като правилно в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба на Н. Х. и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

За да постанови решението си в частта, с която е отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата 1250 лева, АССГ е посочил, че ищецът твърди, че е претърпял загуба от заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. с определено основно месечно възнаграждение в размер на 740 лева при изплащане на обезщетението за оставане без работа, изразяваща се в дължимата разлика в размера на изплатеното обезщетение при размер на основното възнаграждение от 1000 лева. Правоотношението на ищеца е прекратено с приложената по делото заповед № ЧР 38/03.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл.107а от ЗДСл. срещу уговорено възнаграждение - а именно обезщетение в размер на петкратния размер на актуализираната месечна заплата и подписано предложение с посочен изх. №. В случая размерът на обезщетението е определен и договорен по взаимно съгласие на страните, като нормативно установен е само максималният размер на обезщетението, а в случая уговореното обезщетение е в размер под максималния. Предвид свободната договорка, при която е определен размера на обезщетението, същият не е следствие от размера на основното възнаграждение, по отношение, на което е прието, че е третиран неравно.

Решението е правилно в тази си част.

Законосъобразен е изводът на съда за определяне на обезщетението по взаимно съгласие, както и че приложимата разпоредба фиксира само максималният допустим размер - 6 - кратния размер на последната получена месечна заплата. В случая уговореният и получен размер на заплатата не е пряка и непосредствена последица от дискриминационното третиране на ищеца, установено от КЗД. Х. по своя воля се е съгласил с предложения му размер на обезщетение. КЗД не е установявал дискриминационни действия на изпълнителния директор на ИАРА при водене на преговорите относно размера на спорното обезщетение. Предвид изложеното правилно е отхвърлен иска по изложените от съда съображения.

За да постанови решението си в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за сумата 1500 лева, АССГ е изложил мотиви, че при извършена служебна справка е установил, че с решението, на което се позовава ищецът - решение №8229/29.12.2014 г. по адм. дело №1736/2014 г. на АССГ, ИАРА е осъдена да заплати на Н. Г. Х., сума в размер на 3469,55 лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл за период от шест месеца (01.08.2011 г. - 31.01.2012 г.), през който ищецът не е бил на работа, ведно със законната лихва. Ищецът е претендирал пред АССГ обезщетение за претърпяна загуба от изчисляване на това обезщетение на база основно възнаграждение от 740 лева, а не 990 лева, съгласно длъжностното разписание на "институцията за посочения период". АССГ е изложил мотиви, че заповед №ЧР 36/30.01.2014 г., определяща основно месечно възнаграждение за ищеца, считано от 31.01.2014 г. няма отношение към основното месечно възнаграждение за периода 01.08.2011 г. - 31.01.2012 г. Тази заповед няма отношение по размера на основното възнаграждение на ищеца за посочения период, и за този период няма и не се сочат доказателства за успешно проведено производство пред КЗД.

Основателни са оплакванията за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост на изводите на съда в тази част на решението. Липсва, както препис с отбелязване за евентуално влизане в сила на решение №8229/29.12.2014 г. по адм. дело №1736/2014 г. на АССГ, така и фактически констатации за изчисляване размера на обезщетението за периода 01.08.2011 г. - 31.01.2012 г. в него, а именно по коя заповед е взето основното месечно възнаграждение на Х. за база. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл. (приложимата редакция, в сила от 01.07.2012 г.), съгласно която обезщетението се изчислява към момента на признаване на уволнението му за незаконно, за която дата също липсват констатации. В случая предвид исковата претенция не е от значение размера на основната заплата преди този шестмесечен период, а заплатата в един по - късен момент, който не е установен от съда.

Частичната липса на мотиви относно правно релевантни факти, представлява съществено съдопроизводствено нарушение по чл.172а, ал.2 АПК, налагащо отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане в нея, при което да се приемат като писмени доказателства преписи от цитираното решение №8229/29.12.2014 г. по адм. дело №1736/2014 г. на АССГ и доказателства дали е влязло в сила, и да се извършат липсващите фактически констатации, относими към правния спор. В случай, че посоченото решение е влязло в сила, следва и относно него да се прецени дали не е формирало сила на пресъдено нещо, която да преклудира предявяването на процесния иск за 1500 лева, каквато преценка е извършена за друго влязло в сила съдебно решение на страница 3 от обжалваното съдебно решение.

Решението в обжалваната от адв. Ж. част относно определеното му възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е правилно. АССГ е осъдил ИАРА да заплати на адв. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 331, 31 лева, която сума е изчислена съразмерно с уважената част от предявените искове. Същата съответства и на критериите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С - 438/2022, което е задължително за съдилищата в РБългария.

Предвид изхода на делото в обжалваните части, в които е оставено в сила решението няма възможност за присъждане на разноски на двамата касационни жалбоподатели, включително и адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД на адвокат Живков на Х. в качеството му на ответник по касация, тъй като Х. не е направил разноски в това си качество, а осъждането на насрещната страна за разноски е една от материалноправните предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 ЗЗД. За претендираните разноски, юрисконсултско и адвокатско възнаграждение за частта от спора, в която решението се отменя и делото се връща за ново произнасяне, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото в тази част на основание чл.226, ал.3 АПК и като вземе предвид изхода на делото по същество на спора.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК и чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ частта от решение № 5733/29.09.2023 г. по адм. дело №226/2021 г. на Административен съд - София - град, с която е отхвърлен иска на Н. Г. Х. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за сумата 1500 лева, представляваща вреда от неактуализиране на основното му месечно възнаграждение, определено в заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. за заемане на длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА, при изчисляване на обезщетение съгласно чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.)за шестмесечен период (01.08.2011 г. - 31.01.2012 г.) съгласно решение №8229/29.12.2014 г. по адм. дело №1736/2014 г. на АССГ.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част със задължителни указания в мотивите на съдебното решение.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА