5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1546

гр. София, 01.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3077 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Университет за национално и световно стопанство [населено място] /УНСС/, чрез адв. С. Г. от САК, против въззивно решение № 1485/23.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3118/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20196311/11.10.2021 г., по гр. д. № 9392/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Д. И. Т., извършено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО със Заповед № ЧР-1345/13.05.2020 г. на Ректора на УНСС и е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. И. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в катедра „Икономика на туризма“ кум факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон и необоснованост, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „Поражда ли правно действие заповедта за прекратяване на трудовия договор, с достигане на изявлението на работодателя до посочения от служителя негов адрес?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички приложени по делото писмени доказателства, в това число и да изложи мотиви, защо не кредитира определено такова?“; 3. „При наличието на специален закон, който урежда реда за констатиране на наличие на невъзможност да се осигури преподавателска заетост, допустимо ли е приложението на общия такъв по аналогия?“ и 4. „Допустима ли е намеса в академичното самоуправление, в хипотезата на прекратяване на трудов договор по реда на чл.58, ал.1, т.3 от ЗВО, чрез незачитане на предприетия от колективен орган на управление начин на организация на учебния процес, установен с влязъл в сила административен акт?“. По отношение на първите три въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос се сочи противоречие с: решение № 226/30.10.2017 г. по гр. д. № 4471/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 39/27.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 35/07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, IV г. о.; по втория въпрос се сочи противоречие с: Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС; решение № 493/05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о.; решение № 13/24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС, I г. о.; а по третия въпрос с: решение № 55/07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 1725/07.01.2004 г. по гр. д. № 1032/2002 г. на ВКС, III г. о. По отношение на поставения четвърти въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Д. И. Т., е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че не било спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, като Д. И. Т., към момента на уволнението заемала академичната длъжност „доцент“ по „Икономика и управление (туристически ресурси)“ в катедра „Икономика на туризма“ кум факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС. Със заповед № ЧР–1345/13.05.2020 г. било прекратил трудово правоотношение с ищцата на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, основана на решение на катедрения съвет от 24.04.2020 г. към катедра „Икономика на туризма“, с което се констатира невъзможността да й се осигури изпълнение на преподавателската дейност.

Спорът между тях бил, дали ищцата е упражнила правото си да обжалва уволнението в предвидения двумесечен давностен срок, като и да ли са налице материалноправните предпоставки на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО за прекратяване на процесното трудово правоотношение.

За да приеме, че двумесечният срок за предявяването на исковете е спазен, въззивният състав е посочил, че по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ правоотношението между страните се счита за прекратено от момента, в който служителят е получил писмено изявление за прекратяване на договора, а това е станало, след като ищцата получила писменото изявление от работодателя с изходяща дата 28.01.2021 г., и на 11.02.2021 г. е получила нотариалната покана касаеща заповедта за уволнение. Прието е, че посочения от ищцата адрес за кореспонденция с работодателя бил [населено място], кв., [улица], ет. , като в писмено становище ищцата признала, че не живее на този адрес, а там пребивават наематели, които редовно получават и предават съобщения адресирани до нея. На същия адрес бил направен предходен опит за връчване на заповедта за уволнение, чрез нотариална покана, като нотариусът удостоверил, че адресът е посетен на 04.06.2020 г., на 19.06.2020 г. и 28.06.2020 г., но адресатът не е намерен, поради което е залепено уведомление на основание чл. 47 ГПК и бил съставен и констативен протокол на 14.07.2020г. Това връчване е прието за нередовно от съда, като извършено в нарушение на чл. 47 ГПК.

Съдът е посочил, че ищцата от 19.05.2005 г. заемала академичната длъжност „доцент“, като преподавала шест учебни дисциплини към специалността „Туризъм“: 1. Анализ на туристическата дейност; 2. Ресурна осигуреност на териториалните комплекси; 3. География на туризма; 4. Туристически ресурси; 5. Рекреационен туризъм и 6. Хотелиерство и ресторантьорство. С решение на академичния съвет от 14.07.2004 г. специалността се преименувала в „Икономика на туризма“, като бил утвърден нов учебен план, в който първите пет от изброените лекционни курсове са отпаднали от програмата. Безспорно между страните било обстоятелство, че ищцата в периода от 01.01.2007 г. до 11.09.2015 г. ползвала различни видове отпуск. С уведомления от 16.09.2014 г. и от 17.09.2015 г., тя сезирала ректора на УНСС, че желае ефективно да се включи отново към преподавателската дейност във факултета, след разрешен творчески отпуск и твърдяла, че към 2014 г. и 2015 г. дисциплините по които преподава не са били включени в учебния план и разписанието на катедрата.

От представените справки и таблици за аудиторна и извънаудиторна заетост на преподавателите в катедра „Икономика на туризма“ се установило, че ищцата за периода от 2012 г. до 2019 г. не е водила нито упражнения, нито лекции. За нея не бил изготвен и приет индивидуален план и индивидуален отчет, които следвало да се приемат на годишна база. Тя не участвала и в провеждано на изпити със студентите и в издаването на учебници и учебни помагала. Въз основа на посоченото въззивният съд е направил извод, че за този период ищцата не е осъществявала преподавателска дейност по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО вр. чл. 2б, ал. 2, т. 2 от Закона за развитие академичния състав в Р. Б.

С решение на Академичния съвет от 10.07.2019 г., бил приет нов учебен план, според който в учебната програма на катедра „Икономика на туризма“ присъствала единствено учебната дисциплина „Хотелиерство и ресторантьорство“, която ищцата преподавала преди приетото изменение.

Съдът е установил сходство между наименованията на преподавани от ищцата дисциплини и такива включени в последния учебен план: между „Анализ на туристическата дейност“ и „Анализ на туристическия потенциал в дестинациите“ и между „Рекреационен туризъм“ и „Проектиране на рекреационни комплекси“. Прието е от въззивния състав, че по аналогия следва да се приложат правилата, действащи при съкращаване на щата по КТ, като в случая, за да е налице обективна невъзможност да се възложи преподавателска дейност на ищцата, трябвало не само съответните дисциплини да са премахнати от учебния план, но и същите да не са преименувани в сходни такива с еднакъв или подобен предмет на изследване. Посочено е, че дори и с часовете по трите дисциплини, ищцата нямало да може да покрие минималните изисквания за аудиторна заетост съгласно чл. 117, ал. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС от 560 часа годишно, включваща 200 часа лекции или 400 часа упражнения и 160 часа извънаудиторна заетост. При сбора на трите дисциплини ищцата щяла да има 90 часа лекции, което съгласно правилника било равно на 180 часа аудиторна заетост, а заедно с упражненията от същите дисциплини би сформирала обща аудиторна натовареност в размер на 270 часа (180 часа лекции плюс 90 часа упражнения), а минимумът, който следвало да покрие бил 400 часа. Изменението на учебния план от 2019 г. било извършено законосъобразно от Академичния съвет, след решение на катедрения съвет от 27.05.2019г., съответно на Факултетния съвет от 02.07.2019г. С отпадането от учебния план на преподавани от ищцата дисциплини, се създала обективна невъзможност на същата да се възложат необходимия минимален брой часове аудиторна и извънаудиторна заетост и по този начин да й се осигури изпълнение на преподавателската дейност по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. Посочено е, че по аргумент то чл. 117, ал.4 ПУДУНСС вр. чл. 124 КТ, вр. 127 КТ, катедреният съвет имал право и задължение да възложи на конкретния преподавател индивидуално определен обем нормативна и наднормативна аудиторна и извънаудиторна заетост. Правомощие на същия било и да разпределя учебно-преподавателската дейност между членовете на катедрата и да взема решения във връзка с учебните планове и програми, аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 45, ал. 6, т. 3, т. 4 от Правилника за дейността на университета за национално и световно стопанство. По делото било установено, че ищцата имала нулева заетост през периода 2008 г. - 2020 г., а решението на катедрения съвет, с което само била констатирана невъзможността да й се осигури изпълнение на преподавателската дейност, било взето при необходимия кворум и мнозинство, аргумент от чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от ПДУНСС.

Според приетото от въззивния съд, разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО касаела единствено пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност. Посочено е, че обстоятелството, че с преподаването само по дисциплината „Хотелиерство и ресторантьорство“ няма да се покрият необходимия минимален брой часове аудиторна заетост съгласно чл. 117, ал. 2 от ПУДУНСС, не водел до извод, че е налице невъзможност за изпълнение на преподавателската дейност. В този случай, според мотивите на съда, ищцата би получава единствено по-ниско възнаграждение за извършената преподавателска дейност, тъй като не можело да бъде осигурено изпълнение на минималния брой часове аудиторна заетост. Допълнително катедрата имала и възможност да включи ищцата в преподавателската дейност, като възложи на същата извънаудиторна заетост, като участие в изпитни комисии, подготовка на докторанти, създаване на учебници и учебни помагала. От посоченото следвал извод, че не били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение, което от своя страна обуславяло основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен от съда въпрос: При наличието на специален закон - чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, който урежда реда за прекратяването на трудовото правоотношение с член на академичния състав при наличие на невъзможност да се осигури преподавателска заетост, допустимо ли е приложението на общия такъв - КТ по аналогия?, за проверка за противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че първия и втория въпроси в изложението на касатора представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, т. е. – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното решение, по които съдът ще се произнесе с решението по делото, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 1485/23.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3118/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Университет за национално и световно стопанство [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 80 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.