О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60729
София, 26.10.2021 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1792 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез процесуален представител адв. П. Г., против решение № 260057/19.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 840/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 869/14.08.2020 г. по гр. д. № 3243/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за отхвърляне на предявените от Д. Г. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове за заплащане на обезщетение за претърпени в резултат от незаконно обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. второ, във връзка с ал. 1 НК и за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК по ДП № 57/2013 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр. пр. № 3833/2012 г. на ОП - Пазарджик, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.07.2014 г. на ОП - Пазарджик, поради това, че деянието не е престъпление, неимуществени вреди за разликата над присъдените 5000 лв. до претендираните 10 000 лв., ведно със законната лихва от 08.08.2014 г. до окончателното изплащане и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие – гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал. 12, №[ЕИК] и боеприпаси – на стойност общо 698,40 лв., както и 360 лв. заплатен размер на членския внос към Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б. в писмен отговор, подаден чрез прокурор С. Я., излага съображения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в частта срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди, тъй като същият съгласно допуснатото изменение е предявен за сумата от общо 1058,40 лв., т. е. е под предвидения размер в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
По делото е установено, че с постановление от 12.11.2013 г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик е образувано досъдебно производство срещу Д. Г. Д. за това, че през 2013 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б.„а” НК, заемащо отговорно служебно положение – главен архитект на [община], не бил изпълнил служебните си задължения по чл. 148 и чл. 149 ЗУТ, тъй като не бил издал разрешение за строеж с цел да причини другиму – на „Реджи ГГ” ЕООД – вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. второ, във връзка с ал.1 НК и за това, че през 2013 г. в [населено място] попречил или осуетил изпълнението на съдебно решение № 246/22.02.2013 г. по АХД № 886/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, влязло в сила на 22.04.2013 г. – престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. С решение рег. № 527/17.12.2013 г. на Началника на 01 РУ „Полиция“, на основание чл. 153, т. 6, чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал.1, т. 2, предл. второ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, във връзка с образувано ДП № 57/2013 г. по описа на сектор ПИП на ОД на МВР - Пазарджик за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 282, ал. 1 НК срещу Д. Г. Д., са отнети разрешение за съхранение № 22/2011 г. и разрешение за носене на ловно оръжие АЛ166302/2012 г., издадени от 01 РУП Пловдив на ищеца, като е иззета гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал. 12, №[ЕИК] с боеприпаси към нея. С постановление от 25.07.2014 г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик наказателното производство против ищеца е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание чл. 199, във вр. с чл. 243, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Въззивният съд е приел, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, като в нито един момент от висящността му ищецът не е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление. Същевременно начинът, по който са описани съставите на двете престъпления – по чл. 282, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 и по чл. 296, ал. 1 НК в постановлението за образуване на досъдебното производство с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, както и посочването, че производството се води срещу Д. Г. Д., не оставят никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител на престъпленията, тъй като същият се сочи като автор на описаните от прокурора престъпни деяния. Наказателното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, което обстоятелство обосновава незаконността на обвинението и е основание за ангажиране на отговорността на държавата за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат от незаконното обвинение. Предвид незаконното обвинение в извършване на престъпление Д. Г. Д. е търпял неимуществени вреди, изразили се в психически страдания, стрес и притеснение във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. В случая се касае за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо търпи, а и те се установяват от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелите Г., Р. и Г., които свидетелстват, че след образуване на наказателното производство ишецът е бил отпаднал и притеснен, започнал да пие успокоителни, защото си загубил съня. След като му отнели оръжието – той е ловец – се чувствал като престъпник пред останалите ловци. Поне около половин година бил „извън релси“, не знаел къде се намира, притеснявал се, че го гледат със съмнение, а той бил държавен служител – главен архитект на [община]. Д. Г. Д. бил дружелюбен човек, сигурен като поведение, но станал плах и нерешителен, започнал да изпитва физически болки по тялото си, получил подагра, променило се отношението му към живота. Изобщо настъпила промяна в характера му. Бил запален ловец и имал много приятели в ловната дружинка, но изпитвал голямо неудобство да обяснява защо е без пушка и това го принудило да не ходи активно на лов. Въззивният съд е изложил, че към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил главен архитект на [община], което го определя като публична личност. Не може да бъде отречено, че е накърнено доброто му име в обществото, както и, че воденото производство, по което на практика са му били вменени две престъпления е предизвикало отрицателни емоции у него, като е установено от свидетелските показания, в по-голямата си част негативните му емоции, са вследствие на отнемането на ловното му оръжие и, че не могъл да ловува. От друга страна, не може да се игнорира факта, че реално наказателното производство до неговото прекратяване е продължила малко над 8 месеца. Наведени са доводи, за влошено здравословно състояние изразено във високо кръвно налягане, повишен хорестерол, нарушена имунна система и алергии, но писмени доказателства в тази насока не са налице. Ето защо, на Д. Г. Д. се следва обезщетение за причинените неимуществени вреди именно в размера определен от първоинстанционния съд: 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, считано от 08.08.2014 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
Поставените въпроси: 1. „Аминистративният орган /в случая началникът на 1-во РУ на МВР Пловдив/ по своя преценка ли е постановил Решението за изземване на разрешение за съхранение № 22/2011 г., разрешение за носене на ловно оръжие АЛ166302/2012 г. издадени от 01 РУП Пловдив, както и изземване самата глаткоцевна ловна пушка „ИЖ 27 ЕМ”, кал. 12, №*** с боеприпаси към нея, или е бил обвързан и длъжен да стори това при наличие за постановление за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ хаактер срещу лицето – титуляр на посочените адм. актове?“; 2. „Действа ли в условията на обвързана компетентност, по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 3/2004 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началникът на 1-во РУ на МВР Пловдив при получаване на прокурорско постановление за образуване на нак. производство срещу определено лице за извършено престъпление от общ характер при постановяване на актовете по чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗОБВВПИ?“; 3. „При образуване на досъдебно производство срещу определено лице за извършено престъпление от общ характер, то постановлението за образуване на Прокуратурата достатъчно основание ли е за органите на МВР да отнемат, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, огнестрелно оръжие, респ. на разрешително за съхранение и носене на оръжие, или законът им е предоставил възможност да преценяват, дали престъплението, за което е образувано нак. производство визира подобни последици или не и на тази преценка да аргументират постановяването на адм. акт?“ и 4. „Следва ли в тази хипотеза прокурора, който е постановил постановлението за образуване на нак. производство срещу определено лице за извършено престъпление от общ характер да издава и друг нарочен акт, адресиран до органите на МВР за приложението на чл. 153, т. 6, чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ?“, се отнасят до изводите на въззивния съд по иска за имуществени вреди и предвид недопустимостта на касационната жалба в тази част не следва да се обсъждат.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Следва ли при определяне размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди наред, с обсъдените обстоятелства в мотивите на решението, съдът да вземе предвид задължително и следните обективно съществуващи обстоятелства: вида и тежестта на престъплението, обществено-икономическата конюктура в страната; обстоятелството, че лицето към датата на образуване на нак. производството е държавен служител; отнемането на разрешението за съхранение и носене на ловно оръжие и самото ловно оръжие? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2 от ЗОДОВ как се прилага обществения критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД?“. Сочи, че въпросите са разрешен в противоречие с приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 150/20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 123/23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, III г. о. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Не може да се приеме, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите не може да бъде споделена. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида и тежестта на престъплението, обстоятелството, че ищецът към датата на образуване на наказателното производството е бил държавен служител – главен архитект в [община], че в следствие на образуваното досъдебно производство срещу него му е отнето разрешението за съхранение и носене на ловно оръжие и самото ловно оръжие, както и обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по въпросите, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Д. Г. Д., в частта й против решение № 260057/19.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 840/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 869/14.08.2020 г. по гр. д. № 3243/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие – гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал. 12, №*** и боеприпаси – на стойност общо 698,40 лв., както и 360 лв. заплатен размер на членския внос към Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018 г. и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. д. № 1792/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260057/19.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 840/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик – в останалата част.
Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определението за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: