О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1181

София, 04.12.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1193/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД, [населено място]/н/, чрез управителя С. М., срещу определение № 162 от 19.04.2023 г. по в. ч.т. д. № 238/2023 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба-„С.Г.Груп“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв.В. В. е на становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 479 от 23.02.2023 г. по т. д. № 249/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което подадената чрез управителя на дружеството в несъстоятелност въззивна жалба против първоинстанционното решение е върната като просрочена. За да постанови този резултат, съставът е съобразил, че след влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството, а само се ограничавал обемът им, без да се засяга правоспособността на длъжника и възможността да е носител на права и задължения. Дружеството се лишава от възможността да упражнява правата, на които е носител, тъй като те са подчинени на производството по несъстоятелност и оттук на синдика. Обосновано е, че съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, може да участва чрез неговите органи във всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, но съгласно изричната норма на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ законодателят предоставя единствено на синдика правомощие да завежда и участва в дела на предприятието на длъжника в несъстоятелност. С оглед тези правни изводи е обосновано, че съобщение за първоинстанционното решение е било изпратено законосъобразно единствено на синдика на 07.11.2022 г., поради което подадената от управителя на 20.02.2023 г. въззивна жалба подлежи на връщане, като депозирана след срока за обжалване от нелегитимирано да обжалва лице.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение, от лице, което може да инициира инстанционен контрол, поради естеството на процесуалния спор / с оглед неоснователното възражение на ответника за недопустимост на сезирането/.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е формулирал въпросите: “1. В производства, развиващи се по реда на 637, ал. 5 от Т3 вр. с 637, ал. 6, т. 3 ТЗ процесуалното представителство на несъстоятелния търговец следва да се извършва от синдика на дружеството, тъй като правомощието обаче да завежда дела от името на длъжника и да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника е такова, което в предоставено на синдика по силата на разпоредбата на чл. 658 ал.1 т.7 от ТЗ.“ „2. Следва ли в производство по заведен иск подведен в хипотезата на 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, вр. с чл. 735, ал. 2 ТЗ и чл. 429, ал. 3 ГПК за осъждане на несъстоятелен, търговеца да заплати вземане на кредитор, което вземане е обезпечено с имущество на трети лица, които са предоставили обезпечение на кредитора, призоваването и представителството на несъстоятелния търговец да бъде чрез синдика по арг. от чл.658, ал.1, т. 7 от ТЗ или чрез органния представител?“ „3 .Счита ли се, че искът по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ за касаещ предприятието на несъстоятелния търговец и по арг. от чл.657, ал.1, т.7 от ТЗ синдикът ли представлява несъстоятелния търговец?“, „4. В хипотеза на предявен иск с правно основание 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, чл. 735, ал. 2 ТЗ и чл. 429, ал. 3 ГПК счита ли се, че даденото от трето лице заложен/ипотекарен длъжник за обезпечение на кредитора за част от предприятието на несъстоятелния търговец по смисъла на чл. 15 от ТЗ?“ „5. В производство по реда на предявен иск с правно основание 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, несъстоятелния търговец призоваването и представителството на несъстоятелния търговец следва да бъде чрез синдика по арг. от чл. 657, ал. 1, т.7 от ТЗ или чрез органния представител?“ Сочи, че са налице основанията за допускане на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие по първи въпрос с решение № 115 от 08.05.2015г. гр. д. № 3602 по описа за 2014г. на ІІ г. о; решение № 118 от 29.03.2018 година по т. д. № 2836/2017 година на ВКС, решение № 3142 от 05.03.2014 по адм. дело № 13936/2013, по описа на Върховния административен съд. Въпроси 2-5 вкл. са обосновани като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Алтернативно поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалвания акт.

В обосноваване за защитната си теза, частният касатор поддържа, че макар и лишени от своите правомощия, органите на дружеството запазват процесуална дееспособност и са легитимирани да участват пълноправно в съдебните производства. С оглед това счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е връчил препис от първоинстанционното решение на управителя на дружеството за организиране на защитата му. Поддържа, че предявеният иск не бил отменителен иск, а такъв по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, чл. 735, ал. 2 ТЗ и чл. 429, ал. 3 ГПК, поради което правомощията на синдика не се разпростират върху това производство, с оглед обстоятелството, че се касае за изпълнение върху имущество на трети лица, дадено в обезпечение към ищеца-кредитор – с други думи към имущество, попадащо извън масата на несъстоятелността.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Частният касатор не обосновава наличие на предпоставки за допускане на обжалвания акт на Пловдивски апелативен съд до касационно обжалване.

Поставените от частния касатор въпроси – първият, от които е просто фрагмент от мотивите на определението – не са релевантни, съобразно разрешенията, дадени с т. 1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава. Законосъобразността на първоинстанционния акт е изведена от характера на производството /типично исково производство, образувано по предявен осъдителен иск по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК с материално правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД/, насочено срещу длъжник в несъстоятелност, чиито управителни органи са лишени от правомощия. Съдът не е отрекъл принципната допустимост за извършване на някои, ограничени по силата на изричната правна норма на чл. 635, ал. 3 ТЗ, процесуални действия от органите на юридическото лице извън производството по несъстоятелност. Не са обсъждани предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като нормата има процесуалноправен характер и противно на защитната теза на касатора не съставлява правно основание на отделен иск, а е предпоставка за образуване на производство с предмет парични вземания, дължими от дружеството в несъстоятелност, ако същите са обезпечени с имущество на трети лица. Въззивният съд е посочил, че предмет на т. д. № 249/2022 г. на Пловдивски окръжен съд не е иск, по който е допустимо участието на дружеството в несъстоятелност, чрез неговите лишени от правомощия органи. Формулираните въпроси са с некоректно посочване на правните норми, като частният касатор вероятно е смесил разпоредбите за освобождаване на синдика /чл. 657 ТЗ/ с тези, регламентиращи правомощията му /чл. 658 ТЗ/. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.

Освен това и за пълнота следва да се отбележи, че не може да бъде направен и извод за наличие на обоснован допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /предвид соченото от жалбоподателя противоречие с решения на ВКС и ВАС/. Посочените по-горе решения на ВКС не представляват съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като и двете са постановени в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение /чл.307 ал.2 вр. чл.303 от ГПК/. Поради това следва да се приеме, че релевираната от частния жалбоподател съдебна практика е неприложима към настоящото производство /определение № 546/13.12.2016 г. по ч. т.д. № 1673/2016 г. на I т. о., определение № 948/30.12.2013 г. по ч. т.д. № 3866/2013 г. на I т. о. и др./. Приложеното решение на Върховния административен съд по арг. от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въобще не е в състояние да обоснове допускане до касационно обжалване на въззивен акт в гражданското съдопроизводство.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предполага частният касатор да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. Касаторът не развива доводи по нито една от посочените хипотези, като не въвежда и не твърди непълнота, респективно неяснота на приложена правна норма, нуждаеща се от тълкуване, нито е разглеждал неправилно или неточно формирана съдебна практика. Или същият не обосновава поддържаното от него основание, нито установява наличието му. При формулиране на въпросите и при формалното позоваване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът не държи сметка, че по тези въпроси е налице трайно формирана съдебна практика, която въззивната инстанция изцяло е съобразила при формиране на правните си доводи. Съгласно тази практика, с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ. Последната регламентира ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела. Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Това е общото правило, нормата на чл.635,ал.3 ТЗ е изключение и не следва да се тълкува разширително /определение № 203/19.05.2021 г. по ч. т.д. № 899/2021 г. на I т. о., определение № 125/02.03.2021 г. по ч. т.д. № 1990/2020 г. на II т. о., определение № 830/30.12.2014 г. по ч. т.д. № 2704/2014 г. на II т. о. и др/.

Касаторът е поддържал и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез повторно излагане на разбирането си относно правомощията на синдика, като е обоснована неправилност на приетото от съда по отношение правомощията на органите на дружеството и лаконично е обоснована защитната й теза разгледана подробно по-горе. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези.

Оплакванията на частния касатор за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 162 от 19.04.2023 г. по в. ч.т. д. № 238/2023 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: