О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452

София, 01.02. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3173 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Б. П., чрез адв. И. и адв.Ц. против решение № 110/03.04.2023 г. по в. гр. д. № 99/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което след отмяна на решение № от 29.12.2022 г. на Районен съд Русе, постановено по гр. д. № 3418/2022 г., предявените от касатора против ОУ „И. В.“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по приложението на чл.146 ГПК, тъй като в мотивите на решението изрично е приел, че първата инстанция неправилно е приела чия е доказателствената тежест при позоваване на синдикална защита в случаите когато са налице повече от един секретар на организацията, като решаващо в мотивите на решението си, е приел, че в този случай позоваващият се на закрила следва да докаже, че на него са възложени основните функции предвид легалната дефиниция, дадена в §1, т.6 от ДР на КТ. Въпреки, че във въззивната жалба на ответника са били налице оплаквания във връзка с разпределената от първата инстанция в доклада на делото доказателствена тежест относно това обстоятелство, въззивният съд не е изпълнил задължението си да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест относно посочения факт и съответно не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства и с оглед на тези указания да даде възможност на страните да ангажират доказателства. На следващо място се поддържа, че въззивният съд е допуснал и нарушение на императивната норма на чл.333 КТ, както и на нормата на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Изложени са и доводи за необоснованост на изводите на съда относно наличието на елементите от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ Когато първата инстанция не е дала указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, в нарушение на разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, следва ли въззивният съд да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдяните факти не сочат доказателства; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страните възражения и доводи, направени пред първата инстанция, ако тази инстанция не се е произнесла по тях, тъй като не е решила спора относно законността на уволнението по същество, тъй като е приела, че е налице процедурно нарушение; 4/ Длъжен ли е работодателят да иска съгласие на синдикалната организация в хипотезите на чл.333 КТ, ако му е известно, че синдикалната организация има повече от един секретар; 5/ Компетентен ли е съда сам да преформулира липсващите качества на работника, посочени в заповедта; 6/ Налице ли е основание за прилагане на хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, ако посочените в заповедта качества не се отразяват върху изпълнението на трудовите функции на работника; 7/ Как следва да се определи „трайната“ липса на качества, необходими за изпълнение на възложената работа; По така поставените въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК – конкретно посочени в изложението.

Насрещната страна – ОУ „И. В.“, [населено място], чрез адв. З., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 КТ за допускане на касационно обжалване. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, изложени в касационната жалба.

За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приел, че ищцата се ползва със синдикална защита по чл.333, ал.3 КТ като член на синдикалното ръководство, въпреки че в представените по делото писмени доказателства е посочено, че синдикалната организация има трима секретари, чиито функции не са разграничени, а ищцата е посочена на второ място. Посочил е, че в отговора на исковата молба работодателят е оспорил наличието на синдикална закрила с довода, че ищцата няма качеството на „първи“ или „организационен“ секретар, който довод се поддържа и във въззивната жалба. Въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай, в доказателствената тежест на работодателя е да установи спазването на процедурата, визирана в чл.333, ал.3 КТ, както и че за последният съществува задължение да прояви активност и да поиска информация от синдикалната организация, вкл. да издири кой от няколкото избрани секретари се ползва със закрила, съответно да поиска предварително съгласие за уволнение на ползващото се лице и едва след изпълнение на това задължение да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение. Решаващо въззивният съд се е произнесъл, че при наличие на данни за повече от един секретари на синдикалната организация без разграничение на функциите им и при изрично оспорване от страна на работодателя на обстоятелството, че ищцата се ползва със синдикална защита, в доказателствената тежест на последната е да установи по делото, че има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар, за което последната не е навела твърдения и не е представила доказателства. Като е приел, че изводът на първата инстанция за незаконност на уволнението поради неспазване на процедурата по чл.333, ал.3 КТ е неправилен, въззивният съд е разгледал спора по същество и е приел, че в конкретния случай уволнението е законно, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на основанието на чл.328, ал.1, т.5 КТ и доколкото ищцата не е доказала наведеното от нея в исковата молба твърдение, че е налице злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл.8 КТ.

Във въззивната жалба на ответника, се съдържа изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, но нито в определението по чл.267 ГПК, нито в първото открито съдебно заседание въззивният съд е предприел действия съобразно задължителните указания дадени с т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като едва с въззивното решение е приел, че наведения от ответника във въззивната му жалба довод за допуснато процесуално задължение във връзка с разпределената между страните доказателствена тежест в доклада на делото, е основателен и че тежестта на доказване на факта, че има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар при наличие на трима избрани, е в тежест на ищцата.

При така изложените решаващи мотиви на въззивният съд, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия повдигнат процесуалноправен въпрос, който отговаря на общия и допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преформулиран от настоящия състав на ВКС, въпросът е какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, при наведени с въззивната жалба или отговора оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК. Обжалването следва да се допусна на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери налице ли е противоречие със задължителната практика на ВКС – т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, както и съдебната практиката на ВКС, обективирана в посоченото в изложението решение по т. д. № 1724/2020 г. на I т. о. и цитираните в него решения по чл.290 ГПК.

Касаторът не дължи държавна такса за касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110/03.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 99/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: