Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 11683/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Р., против Решение № 246/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 118 по описа за 2023 г. на Административен съд – Смолян. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт (РА) № Р–16002122003575–091–001/20.12.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 90/16.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че от В. Р. са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени приходи от осъществявана търговска дейност, които не са декларирани в пълен размер, а за 2019 г. липсват декларирани такива. Оспорва подхода на вещото лице при определянето на разходите, като посочва, че липсват данни за обосновани разходи на лицето, а облагането в РА е извършено по аналог. Според касатора неправилно в ССчЕ са приспаднати от реализираните приходи стойности по доставки с наложен платеж, но с подател съпругът на РЛ. В подробни съображения оспорва и отмяната на установените допълнителни задължения за осигурителни вноски. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба – В. И. Р., притежаваща [ЕГН], я е оспорила чрез адв. К., с доводи, изложени в писмен отговор и писмена защита. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. По основателността на жалбата касационният съдебен състав съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Смолян е бил РА № Р–16002122003575–091–001/20.12.2022 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 90/16.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на В. И. Р. допълнително са установени задължения в размер на 12 314,66 лв. и лихви в размер на 1 472,72 лв., произтичащи от задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; вноски за ДОО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; вноски за ЗО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; непризнат данъчен кредит и начислен ДДС по ЗДДС. По делото е установено следното: Р. е извършвала онлайн продажби на дрехи чрез куриерски услуги; не е била регистрирана като ЕТ; физическото лице е собственик на капитала на ЕООД, но не е обявена дейност чрез дружеството. Органите по приходите установяват, че считано от 22.01.2022 г., тя е трябвало да се регистрира по ЗДДС, но същата не е подала заявление за регистрация и не е водила счетоводна отчетност по ЗДДС. От справките, изискани от „Е. Е. ООД, се установява, че за 2019 г. получените суми са 3 515 лв. За 2020 г. общо получените суми са 30 318,40 лв. като цялата сума е получена с наложен платеж. За 2021 г. общо получената сума е 51 011,10лв., като от тях получени парични преводи 125 лв. и получени с наложен платеж 50 886,10лв. За 2022 г. общо получената сума е 40 726,96 лв. Според данъчния орган към 31.12.2021 г. Р. за 12 месеца е реализирала оборот 51 011,10 лв. като не е подала заявление за регистрация до 17.01.2022 г. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС на 17.06.2022 г., връчен същия ден. Данъчният орган е посочил, че от 22.01.2022 г. до 17.06.2022 г. тя дължи ДДС за извършените от нея облагаеми доставки. Посочено е в РД, че за трите години – 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но за 2019 г. не са декларирани приходи от търговска дейност, а за другите години са в по-малък размер. Данъчният орган е счел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.1, 2 и 4 ДОПК. Органите по приходите са приели, че за правилното определяне на признатите разходи при ревизията се взема предвид средната стойност от средните надценки, прилагани от дружества със сходна дейност. Дружествата са „Лилаво БГ“ ЕООД, „Едрехи 2016“ ЕООД и „Онлайнадрес“ ЕООД. Средният процент надценка е изчислен на 52% за 2019 г., 35% за 2020 г. и 39% за 2021 г. През данъчен период м.06 и м.07.2022 г. лицето е включило в дневника за покупки и е ползвало данъчен кредит по 190 фактури, които са издадени преди датата на регистрация през периода м.01 - м.05.2022 г., като от тях 71 са от „Е. Е. ООД за куриерски услуги. Направен е извод, че тъй като лицето не представя фактури за покупка на стоките и не е посочило мястото на съхранение на стоките, то не отговаря на чл. 74, ал.1 вр. чл. 69 и чл. 71 ЗДДС. Посочено е, че реализирания оборот за периода 22.01.2022 - 31.05.2022 г. е 34 931,96 лв. и че следващият се ДДС в размер на 5 821,98 лв. е начислен в по-малък размер – 5 683,66 лв. Във връзка с гореизложеното са установени допълните задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, като обективно и компетентно изготвено. За да отмени процесния РА административният съд е приел, че таблиците и справките, представени от „Е. Е. ООД, в които е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, не е достатъчно доказателство, което да обоснове извод за наличието на укрити приходи от продажби. Според съда първичните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис, което не е сторено. Доколкото по делото съдът е кредитирал изцяло изготвената ССчЕ е приел, че административният орган не е включил и всички разходи, свързани с извършваната дейност.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Касационната жалба е основателна. Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства, че ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез „Е. Е. ООД, които доставки са му заплащани чрез наложен платеж или парични преводи. Установеното по време на ревизията е възприето в съвкупната му преценка, като реализиране на укрити приходи, поради което тя е осъществена по особения ред на ДОПК. Спорен е и въпроса касателно размера на приходите/доходите. При поискване оригинала на първичните счетоводни документи по реда на чл. 183 от ГПК, страната е длъжна да го представи или да депозира официално заверен препис на документа. Неизпълнение на това задължение има за последица изключването му от доказателствения материал по делото. Видно е, че при правилно разпределена доказателствена тежест, Р. не е поискала представянето на оригиналите на документите съгласно чл. 183 от ГПК. Тя фактически не е и оспорила извършването на продажби, изпращането на стоките чрез „Еконт експрес“ ООД, както и заплащането чрез наложен платеж. Поради това, настоящият съдебен състав счита за доказано във връзка с целите на данъчното облагане, че в разглеждания казус е налице укриване на доходи, съответно органът по приходите законосъобразно е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК. Събраните доказателства по безспорен начин установявават, че извършените онлайн продажби са осъществени през процесния период и, че получените парични суми от тези продажби не са декларирани в пълен размер, не са обложени с данък, поради което са обосновани констатациите на ревизиращите органи за наличие на недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от РЛ в интернет.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК органите по приходите са извършили конкретен анализ на относимите обстоятелства и са определили данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС. Ревизираното лице не е ангажирало по делото документи относно покупката на стоките и направените разходи във връзка с извършваната търговска дейност. Съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В. Р. не е представила или посочила доказателства, обосноваващи различен извод касателно признатите разходи, от установеното при ревизията. Като се има предвид определените при ревизията размери на получените парични средства от продажбата на стоки чрез посоченото куриерско дружество и фактът, че реализираният от продажбата на тези стоки оборот надхвърля сумата от 50 000 лв. към 31.12.2021 г., то законосъобразно са установени и произтичащите от това задължения необходимост от регистрация по ЗДДС и начисляването на ДДС, считано от 22.01.2022 година. По отношение претендираното право на данъчен кредит по фактури, издадени преди регистрацията на Р. по ЗДДС, следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 74, ал.2 от ЗДДС, ПДК възниква само за наличните активи към датата на регистрацията, за които са налице всички условия, изброени в разпоредбата. За същите, както е констатирано в хода на ревизионното производство, не е доказано да са налични. В. Р. е извършвала и трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски в качеството й на самоосигуряващо се лице, върху дохода, изчислен по реда на чл.122-124 от ДОПК. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях правилно е установен съгласно КСО и ЗЗО. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена за разноски.

С оглед на резултата по спора и направеното искане от касационния жалбоподател, в полза на на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени извършените разноски, включващи държавна такса в размер на 110,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 3 281,72 лева. Общо за двете инстанции Р. следва да бъде осъдена да заплати на НАП разноски в размер на 3 392,02 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 246/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 118 по описа за 2023 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменен Ревизионен акт № Р–16002122003575–091–001/20.12.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 90/16.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП и в частта, в която НАП е осъдена за разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. Р. срещу оспорения Ревизионен акт № Р–16002122003575–091–001/20.12.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 90/16.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА В. И. Р., притежаваща [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София, разноски в размер на 3 392,02 лв. (три хиляди триста деветдесет и два лева и две стотинки) за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ