Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 11852/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна, чрез юрк. М., срещу решение № 1345 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 529/2023 г. на Административен съд – Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че доставчиците не разполагат с кадрова и техническа обезпеченост да извършат доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че е над установения съгласно Наредба №1/2004 г. минимум.

Ответникът – „Ч. К. С. ЕООД, през адв. А. в депозиран по делото писмен отговор, както и в проведеното о. с.з., изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. заявява подробно становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

С оспореното решение АС - Варна е отменил РА № Р-03000322002048-091-001/28.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 294/20.02.2023 г. на директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2021 г., м. 11.2021 г. и м. 12.2021 г., в общ размер на 54 335 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6 342,99 лв. по фактури, издадени от „Р. С. 1920“ ЕООД, „Стилар 20” ЕООД и „Найс билдинг БГ“ ЕООД с предмет СМР и различни по вид строителни материали.

За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е извършил подробен анализ на представените доказателства, въз основа на който е обосновал извод за реалност на декларираните доставки на стоки и услуги. Изложил е мотиви, че се доказва, както извършването на конкретни СМР по вид и количество, така и транспортирането, предаването и влагането на стоките /ламарина, инструменти, медни тръби, кабели/ в последващи облагаеми доставки. Относно твърденията на приходния орган за недоказан произход на стоките от предходни доставчици е прието, че правнорелевантни са доставките между прекия доставчик и крайния получател. По делото е приета и ССЕ, неоспорена от страните, която констатира, че в счетоводството на „Ч. К. С. ЕООД се установява връзка между отчетените доставки и последващите разходи, като произходът на стоките е ясен, тъй като са документирани със задължителен първичен документ по ЗСч и са налице и други съпътстващи документи – протоколи, спецификации, договори и др. Въз основа на всичко гореизложено първоинстанционният съд е обосновал заключение, че е налице пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по фактурите, издадени от „Р. С. 1920“ ЕООД, „Стилар 20” ЕООД и „Найс билдинг БГ“ ЕООД, с оглед на което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, от които се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит на дружеството по всички фактури, издадени от „Р. С. 1920“ ЕООД, „Стилар 20” ЕООД и „Найс билдинг БГ“ ЕООД. Във връзка със спорните доставки на СМР и различни по вид материали са представени множество доказателства, в т. ч. приемо-предавателни протоколи, спецификации, договори, фискални бонове, товарителници, пътни листа, фактури от предходни доставчици, договор с подизпълнител, които индивидуализират процесните стоки по вид, количество, единична и обща цена, както и конкретизират извършените СМР по вид, обем и място на изпълнение. Всички представени документи са в логическа последователност по между си и от тях се установява цялостния механизъм на извършените доставки, в т. ч. транспортирането и предаването на стоките, техният вид, количество и единична цена, конкретно извършените СМР, обектът на който са изпълнени и тяхното предаване от изпълнител към възложител. Налице са доказателства за облигационните отношения между страните, които съответстват по дати и обем възложени дейности/количество поръчани стоки на предадения резултат впоследствие. Наред с това са налице данни, които се потвърждават и от приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, че с предмета на получените стоки са извършени последващи облагаеми доставки, като вещото лице е установило връзка между отчетените доставки и последващите разходи. Обосновано съдът е приел, че произходът на стоките, изследван от приходния орган по предходни доставки не е правнорелевантен към доставките между прекия доставчик и крайния получател, тъй като това са косвени данни, които не следва да се противопоставят на правото на приспадане на данъчен кредит. Още повече крайният получател на стоките не може да се държи отговорен за неизправности по веригата на предходни доставчици, след като липсват доказателства за данъчна измама. Твърдяната от приходния орган липса на кадрови, материален и технически потенциал у доставчиците да извършат процесните доставки на стоки и услуги също не може да обоснове извод за липса на извършени

доставки. Тези съждения на приходния орган противоречат, както на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото, така и на практиката на СЕС, след като липсват обективни данни за данъчна измама.

Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т. ч. доказателства за облигационните отношения между страните, транспортирането и предаването на стоките, изпълнение на конкретните услуги, осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените стоки и услуги в икономическата дейност на ответника. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на стоки и услуги, издадени от „Р. С. 1920“ ЕООД, „Стилар 20” ЕООД и „Найс билдинг БГ“ ЕООД се опровергават от представените доказателства, а изложените от касатора твърдения за недоказан произход и липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост, не са основание да бъде отказано правото на данъчен кредит, след като липсват доказателства за извършена данъчна измама.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като размерът му е над установения минимум в чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното на страната следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 605,08 лв. /шест хиляди шестстотин и пет лева и осем стотинки/ определен по чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1/2004г., в която сума е включен и данък върху добавената стойност на основание 2а от Наредбата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1345 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 529/2023 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Ч. К. С. ЕООД, [ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 605,08 лв. /шест хиляди шестстотин и пет лева и осем стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА