Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 11899/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт М. П. срещу Решение № 5868/09.10.2023 год., постановено по адм. дело № 8074/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № 513/16.05.2023 год. на председателя на КЗП и в тежест на административния орган са присъдени разноски в размер на 150,00 лева.

Заявено е твърдение за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Развити са доводи за неправилност на направените от първоинстанционния съд изводи за недоказаност на фактите, обосноваващи наличието на фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. По мнение на оспорващия, КЗП е установила, че търговецът Б. Б. ЕООД осъществява състав на административно нарушение прилагане на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП, а именно продава в търговски обект, находящ се в гр. Пловдив, [улица]протеинов бар Cookies and Chocolate, информацията за хранителния състав на който е невярна.

Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоката, включително и информация за нейния състав. В този смисъл и предвид установеното с лабораторни изпитвания несъответствие между количеството въглехидрати, захари и хранителни влакнини, съдържащи се в продукта и тези, отразени на етикета за същите хранителни характеристики се твърди, че от страна на търговеца Б. Б. ЕООД е предоставена невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookiess and Chocolate, предлаган за продажба в магазин находящ се в гр. Пловдив, [улица], в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Развити са доводи, че съгласно информацията, дадена за продукта на опаковката на същия, посредством комбинация от цифрови и буквени символи е заявена хранителна претенция за високо съдържание на протеин, съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 1924/2006 на Европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 год., относно хранителни и здравни претенции за храните, докато в настоящия случай, цялостното представяне на стоката, с надпис High Protein 33% (или високо съдържание на протеин 33%), е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, която се предлага от търговеца. Така направеното представяне на продукта от търговеца, отправящ оферта за покупка се сочи, като възможно да повлияе на решението на потребителя да го закупи.

Според оспорващия, ЗЗП възлага на търговеца, а не на производителя, по ясен и разбираем начин да предостави на потребителя достатъчно информация относно съдържанието на продукта и същата да е вярна, така че потребителя да може да вземе информирано решение да сключи или да не сключва определена сделка с търговеца и доколкото в случая крайният търговец е Б. Б. ЕООД и сделката е осъществена между него и потребителя се претендира имено този търговец да е носител на посоченото задължение и срещу него да е насочена въведената в ЗЗП забрана.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП.

В съдебно заседание, касаторът, чрез представител по пълномощие адв. Г. Й. от Софийска адвокатска колегия поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи.

По делото е постъпила и писмена молба от касатора с формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, до Съда на ЕС, за отговор на следните въпроси:

1. Следва ли да се тълкува, че търговецът който доставя стока за продажба до потребителя, с невярна съществена информация по смисъла на Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, извършва нелоялна търговска практика спрямо потребителя, съгласно чл. 5 от Директивата?

2. Кой е субектът, извършващ нарушението по смисъла на чл. 7, параграф 5 от Директивата, при продажба на стока на потребителя производителят/дистрибуторът или търговецът, който доставя стоката до производителя?

О. Б. Б. ЕООД, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. К. представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като развива доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Формулира искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение заявява твърдение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за неоснователна, като мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

С оспореният първоинстанционен съдебен акт, състав на Административен съд София-град е отменил Заповед № 513/16.05.2023 год. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на Комисията, обективирано в т. 20 от Протокол № 17/04.05.2023г. на КЗП, на Б. Б. ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookies and Chokolate, предлаган за продажба в магазин Билла, находящ се в гр. Пловдив, [улица], в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП.

При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 год., в която са изложени твърдения за изпитани в резултат на консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner чревен дискомфорт и стомашно неразположение, е извършена проверка, на търговски обект магазин Билла, находящ се в гр. Пловдив, [улица], резултатите от която са обективирани в Констативен протокол (КП) № К-2702743/11.04.2023 год.

В хода на проверката е установено, че търговецът предлага за продажба следните видове и количества протеинови барчета с търговска марка Born Winner, както следва: Born Winner протеинов бар Cookies and Chocolate 55 гр. с обявена цена 4,69 лв. 72 опаковки; Born Winner протеинов бар чийзкейк ягода (Strawberry Cheesecake) Active, 60 гр. (2х30гр.) с обявена цена 3,69 лв. 24 опаковки; Born Winner протеинов бар шоко мус (Chocolate Mousse) Gain, 75гр. с обявена цена 4,69 лв. 20 опаковки; Born Winner протеинов бар банан (Banana Milk Shake) Boost, 55 гр. с обявена цена 3,69 лв. 31 опаковки; Born Winner протеинов бар кокос (Coconut) Active, 60 гр. (2х30гр.) с обявена цена 3,69 лв. 31 опаковки; Born Winner протеинов бар бисквити и шоколад (CookiesChocolate) Keto, 60 гр. (2х30гр.) с обявена цена 4,49 лв. 14 опаковки.

Посочено е, че за целите на проверката от всичките видове протеинови барчета Born Winner са закупени по 10 броя. В хода на административното производство са били направени изследвания в лаборатория за изпитване Алименти-Омнилаб при Ди Енд Ви Консулт ООД, относно информацията за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookies and Chocolate. В получените резултати след направеното изследване с протокол № 21223/24.04.2023 год. са установени следните отклонения: съдържание на въглехидрати - по етикет - 8,4гр., а реалната стойност на въглехидрати в продукта - 37,50гр.; съдържание на захари - по етикет- 4,2гр., а реалната стойност захари в продукта - 28,16гр.; съдържание на хранителни влакнини по етикет - 30гр., а реална стойност на хранителни влакнини - 3,53гр.

На 18.05.2023 год. е проведено заседание на Комисията за защита на потребителите, резултатите от което са обективирани в Протокол № 17. Видно от т. 20 на същия, КЗП след обсъждане, с 2 гласа за и 1 глас въздържал се е приела решение, че Б. Б. ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на протеинов бар Cookies and Chocolate предлаган за продажба в магазин Билла, находящ се в гр. Пловдив, [улица], по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, а именно: Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Във връзка с горните фактически обстоятелства, на 16.05.2023 год., председателят на КЗП е постановил Заповед № 513, с която на основание чл. 68д, ал. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в ЗЗП е забранено на Б. Б. ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) при предоставяне на информация за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в продукта протеинов бар Cookies and Chocolate предлаган за продажба в магазин Билла, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Органът е приел, че доколкото при направеното изследване с Протокол № 21223/24.04.2023 год. е установено, че: съдържание на въглехидрати - по етикет - 8,4гр., а реалната стойност на въглехидрати в продукта - 37,50гр.; съдържание на захари - по етикет- 4,2гр., а реалната стойност захари в продукта - 28,16гр.; съдържание на хранителни влакнини по етикет - 30гр., а реална стойност на хранителни влакнини - 3,53гр., то е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика. Формиран е извод, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookies and Chocolate предлаган за продажба в магазин Билла, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Развити са и мотиви, че тъй като относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно установени стандарти, то преценката дали да закупи или не този вид стока на потребителя се основава преди всичко на информацията, която получава за съдържанието на продукта чрез посочените на гърба на опаковката или на място в търговския обект показатели, поради което представената по този начин информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в продукта, въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити посочена е правна квалификация, фактически основания за издаването й, както и доказателствата, въз основа на които същите са установени. Прието е, че в производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби.

Съдът е анализирал посоченото от органа правно основание по чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и установените фактически обстоятелства. Съдът е приел, че спорът се свежда до това дали е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, прилагана в дейността на Б. Б. ЕООД, предвид обстоятелството, че на етикета на протеинов бар Cookies and Chocolate са обявени стойности на въглехидрати, захари и хранителни влакнини, които са различни от лабораторно установените.

След анализ на разпоредбите на 13, т. 2, т. 23 и т. 34 от ДР на ЗЗП, и като е взел предвид съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики, Директивата), съгласно което средният потребител е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, така както същите се тълкуват от Съда на Европейките общности, като критерият за средния потребител не е статистически, а следва да се отчита неговата типична реакция в конкретния случай, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Развити са мотиви, че търговските обекти предлагат на потребителите предварително опаковани от производителя стоки и стоки, опаковани от търговеца. Съгласно чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Направено е и позоваване на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съгласно който стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза - вносителят на пазара на Съюза. Информацията за храните включва: списък на съставките; количество на определени съставки или категории съставки и други (чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011).

В този смисъл е посочено, че страните не спорят, че проверените хранителни продукти представляват предварително опаковани протеинови барчета с търговска марка Born Winner, които не се произвеждат, не се опаковат и етикират от търговеца Б. Б. ЕООД. Позовавайки се на цитираните норми от Наредбата и от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съдът е формирал извод, че търговецът не носи отговорност за несъответствието на данните за въглехидрати, захари и хранителни влакнини, посочени върху опаковката на протеиновите барчета Born Winner, предмет на изпитването и данните за въглехидрати, захари и хранителни влакнини, установени в резултат на лабораторното изпитване. Б. Б. ЕООД не е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара.

В допълнение, съдът е приел, че има неясноти относно извършеното в административното производство изследване с цел установяване на състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката информация. По мнение на съда, на първо място, с административната преписка не е представена опаковка на хранителния продукт, от която да се изведе необходимата информация за името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1 от Регламента, наименование на храната, списък на съставките, количество на определени съставки и категории съставки и др. реквизити, съгласно необходимата задължителна информация за храните по чл. 9 от Регламента. Според съда, не става ясно и от Заповедта дали посоченото в нея етикетирано хранително съдържание е за 1 бр. продукт (60 гр.) или за продукт с тегло от 100 гр. Същевременно изпитаният в лабораторията протеинов бар е с тегло 0.060 kg. или 60 гр., като лабораторното установено количество на въглехидрати, захари и хранителни влакнини по етикет се отнасят за това изпитано тегло на продукта. Това става ясно от Колона 3 от таблицата в протокола за изпитване, където като единица на величина е посочено % от общата маса от съдържанието на веществата, т. е. теглото на изпитания продукт (60 гр.), а не за 100 гр. За да може да се извърши правилно сравняване на хранителните стойности, сравнението следва да бъде направено върху еднакво тегло на сравнявания продукт, като в конкретния случай не може да бъде конкретно установено какво е сравняваното количество на продукта.

В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е формирал решаващ извод, че оспорената Заповед № 513/16.05.2023 год. на председателя на КЗП е незаконосъобразен акт, поради което я е отменил и в полза на ответника е присъдил разноски в размер на 150,00 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, съдът намира за нужно да вземе отношение по заявеното от касатора искане с правно основание чл. 629, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените два въпроса с конкретно цитирано по-горе съдържание.

Разпоредбата на чл. 628 от ГПК указва, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

В контекста на употребеното в първия поставен въпрос словосъчетание съществена информация и реферирането към чл. 7, 5 от Директивата, би могло да се предположи, че касаторът търси тълкуване на тази разпоредба, за която счита че косвено е приложима към разрешаването на спора, доколкото разпоредбите на европейските директиви нямат пряко приложение към разглежданите отношения. В този смисъл следва да се има предвид, че чл. 7 от Директивата регламентира заблуждаващите бездействия, а разглежданата в него съществена информация има отношение към непредоставянето на такава, по смисъла на 4 от същата разпоредба, като изискванията за предоставянето на информация във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, установени в законодателството на Общността и неизчерпателно изброени в приложение II, се считат за съществени. В оспорената заповед на председателя на КЗП се твърди предоставянето на невярна информация относно основни характеристики на стоката, т. е. касае се за действие, а не за бездействие на търговеца, поради което и не може да се твърди, че се осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаващо бездействие. От друга страна, разпоредбата на 5 от чл. 7 Директивата само указва, че изискванията за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателно изброени в Приложение ІІ, се считат за съществени, т. е. нормата е дефинитивна и ясна по съдържание, поради което не се нуждае от тълкуване, дори в контекста на установено заблуждаващо бездействие като форма на нелоялна търговска практика. Освен че фактите по настоящия спор не могат да бъдат подведени към хипотезите на чл. 7 от директивата, нейното съдържание с оглед задължението на държавата членка по чл. 288 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , е транспонирано в националния правопорядък в чл. 68е ЗЗП, на която норма няма позоваване в оспорената заповед на председателя на КЗП.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че разпоредбата, за която се иска тълкуване не е нито пряко, нито косвено приложима към настоящия спор, формулираните въпроси не се основават на правната и фактическата обстановка по спора, т. е. не са релевантни за неговото разрешаване, поради което и искането не е от значение, нито е необходимо за правилното решаване на делото.

Съобразявайки горните мотиви следва извода, че искането с правно основание чл. 629, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените два въпроса е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, касационната инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния административен съд, относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед на председателя на КЗП.

Видно от мотивите на административния акт, органът се позовава на разпоредбите на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, въз основа на които приема, че Б. Б. ЕООД при упражняване на своята дейност използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Cookies and Chocolate, предлаган за продажба в конкретен обект от магазинната мрежа на дружеството.

Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП указва, че заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к са и нелоялни търговски практики. Текстът пресъздава дословно разпоредбата на чл. 5, 4 Директивата, съгласно която търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. От своя страна, чл. 6 от Директивата дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Разпоредбата е пресъздадена в националния правопорядък с нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

В случая, от мотивите на оспорената заповед може да се обоснове извод, че първата хипотеза на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, на която се позовава административният орган, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето или да би могло да се вземе търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Анализът на фактическите установявания, съпоставени с относимите материалноправни разпоредби формира извод за обоснованост на извода на първоинстанционния административен съд, че описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, доколкото не е налице първият елемент от описания фактически състав.

В 13, т. 23 от ДР на ЗЗП е дадено легално определения на понятието търговска практика, съгласно което, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

В случая липсва спор, че Б. Б. ЕООД е търговец, с предмет на дейност, който включва производство на хранителни стоки и безалкохолни напитки; търговия на едро и търговско посредничество; търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др. В този смисъл, дружеството отговаря на дефиницията търговец, дадена в 13, т. 2 ДР на ЗЗП, съгласно която, това е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

По същество, доводите, мотивирали председателя на КЗП на постанови оспорената заповед са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на продукта - протеинов бар чрез неговия етикет. Както правилно е прието в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, тези действия не могат да се отнесат към този търговец.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011. По аргумент от чл. 1, 1 от същия, този акт предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, 2 Регламент (ЕС) № 1169/2011, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. В чл. 2, 2, б. а е дадена дефиниция на понятието информация за храните това означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма, а съгласно б. и - етикет означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, 1 Регламент (ЕС) № 1169/2011 ясно е указано чия е отговорността за информацията за храните в хранителната промишленост, а именно стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза - вносителят на пазара на Съюза. Съгласно 2 от същата разпоредба, негово е задължението за осигуряване наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. На тази плоскост, отговорността на други стопански субекти, чиито дейности нямат отношение към осигуряването на информацията за храните, се свежда до задължението да не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби ( 3 на чл. 8). Видно е, че императивните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1169/2011, макар и да се отнасят до всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, провеждат разграничение между отделните стопански субекти що се отнася до информацията за храните, в зависимост от осъществяваната от тях дейност. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя, т. е. да не я предлага на крайния потребител.

В съответствие с горното и доколкото в случая Б. Б. ЕООД се явява стопански субект, чиято дейност в хранителната промишленост не засяга информацията за храните, т. е. явява се субект по смисъла на чл. 8, 3 Регламент (ЕС) № 1169/2011, не би могло да извърши твърдяната в административния акт търговска практика, тъй като не е лицето, което предоставя информация за хранителната стойност на съставките на предлагания продукт. Тази информация се съдържа в етикета, поставен на индивидуалната опаковка на продукта (протеинов бар Cookies and Chocolate), така както същата е посочена предварително от производителя, и именно той отговаря за нейната достоверност. Затова и само производителят може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с предоставената информация за храните при етикетирането на продукта. Доколкото касаторът изрично навежда доводи в тази насока, следва да се посочи, че пак отговорността на производителя би следвало да се търси и във връзка с евентуално заявена хранителна претенция, с оглед описанието за високо съдържание на протеин, съдържащо се на поставения от производителя етикет. Това действие, обаче, категорично не е извършено от търговеца Б. Б. ЕООД (в горния смисъл Решение № 2894/12.03.2024 г. по адм. дело № 11936/2023 г. на ВАС, VІІ отд. и др.).

В съответствие с така развитите мотиви и доколкото не са осъществени всички кумулативно изискуеми предпоставки на хипотезата на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, то властническото правомощие на председателя на КЗП за нейната забрана, е упражнено спрямо Б. Б. ЕООД без основание. Това прави заповедта издадена в нарушение на материалния закон основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Като е формирал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на председателя на Комисията за защита на потребителите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5868/09.10.2023 год., постановено по адм. дело № 8074/2023 год. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, с адрес на управление: гр. София [улица], да заплати в полза на Б. Б. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА