Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ВЕСЕЛА П. Я. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 12188/2023 г. Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на „Ф. Р. ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. В. Т. срещу Решение № 6210 от 23.10. 2023 г. по адм. дело № 6702/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221018005297-091-001 от 29.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и частично потвърден с решение № 1118 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, както и в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в общ размер на 28 509 лева за съответните съдебни инстанции.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът заявява искане за обявяване на нищожност на процесния РА, като излага съображения за липса на материална компетентност на органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА. Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-362/21, като счита, че националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 кумулативни изисквания и по – специално условията по чл. 26 и по приложение I към същия регламент. На следващо място, в касационната жалба се съдържат пространни съображения, обосноваващи незаконосъобразност на РА в отделните спорни пунктове относно частта по ЗКПО и по ЗДДС. В заключение касаторът иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с обявяване за нищожен РА или за отмяна на РА като незаконосъобразен в съответните му части. Претендира разноски за всички съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния представител юрк. И. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р – 22221018005297-091-001 от 29.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и частично потвърден с решение № 1118 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП относно определените задължения за 2016 г. за допълнителен корпоративен данък за довнасяне в размер на 20 215 лева и лихви в размер на 7 862,02 лева, за 2017 г. допълнителен корпоративен данък за довнасяне в размер на 57 607,65 лева и лихви за забава в размер на 16 563,53 лева и по ЗДДС за отказан данъчен кредит за м. 07.2018 г. в размер на 15 272 лева и лихви за забава в размер на 3 814,06 лева.

Производството пред АССГ е второ по ред, в изпълнение на указанията, дадени с решение № 7714 от 11.07.2023 г. по адм. дело № 4303/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, като първото съдебно решение е отменено от касационната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изложени от състава на съда собствени съображения от фактическа и правна страна относно това кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства, в резултат на което не е формирал конкретни правни изводи по спорните пунктове на процесния РА.

С обжалваното в настоящото касационно производство АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, като по делото са представени доказателства за наличие на квалифициран електронен подпис на длъжностните лица, съставили ЗВР, РД и РА и подписали ги с електронен подпис в хода на ревизията. По отношение на въпроса за прилагането на материалния закон съдът е достигнал до крайния извод за законосъобразност на РА във всичките му пунктове, като е направил собствени фактически установявания както относно задълженията по ЗКПО, така и за задълженията по ЗДДС.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с недопускането на поисканата от ревизираното лице /РЛ/ съдебно-техническа експертиза, отнасяща се до изследване на въпроса дали съответните електронни документи /ЗВР, РД и РА/ са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, основан на квалифицирано удостоверение за валидно електронно подписване, в резултат на което е достигнал до необоснован извод за валидност на РА.

Видно от делото данъчната администрация е представила като част от административната преписка възпроизведени на хартиен носител актовете на органите по приходите от извънсъдебната фаза на производството, издадени във формата на електронен документ, като тези документи са представени и на електронен носител. Истинността на тези документи не е оспорена. Затова и съдът не е дължал проверката за автентичност на документите по правилата на чл. 184, ал. 2, изр. 1 ГПК, а е упражнил контрол за законосъобразност на РА по чл. 160, ал. 2 ДОПК, като е преценил съответствието на акта с изискванията за форма, както и спазването на процесуалните разпоредби при издаването му. Резултатите от тази проверка се съдържат в мотивите на решението, които макар и лаконични, обосновават извод за неоснователност на твърдението на касационния жалбоподател за нищожност на РА. Касационната инстанция е обвързана от констатациите на първостепенния съд, а с тях следва да се направи извод, че КЕП съответстват на изискванията на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отхвърляне искането на РЛ за допускане на съдебно-компютърна експертиза, доколкото указанията на първата касационна инстанция не сочат на задължителност за назначаването на експертизата, а само като евентуална възможност. Видно от съдържанието на разпечатките на хартиен носител, приложени по делото, за всички органи по приходите, издали ЗВР, РД и РА се установява наличието на валиден електронен подпис към съответните дати на издаване на документите.

По доводите за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт:

1. Решението е неправилно в частта, в която е приет за законосъобразен РА относно непризнат разход в размер на 6000 лева по фактура № 1 от 01.12.2016 г., издадена от „М.А“ ЕООД с предмет консултантска услуга. Представен е договор за консултантска услуга от 08.11.2016 г. за извършване на услугата – проектиране, дизайн на вътрешен интериор и обзавеждане на нощен бар „Мегами“ в гр. София, [улица], като консултацията следва да бъде представени в следния вид: изработване на идеен проект, предварително планиране на обзавеждането, работа по реализация на проекта и цялостно изпълнение на интериорния дизайн на нощен бар „Мегами“. Представено е банково извлечение за извършено плащане по фактурата, както и извлечение от аналитичен регистър на сметка 401 „Доставчици“, а в рамките на съдебното производство е разпитан управителят на „М.А.“ ЕООД М. А.. Едновременно с това при първото разглеждане на делото в АССГ са представени „Идеен проект на нощен бар „Мегами“ – хотел М.“ с дата на изготвяне 15.11.2016 г. / на л. 278 – л. 287 от адм. дело № 8992/21 по описа на АССГ/, както и „Визуализация на идеен проект на нощен бар „Мегами“ – хотел „М.“ / на л. 288 – л. 311 от адм. дело № 8992/21 по описа на АССГ/. Следователно, необоснован се явява изводът на съда за недоказаност на реалното осъществяване на процесната услуга, във връзка с която с РА не е признат осчетоводеният от РЛ разход в размер на 6000 лева. Конкретният резултат от възложената на „М.А.“ ЕООД консултантска услуга, изразяваща се в изготвянето на идеен проект и работа по реализация на проекта, е реализиран видно от така ангажираните в съдебното производство доказателства. Това означава, че неправилно АССГ е отхвърлил жалбата на „Ф. Р. ЕООД срещу РА в посочената част и решението в тази част като неправилно следва да се отмени заедно с отмяната на РА относно непризнатия разход в размер на 6000 лева по фактура № 1 от 01.12.2016 г., издадена от „М.А.“ЕООД.

2.В останалата си част решението е постановено при съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно прилагане на материалния закон, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

АССГ е изпълнил указанията на първата касационна инстанция, като е извършил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, направил е свои собствени фактически установявания и е формирал съответни правни изводи за всеки един от пунктовете на РА, предмет на оспорване. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт в посочените му по-долу части.

2.1. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА относно непризнатите от данъчната администрация разходи за неустойки в общ размер на 444 500 лева, отчетени от РЛ по сметка 602/20 „Разходи за външни услуги“ за 2017 г.

Не е спорно обстоятелството, че на 28.08.2017 г. е избухнал пожар в бар „Мегами“, за което е налице писмо рег. № 561100-34 от 23.01.2020 г. на СД“Пожарна безопасност и защита на населението“, от което се установяват настъпили материални щети в обекта, стопанисван от „Ф. Р. ЕООД.

Налице са договори, сключени между РЛ и отделни дружества „Дади – 67“ ЕООД, „Д. С. ООД, „А. Д. 2012“ ООД, „Я. В. ООД, „Р.Д.В. 2010“ ООД, „Д. Т. ЕООД и „Ю. А. груп“ ЕАД, с които се възлагат определени дейности на РЛ, свързани с провеждане на събития в клуб „Мегами“, а именно да осигури танцьори, акробати, диджей, гост изпълнител от Пайнер мюзик, втори изпълнител и оркестър, тематична украса, реквизити, зала, плодове и наргилета. Според договорите е предвидено авансово плащане в размер на 50 % от договореното възнаграждение, както и че в случай на неизпълнение на договора, да бъде възстановена авансово платената сума, както и неустойка в размер на 50 % от сумата на неизпълнението.

Впоследствие са сключени споразумения за дължимост на уговорената неустойка по договорите за организиране на събитие и съответните суми са били изплатени по банков път от „Ф. Р. ЕООД, като е налице надлежно осчетоводяване на направените разходи.

Обосновано както приходните органи, така и съдът достигат до извода, че изначално не е налице намерение на изпълнение на задълженията по описаните подробно договори. Установено е по категоричен начин, че: - всички дружества не са имали нает персонал и мениджърски капацитет за осъществяване на съответната дейност; - няма организирано събитие от дружествата нито преди 2017 г., нито след това; - няма данни да са организирали рекламни кампании за тези събития и да са предлагани за продажба билети за тях; - няма плащане по договорите, така както е предвидено авансово плащане. Като допълнителен аргумент, който не е изтъкнат от ревизиращите и от съда, следва и от датите на сключване на договорите – всички с изключение на два, са с дати след 28.08.2017 г./ датата на пожара/, което потвърждава извода за липса на намерение за страните по договорите същите да бъдат изпълнени, доколкото вече е настъпил в обекта пожара и са налице материални щети на обекти и невъзможността същият да бъде ползван за организиране на събитията. Освен това в самите договори липсват клаузи за форсмажор и за изплащане на неустойки на това основание. Допълнителните споразумения и осъществените плащания на неустойките / което е станало през 2018 г./ не могат да доведат до друг правен извод, а напротив вътрешната воля на участниците в тези сделки е да не се породят правните последици на сключените договори. В този смисъл налице е отклонение от данъчното облагане по чл.16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО, както и е приложим чл.26, т. 2 вр. чл.10, ал. 1 ЗКПО, което означава, че законосъобразно с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за процесния данъчен период със сумите от непризнати разходи за неустойки, какъвто е изводът на първостепенният съд.

2.2.Решението е правилно в частта на приетия за материалнозаконосъобразен РА относно увеличението на финансовия резултат с отчетени разходи за 2016 г. в общ размер на 196 150 лева във връзка със сключени с „М. Т. 1“ ЕООД, „Р. Т. ЕООД, „Д. С. ЕООД, „Дан 67“ ЕООД договори.

При постановяване на съдебния акт АССГ е описал подробно съдържанието на всеки един от договорите, техния предмет, издадените фактури за услугите по договорите. Обосновано е заключил, че не са налице доказателства за реалното изпълнение на възложените услуги от различно естество.

По отношение на договора с „М. Т. 1“ ЕООД, съгласно който доставчикът е следвало да осигури изпълнители за увеселителна програма на клуб „Мегами“ в хотел „М.“ София за периодите от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г., които да подсигурят 24 вечери с участия, подробно описани в Приложение № 1 към договора /непредставено/, липсват доказателства за това кога са били организирани 24 вечери, кои изпълнители са канени, какво е било заплащането им, респ. липсват каквито и да било данни за професионален опит и технически възможност у доставчика да организира подобни събития.

Относно доставката по договор с „Р. Т. ЕООД, отнасяща се до изработка периодично и срещу заплащане на рекламни текстове, банери, кампании, лога и ПР на обект „Мегами“, няма доказателства да възможността на доставчика да изпълни рекламните услуги, както и такива за фактическото изпълнение на услугата, а именно изработени рекламни материали и извършени рекламни кампании.

Във връзка с фактурираната доставка от „Д. С. ЕООД с предмет – изготвяне на проектно предложение за финансиране на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, няма каквито и да било данни за възможността на доставчика да изпълни възложената услуга като кадрови и технически ресурс, както и няма доказателства за наличие на определена търговска кореспонденция между страните по договора, отнасяща се до реалното изпълнение на услугата, респ. до участие на РЛ с изготвен проект за финансиране по съответна оперативна програма.

Договорът с „Дан 67“ ЕООД се отнася до осигуряване на охрана в клуб „Мегами“, като освен сключеният договор и фактурите за заплатено възнаграждение за осигурена охрана, липсват данни за наети лица, които физически да осигурят охраната на обекта, както и няма данни за лиценз за осъществяване на охранителна дейност на доставчика според изискванията на ЗЧОД.

2.3. Решението е правилно в частта на приетия за материалнозаконосъобразен РА относно увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО с отчетени разходи за 2017 г. в общ размер на 127 064 лева във връзка със сключени с „Дан 67“ ЕООД, „Ди Ес Д. П. ЕООД, „Х - Комерс“ ЕООД, както и във връзка с доставки на стоки по фактури, издадени през м.09.2017 г. от „Черно море 2016“ ЕООД и по фактури, издадени през м.11.2017 г. от „Б. С. 2017“ ЕООД, както и с разходи в размер на 4 512,61 лева на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, свързани със закупено гориво и др. с използване на автомобил.

По отношение на разходите, свързани с договора, сключен с „Дан 67“ЕООД за охрана на клуб „Мегами“, касаещи периода 2017 г. важи изложеното по-горе за частта на задълженията по РА за 2016 г.

Във връзка със сключения между „Ф. Р. ЕООД и „Ди Ес Д. П. ЕООД договор за спонсорство АССГ е възприел като логични, последователни и при правилно прилагане на материалния закон съображенията на решаващия орган за законосъобразност на РА относно непризнатите разходи в общ размер на 25 000 лева по фактури № № 001 от 11.05.2017 г., № 006 от 01.11.2017 г., № 0012 от 05.12.2017 г. Според договора за спонсорство от спонсорираното дружество са предоставени рекламни услуги на посочената стойност, за които обаче няма конкретни доказателства да са извършени. Едновременно с това липсва информация за услугите, които РЛ е предоставило на спонсора. Приходните органи са приели, че разходите, които са начислени от РЛ не са еквивалентни, превишават стойността на предоставената рекламна услуга, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, като случая направените разходи в размер на стойността на рекламата са дарение, чието признаване за данъчни цели е уредено съгласно разпоредбите на ЗКПО. Обосновано съдът е възприел становището на решаващия орган, че само при условие, че са налице данни за извършени разходи за спонсориране на събитието, то стойността на разходите, надвишаващи стойността на рекламата, щеше да бъде призната за дарение и третирана по реда на чл. 26, т. 7 ЗКПО. Липсата на такива данни означава, че същите са в размер на 0,00 лева, т. е. спонсорът няма право на признае разхода за реклама в размер на 25 000 лева за данъчни цели, както правилно са приели приходните органи и АССГ.

Решението е правилно в частта на извода на АССГ за законосъобразност на РА относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. със сумата от 9000 лева по фактура № 0056 от 01.02.2017 г., издадена от „Х - Комерс ЕООД с предмет рекламно присъствие съгласно договор. Анализирайки писмените доказателства, събрани в хода на ревизията, правилно е заключено, че договорът влиза в сила от 01.02.2017 г. за събитие, което се отнася за 2016 г., както и че няма надлежни документи за провеждане на самото събитие, упоменато в договора, за да се приеме, че има направени от ревизираното дружество разходи по процесната фактура и същите да бъдат признати за данъчни цели.

Относно доставките на различни стоки / бира, шоколад, кафе, вода, мляко, безалкохолни, ядки и др./ по фактури, издадени от „Черно море 2016“ ЕООД и „Б. С. 2017“ ЕООД въпреки наличието на фактури, съпроводени със складови разписки и пътни листа за осъществен от „А. Д. ЕООД и осчетоводяването на стоките по сметка 304 - Стоки, правилно съдът е приел, че фактурите не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като не съдържат пълна информация относно количеството и вида на стоките – липсва индивидуализация на съответните стоки / марка, разфасовка, вид и др./. Допълнителен аргумент, изтъкнат от приходните органи и от съда, е липсата на информация за собствени или наети складови помещения, доколкото се касае за стоки в значителни количества. Касационната инстанция намира за правилно приетото от решаващия орган, относимо към тази част от спора, че по процесните фактури на РЛ е отказано правото на приспадане на данъчен кредит с влязъл в сила РА № Р-22221018004513-091-001 от 10.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 4561 от 11.08.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, които е бил предмет на съдебен контрол / влязло в сила решение № 4561 от 11.08.2020 г. по адм. дело № 9827/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 7003 от 10.06.2021 г. по адм. дело № 11006/2020 по описа на ВАС/. Това означава, че законосъобразно с РА на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сума общо в размер на 43 564,80 лева по фактурите, издадени от „Черно море 2016“ ЕООД и „Бизнес сървисис 2017“ ЕООД за процесната 2017 г. , до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Във връзка с извършеното с РА увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО за 2017 г. с разходи за гориво и др., свързани с използване на автомобил правилно съдът е приел, че липсват данни ревизираното дружество да е ползвало такъв автомобил.

2.4.Касационната инстанция възприема като правилен извода на АССГ за законосъобразност на РА и в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м.07.2018 г. по фактури за авансово плащане, издадени от „Р. С. К. ЕООД и „Е. М. ЕООД.

Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Реалността на доставката по фактура за авансово плащане предполага доказването на извършването на факта на плащане, доказателства в която насока са ангажирани по делото. Във връзка с първия доставчик не са ангажирани доказателства, от които да се заключи какъв е предметът на доставката и съответно, нейното изпълнение съгласно изискванията на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. В тази връзка АССГ е констатациите на приходните органи при насрещната проверка на доставчика, включително показанията на управителя на „Р. С. К. ЕООД и е достигнал до извода за липса на документи относно конкретния предмет на доставката, по която е получено авансово плащане. Не става ясно дали се касае за извършване на определени ремонтни дейности, както твърди управителят на дружеството, доколкото липсват представени договор, приемо-предавателни протоколи, фактури за закупени материали и др.

Във връзка с доставката по договора с „Е. М. ЕООД липсват доказателства за изработването на съответните сценични облекла и предаването им от доставчика на РЛ като получател. Представянето само на договор, фактури и документ за авансово плащане не обуславя извода за реално осъществяване на възложената услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Въз основа на гореизложеното, решението следва да се отмени в частта, в която е приет за законосъобразен РА относно непризнати за 2016 г. разходи в размер на 6000 лева по фактура № 1 от 01.12.2016 г., издадена от „М.А“ ЕООД с предмет консултантска услуга, като се постанови друг с отмяна на РА относно извършеното увеличение на ФР за 2016 г. за горницата над 196 150 лева до 202 500 лева и съответно, се отмени РА за установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г. за горницата над 19 614,99 лева до 20215 лева главница и за горницата над 7628,66 лева до 7862,22 лева лихви за забава. В останалата част решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в съответните части по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. и по ЗДДС за д. п. 07.2018 г., като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, решението следва да се отмени в частта на разноските, присъдени в полза на НАП за горницата над 28 410,19 лева до присъдения размер от 28 509,00 лева съгласно отхвърлената част от жалбата и решението остане в сила за разноски в полза на НАП в общ размер на 28 410,19 лева.

В полза на касатора се дължат разноски в размер на 84,99 лева за касационното производство / държавна такса и уговорено заплатено адвокатско възнаграждение/ съразмерно на уважената част от жалбата, както и разноски в размер на 214,76 лева за останалите съдебни производства съразмерно на уважената част от жалбата.

В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3500 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, доколкото претендираното юрисконсултско възнаграждение се явява прекомерно с оглед предмета на делото, фактическата и правна сложност на спора, поведението на ответника чрез неговия процесуален представител по защита срещу касационната жалба. Видно от данните по настоящото дело ответникът по касация не е представил писмен отговор по касационната жалба, а само се е представлявал от юрисконсулт в откритото съдебно заседание пред Върховния административен съд, който е изразил лаконично и общо становище за неоснователност на касационната жалба, без да обсъжда доводите на касатора срещу съдебния акт във всеки спорен пункт.

Следва да се съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. В този смисъл на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3500 лева, като касационната инстанция се ръководи от даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022, фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на ответника по касация в рамките на настоящото касационно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6210 от 23.10. 2023 г. по адм. дело № 6702/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на „Ф. Р. ЕООД срещу Ревизионен акт № Р – 22221018005297-091-001 от 29.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърден с решение № 1118 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. в размер на 6000 лева по фактура № 1 от 01.12.2016 г., издадена от „М.А.“ ЕООД и съответно, установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г. за горницата над 19 614,99 лева до 20 215 лева главница и за горницата над 7628,66 лева до 7862,22 лева лихви за забава, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Ф. Р. ЕООД Ревизионен акт № Р – 22221018005297-091-001 от 29.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърден с решение № 1118 от 23.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. в размер на 6000 лева по фактура № 1 от 01.12.2016 г., издадена от „М.А.“ ЕООД и съответно, установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г. за горницата над 19 614,99 лева до 20 215 лева главница и за горницата над 7628,66 лева до 7862,22 лева лихви за забава.

ОТМЕНЯ Решение № 6210 от 23.10. 2023 г. по адм. дело № 6702/2023 г. по описа на Административен съд София – град в частта, в която в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски за горницата над 28 410,19 лева до присъдения размер от 28 509,00 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите за заплати в полза на „Ф. Р. ЕООД, ЕИК 204032741 разноски в общ размер на 299,75 лева за всички съдебни инстанции съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Ф. Р. ЕООД, ЕИК 204032741 да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3500 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА